Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Что лучше инжектор или карбюратор? Подробнее на странице http://kamael.com.ua

Предистория на града и землището

 

 

Края на първа четвърт на IV хилядолетие пр.Хр. В Пазарджишко се развиват неолитни (ново-камевни) и енеолитни (каменно-медни, халколитни) култури, за които свидетелстват материалите от археологическите разкопки и находки от селищните могили при с. Ракитово, "Банята" при с. Капитан Димитриево, "Тикера" при с. Ветрен, "Малтепе" край с. Огняново, "Червената могила" при с. Злокучене, "Плоската могила" при с. Юнаците и др. обекти. Те очертават значението на областта като древен цивилизационен център. За началото на цивилюационния модел, който донасят малоазийски преселници през втората половина на VII хилядолетие пр.Хр., съдим засега от раннонеолитните находки от селищната могила при Ракитово, която хронологически отговаря на култура Караново I. Енеолитната култура най-добре представя пластовете на селищната могила Юнаците - нейният последен период отговаря на култура Караново VI. Развитието на късноенеолитна култура прекъсва през първите столетия на IV хилядолетие пр.Хр. - в периода от 3700 до 3300 г.пр. Хр. животът в селищните могили секва. Някои находки от планинските райони на Родопа и Средна гора показват обаче, че тук няма "хиатус"' (прекъсване) между енеолитнлте и раннобронзовите култури, което сочи, че поне част от равнинното население в Пазарджишко изглежда се изтегля в планините.

 



Ок. 3200 - ок. 2400 г.пр.Хр. В последните столетия на IV хилядолетие пр.Хр. животът върху селищните могили в Пазарджишко се възобновява. Развиват се раннобронзовитс култури, чиито най-добри образци в Тракия дават пластовете от селищната могила "Юнаците". Археологическите материали документират появата на ново население, което полага основите на последвалото развитие на древнотракийската култура. Изчезва антро-поморфната пластика за сметка на зооморфната.

 


 


Ок. 2400 - ок. 1500 г.пр.Хр. Средна бронзова епоха, която е сравнително слабо проучена в Тракия, където отново изключителна стойност имат разкопките на селищната могила при с. Юнаците. В края на средната бронзова епоха животът върху селищните могили в Пазарджишко отново замира. Прекъсването се дължи на комплексни фактори, в основата на които стои прииждането на северни пришълци, за което говорят горелите пластове от почти всички селищни могили в Тракия.

 


 


Ок. 1500- 1100 г.пр.Хр. В района се развиват къснобропзовите древнотракийски култури. Появяват се бронзови сплави, за които се използва рядко срещания калай и се усъвършенстват някои оръдия и оръжия. Местните култури демонстрират черти сходни с малоазийските в рамките на т.нар. Трансбалканска зона на финалния бронз, в която влиза и Северозападна Мала Азия.

 


 


XI - VII в.пр.Хр. Развиват се ранножелязните култури, някои от които показват добри връзки с къснобронзовите. Към края на периода в предпланинските и планинските части на Западна Родопа доминират сатрите, към които принадлежат бесите, а по горното течение на Марица, Еледжишко и Средногористо изглежда обитават диите-мечоносци.

 


 


След 513-512 г.пр.Хр. Походът на персийския цар Дарий I в Южна Тракия и последвалото персийско присъствие в Тракия стилумира държавообразувателните процеси сред тракийските племена. Одриският цар Терес застава начело на първото тракийско държавно обединение - Одриското царство, а погледите на неговите приемници се насочват към богатите с храни и суровини земи на Пазарджишкото поле и околните планински терени.

 


 


След 431 г.пр.Хр. В навечерието на Пелопонеската война (431-404 г.пр.Хр.) одриският цар Ситалк сключва първият трако-атински договор, с което одрисите официално легитимират своята власт. По време на похода срещу Македония през 429 г.пр.Хр. към 150-хилядната армия на царя се присъединяват и диите-мечоносци. Пазарджишко става част от Одриското царство. Започва постепенният стопански възход на Пистирос, който най-малкото е резиденция на цар Хебрюзелм (ок. 389 - ок. 383 г.пр.Хр.), като е твърде вероятно тъкмо тук той да сече и някои от своите бронзови емисии.

 


 


След 359 г.пр.Хр. Започва македонската експанзия начело с цар Филип II Македонски, който, през 342-341 г.пр.Хр. (по време на своя трети поход в Тракия) сломява одриската бойна мощ. Пистирос със сигурност вече е голям емпориои (тържище), като не е изключено още тогава да получава (под някаква все още недостатъчно ясна форма) градски статут.
336-334 г.пр.Хр. Филип II Македонски е наследен от Александър III Велики, който предприема поход срещу траките. Изглежда той минава през района, защото се отправя да получи предсказания от пророчицата в беското светилище на Дионис. През 334 г.пр.Хр. Александър Македонски поема на поход срещу Персия, като оставя Антипатьр да управлява Европа - включително и тукашните земи.

 


 


Последната четвърт на IV - I в.пр.Хр. Развива се елинистическа по характер култура - добри нейни образци в Тракия дават археологическите находки в Пистирос. Тук са открити над 1500 монети, като за местния стопански просперитет свидетелства съкровището от 500 сребърни монети на македонските царе. Пак оттук произхожда и най-голямата колекция от бронзови монети на тракийските царе - ок. 100 бр.

 


 


След 280-279 г.пр.Хр. Започва келтекото нашествие в Тракия, което опустошава областта. Келтски контингенти се настаняват в района и тук се откриват образци на келтеката култура от III в.пр.Хр. Според някои изследователи те имали селища по горното течение на р. Тополница, а т.нар. шанети за огнище били келтски каменни култови фигури.

 


 


89-76 г.пр.Хр. Съседните на бесите меди нахлуват в провинция Македония и я опустошават, а устремът им достига Делфи. Успехите на медите стимулират бесите, които също започват системно да нападат римската провинция. Опитът да бъдат спрени завършва неуспешно - през 76 г.пр.Хр. проконсулът на Македония Апий Клавдий пада убит в битка с бесите.

 



72-71 г.пр.Хр. Марк Теренций Варон Лукул воюва с успех срещу бесите, след което се обръща и срещу одрисите, които стават римски васали. По същото време армията на Спартак успешно действа в Италия срещу римските легиони и Марк Лукул е принуден да
се изтегли от Тракия, за да се отправи срещу гениалния тракиец, за когото някои предполагат, че има бески произход.

 


 


59 г.пр.Хр. Гай Октавий воюва в Тракия и посещава прословутото светилище на Дионис, където предсказват блестящото бъдеше на неговия син Октавиан Август.

 



30-28 г.пр.Хр. Проконсулът на Македония Марк Лициний Крас преминава Хемус (Стара планина) и разбива бастарните и гетите. След това се обръща срещу бесите: земите им са предадени под властта на одриския цар и римски васал Ройметалк, а контролът над светилището на Дионис поемат одрисите.



21-26 г. На цар Рескупор (след смъртта на Ройметалк в 12-13 г.) се падат "дивите и граничещи с враговете" области на тракийското царство, като в случая се имат предвид най-вече земите на бесите в Родопа. В 19 г. (след убийството на цар Котис) властта над половината от тракийското царство с Пазарджишките земи взема в ръцете си Ройметалк - другата половина е поверена на Трибелиан Руф в качеството му на настойник на малолетния Ройметалк. Полемон и Котис (синовете на цар Котис) са изпратени в Рим, където се обучават и възпитават ведно с бъдещия римски император Гай Калигула. Бесите, несъгласни да дават войнски рекрути, които да воюват в далечни земи, се разбунтуват. Римските легиони трябва да се справят с две техни въстания. През 21 г. родопските поданици на Ройметалк се надигат и го обсаждат в Пулпудева (Филипопол) - на помощ идва легатът Публий Велей е легиона си, който ликвидира вълненията. През 26 г. Гай Сабин тръгва да рекрутира бойци сред бесите, които отново се надигат. Налага се на помощ да дойде един от мизийските легиони под командването па Помпоний Лабеон. С мизийския легион и придружаващата го Сугамбрийска кохорта Сабин сразява въстаниците.



45 г. Имл. Клавдий обявява Тракия за римска провинция, с което и в Пазарджишко настъпва Рах Котапа (Римския мир). Започва строежът на две римски станции - в близост с тракийския Пистирос устройват пътната станция Лисе . Подобна издигат и покрай Беса-пара. За региона настъпват добри времена, като върховенството на реда и закона и мирните години осигуряват небивал дотогава стопански просперитет за значимо голяма част от местното население.



250-251 г. Около 70 000 готи, водени от конунга Книва, обсаждат Дорусторум (дн. Силистра). Имп. Деций отблъсква готите край Августа Траяна (дн. Стара Загора), разбива ги частично при Никополис ад Иструм (край дн. с. Никюп, Великотърновско), попада на засада при Абритус (в м. Хисарлъка край дн. Разград) и бива убит, а римските легиони са унищожени. Готите опустошават Мизия и нахлуват в Тракия, където също нанасят значителни поражения - започва епохата на варварските нашествия на Балканите.



293 г. Балканските земи са разделени на две големи области - диоцези - Тракия и Мизия. Пазарджишките земи очертават западната граница с провинция Вътрешна Дакия (с главен град Средика) на диоцеза Тракия.
След 313 г. Императорите Константин Велики и Лицинии издават Миланския едикт, с който християнството се прогласява за равноправно с другите религии в римската империя.



330 г. След решение на римския сенат, Константин Велики премества столицата на римската империя в Бюзантион, който е преименуван в Константинопол. Актът се отразява благотворно на областта, която от периферна римска провинция влиза в хинтерланда на столицата на света. Рязко нараства и значението на диагоналния път, което се отразява благоприятно на Пазарджишкия край.



343-344 г. Провежда се Сердикийският църковен събор. В него вземат участие 300 епископи от западните и 76 (или 36) епископи от източните области на империята, които трябвало да разрешат редица важни канонически разногласия. Когато източните епископи виждат, че западните имат абсолютно мнозинство, през нощта тайно бягат и пресичат Пазарджишко, за да достигнат Филипопол (Пловдив), където формират своеобразен контрасъбор.



348-376 г. Години на неспирни нападения и преселвания на готи в Мизия и Тракия. Археологически материали документират следите от готското проникване в региона, но тяхното присъствие тук все още не е проучено добре.



373-378 г. Готското обединение в украинските степи е разгромено и принудени от хунския натиск много готи молят и получават разрешение от Константинопол да се заселят в определени области на Мизия и Тракия със статут на федерати. През 377-378 г. избухва бунт на готите. В битката при Адрианопол загива имп. Валент, а дунавският лимес е пробит на много места - малки и големи готски групи започват системно да преминават р. Дунав. Тукаишнитс земи са опустошени, а към готите се присъединяват много родопски златотърсачи.



395 г. Имп. Теодоснй 1 Велики разделя римската империя между двамата си сина. Хонорий получава западната (Западна римска империя), а на Аркадий е дадена по-богатата - източната половина (Източна римска империя), неразделна част от която стават и пазарджишките земи.
С императорски едикт се заповядва да се разрушат езическите храмове. Най-вероятно именно след тази дата върху големите местни древнотракийски светилища на Трите нимфи и на Асклепий, Хигия и Телесфор са изградени църковни храмове.



След 442-448 г. През 442 г. избухва поредната война на Източната римска империя с персите. Хуните започват да нахлуват с огромни конни маси в Мизия и Тракия. През 447 г. Атила предприема голям поход, опустошава Мизия и Тракия като достига стените на Константинопол. На следващата година император Теодосий (408-450) сключва унизителен мир, но не изпълнява неговите клаузи. Атила предприема наказателен поход в Мизия и Тракия, нахлува в Македония, като достига континентална Гърция. Имп. Теодосий сключва нов мирен договор и успява да пренасочи хунския натиск на запад. Междувременно селищата в равнините и полупланинските части на Пазарджишко са
изпепелени. Разсипани са и пътните станции по диагоналния път. Тракийското население от равнината бяга в Родопа.



517 г. Български конен корпус нахлува по долината на Морава, след което се разделя на две части. Едната продължава на юг, за да достигне до Термопилите, а другата минава по диагоналния път и опустошава Тракия - това е първия сигурен български досег с местните земи.



След 527 г. Имп. Юстиниан Велики предприема решителни мерки за укрепване на северните граници на империята. Пътните станции и кастели и всички значими крепости са възстановени и укрепени. През 529-533 г. Юстиниан кодифицира римското и ранно-византийското право и създава Свод на гражданското право . Законите на Юстиниан са адресирани към "целия свят". Потвърдено е и правилото на Constitutio Antoniana, според което всички "обитаващи римска земя" са "римски граждани". Поданиците на Източната римска империя започват да се назовават ромеи.



През 540 г. българите предприемат голямо нападение в териториите между Адриатическо море и Константинопол. Превзети са 32 крепости и са отвлечени 120 000 пленника (основно жени и деца) - Пазарджишко изглежда също е засегнато. През 545 г. славянски отреди на свой ред опустошават Сердика (София) и съседните области.



След 602 г. Бунг на византийските войски, които отказват да воюват срещу славяните и имп. Маврикий с убит. Стартира масовата славянска колонизация па Балканите, като славянски маси отсядат дори и по егейски-тс острови. В Пазарджишко изглежда се заселва племето на драговичите и се осъществяват първите контакти със завареното късноантичпо (тракийско) населешге.



681 г. Имп. Константин IV Погонат (Брадати) предприема поход срещу държавата на Аспарух, който междувременно се е обявил за кан на българите. Преди 9 август 681 г. - по време на поредното заседание на Шестия Вселенски църковен събор в Константинопол (Цариград) - официално признава българската държава с териториите на юг от Дунав до Стара планина. Формирането и признаването па българската държава на Балканите слага край на Великото преселение на народите и варварските нашествия на Балканите.



814-836 г. Управление на кан Омуртаг (814-831). След като сключва "тридесетгодишен мирен договор с Константинопол, българският владетел се стреми да урегулира и българо-франкскпте отношения и да уреди новата западна граница па българската държава. Земите на Пазарджишко вече се доближават до южните граници па българската държава, като междувременно е в ход стопанския и демографския начин на българизиране на планинските части на областта. По време на неговия син кан Маламир (831-836) Пазарджишко за пръв път влиза в границите на България. В следващите близо 100 години областта остава българска и започва българският период на средногорските крепости, като източноримските императори започват да укрепват родопския граничен пояс.



864 г. След низ от неуспешни войни и години на природни бедствия кан Борис решава официално да се покръсти. заедно с целия двор. Събитието намира извънреден отклик в християнския свят, за което допринасят и противоречивите отношения по този повод между Римската Курия. Цариградската Патриаршия и немското духовенство.



893-927 г. Управление на княз Симеон (от 917 г. "цар на българи и ромеи"). През 893 г. в новата българска християнска столица Преслав се провежда "Народен събор" и е прогласено официалното въвеждане на славянски език в богослужението. През 917 г. Българската архиепископия е издигната в ранг на Българска патриаршия, а оттук насетне българите започват да преобладават демографски в Пазарджишка област.



След 971 г. През 968 г. киевският княз Светослав, финансиран от Константинопол, предприема опустошително нападение над българските земи. През 971 г. имп. Йоан Цимисхий превзема Преслав и източните части на българската държава и прогонва Светослав Киевски от българските земи. За близо повече от два века пазарджишките земи са част от Източноримската империя, но тъкмо този факт води до окончателното българизиране на областта, по логиката на демографския фактор и заради българския стопански приоритет в земеделието и скотовъдството. От този период датират и многото "бели гробища" - при Юнаците, Величково, Щърково и Топли дол, които принадлежат на богомилски общини.



1096 г. През българските земи и Пазарджишко преминават войските на Първия кръстоносен поход на Валтер Голтака и Готфрид Булонски. От хронографа на похода Вилхелм Тирски западноевропейците за пръв път научават подробности за селищата покрай диагоналния път и за богатствата на Пазарджишкия край.
1147 г. По диагоналния път през Пазарджишко преминават войските на Втория кръстоносен поход (1147-1149), описан от Одон дьо Дьой.



1185-1189 г. Въстание на Асен и Петър, което избухва и заради извънредните данъчни апетити па имп. Исак Ангел спрямо скотовъдното население. През 1188 г. се сключва Ловешкия мирен договор, с който Византия е принудена отново да признае легитимността на българската корона. През 1189 г. начело с императора на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса цвета на западноевропейското рицарство минава по диагоналния път. Към края на месец август - според хронистите на похода, след Траянови врата кръстоносците навлизат "в земя равна и изобилстваща с всякакви блага, наречена Църквица" и "войската бе облекчена от всички лишения чрез божествена благодат".



1197-1261 г. В периода 1197-1200 г. родопските части на Пазарджишко попадат в териториите на първия самостоятелен владетел в Родопите - българина Иваико. Цар Калоян през 1204 г. е коронясай с папска благословия за "крал на България". През април 1204 г. рицарите па Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и прогласяват Латинска имерия - за неин император е въздигнат Балдуин Фландърски. Въпреки унията, той започва антибългарска политика - в резултат цар Калоян разгромява рицарската армия край Одрин .



Април 1205 г. Имп. Балдуин е пленен и умира в българската столица Търново, а пазарджишкия край изцяло е включен в границите на българската държава. Периодът от 1204 до 1261 г. обема годините на "Изгнание на империята" от Балканите в резултат на Четвъртия кръстоносен поход, което има съдбоносни последици не само за Балканите и Европа, Временната ликвидация на Източноримската империя на Балканите рязко дебалаисира дотогавашното политическо равновесие на силите. Първите преки резултати са сериозните успехи на селджукските. а в перспектива - и на османските турци. След възстановяването на империята през 1261 г. временно тя отново става балкански хегемон, но не съумява да възстанови прежното си политическо влияние в световните дела. Рухването на мощта на "Босфорската империя" предопределя сетнините на балканските държави.



1207-1241 г. При управлението на цар Борил Пазарджишко временно попада под властта на Латинската империя. В този период над териториите на юг от р. Марица господства българският деспот Алексий Слав (1207-1230), който до 1211 г. резидира в Цепина, а след това в гр. Мелник. При цар Иван Асен 11 (1218-1241), който проявява изключителен дипломатически талант, временно българските граници се разпростират на три морета (Черно. Егейско и Адриатическо). През 1235 г. се възстановява и патриаршеското достойнство на Българската православна църква, а на следващата година българският цар урежда отношенията си с Латинската империя. Въпреки безспорния си дипломатически гений, цар Иван Асен не съумява трайно да запълни опустялото "политическо място" на Източната римска империя на Балканите.



1246-1256 г. Управление на цар Михаил II Асен - в резултат на българо-никейска война (1254-1256) и болярски междуособици България губи Родопската област.



1257-1277 г. Управление на Константин-Тих-Асен, който съумява да върне Родопската област в границите на България.



1280-1322 г. В годините на управление на цар Георги I Тергер (1280-1292) България губи част от областта и границата с Източноримската империя минава през крепостта Баткун. При Тодор Светослав (1300-1321) Пазарджишко с Родопската област отново е в границите на България, но при Георги II Тертср (1321-1322) част от родпоските крепости са загубени.



1331-1371 г. Управление на цар Иван Александър, при когото родопските крепости Цепина, Кричим, Перущица. Станимака и др. отново са в български ръце. През 1348-1349 г. се провежда първият мащабен османски грабителски поход в българските земи. на който властите не съумяват да се противопоставят. В периода 1343-1345 г. Родопската област владее Момчил войвода, който според някои данни бил роден в Средногорието. На 7 юни 1345 г. (под стените на родопската крепост Перитор) той пада в бои срещу османските конни пълчища, съюзници иа имп. Йоан Кантакузин. През 1352-1354 г. политическата ситуация на Балканите се усложнява и от мащабно земетресение и "чумна" епидемия (дошла от "татарските земи"). Османците се укрепяват на Галинолския по-
луостров (античния Тракийски Херсонос) - през 1352 г. те завземат Цимпе, а в началото на март овладяват важната крепост Галиполи. Стартира османското завоевание на Балканите.
През 1370-1371 г. османците завладяват Ямбол, Берое и Фплнпопол - Пазарджишко също попада в османски ръце.
Град Пазарджик



1371-1389 г. На 15 юни 1389 г. османските войски разгромяват в Косово съюзените християнски войски под егидата на сръбския крал. Според турския пътешественик Евлия Челеби, султан Мурад I. който пада на бойното поле, бил заселил в Пазарджик едно татарско племе. Това е могло да стане след 1371 и преди 1389 г.



1416 -1485 г. Според някои официални турски документи, град Татар Пазарджик е основан между 1416 и 1421 г. В османските летописи обаче се твърди, че той бил основан от султан Баязид П (1481-152!) през 1485 г. В случая изглежда се има предвид, че градът става административен център нахия (подоколия) на кааза Пловдив. Татар Пазарджик бързо се превръща във важно пътно, стопанско и занаятчийско средище на областта.



1540 г. Издигнат е най-старият достигнал до наши дни мюсюлмански храм - Ескн джамия.



1572-1574 г. Благодарение на великия везир Макбул Ибрахим паша градът става самостоятелен административен център на областта (феширска кааза Татар Пазарджик от Софийски санджак, с център София - столицата на Румелийския еялет) и се благоустроява. През 1572 г. градската баня "Паша хамам'"с завършена, защото френският хутенот Филип дьо Френ-Кане минава през Пазарджик в годината на Вартоломеевата нощ и възхитен пише: "... преминахме река Хебър, или Марица, по дървен мост и отседнахме в Татар Пазарджик, красив и голям градец, неизказано приятен, където Мехмед пата е изградил разкошна и великолепна обществена баня и до нея кладенец, водата от който се отвежда в банята: тя се изважда с помощта на големи кожени кофи на кон, посредством колело, което придвижва всичко... ".
През 1574 г. е построен Куршум хан - според Евлия Челеби, най-забележителния керван сарай в империята: "Керван сараят на Макбул Ибрахим паша, везир на султан Сюлейман, е една голяма крепост вътре в града. В него има: обор за 2 000 камили; конюшня за 3 000 жребци; 70-80 къщи с хареми за семейните аяни и първенци; отделни едноетажни и двуетажни кьошкове с вътрешни и външни отделения за проходящите везири и паши; точно 200 кьошка за бедните гости... "



1578 г. Пътешественикът Стефан Герлах определя града каго '"голямо тържище".
Към края на XVI век в дотогавашния почти изцяло населен с потомци на юруци, татари и мюсюлманизирапи българи град е основана първата българска махала - Вароша. Оттук насетне градът бързо развива над 40 занаята и започва лека-полека да се българизира - водещи са стопанските и демографските процеси и отношения. Голямо значение има и фактът, че Марица все още била плавателна и тук се изгражда пристанище.


1611 г. Извънредно добросъвестният наблюдател Льо Февър - секретар на френския посланик в Цариград Ашил дьо Санси, барон дьо ла Мол записва: "... преминахме по брод река Топонца [Тополница], която на около пет часа оттук се влива в Мириса [Марица]; тук има два моста - единият е каменен, разсипан и съвсем разрушен, не момее да се мине, а другият е дървен, доста дълъг - около 200 стъпки, но е толкова зле поддържан и в лош вид, че е безполезен. Леглото на реката е широко, но в момента бе с малко вода. На около един час път дойдохме в град, разположен в равнината, наречена Татар Пазарджик... Има красив кервансарай, покрит с олово. "



1652 г. Френският пътешественик и полиглот М. Кикле записва в дневника си: "... пристигнахме в голямо градче, наречено Татар Базарджик... Настанихме се в хубав хан, наречен Агсъ хан [Агасъ хан, другото име на Куршум хан], където гша красива чешма и хубав часовник, който бие часовете. На това място има множество красиви джамии и хубави къщи.... Тази дата е терминус ante quem за датата на построяването на градската часовникова кула. която досега погрешно се датира в 1742 г.
След 1657 г. От тази дата насетне (чак до 1840 г.) властта в града и каазата е почти изцяло в ръцете на Караньозовци - мюсюлманизиран български аристократичен род.
Преди и след 1712 г. Неизвестно точно кога преди тази дата в разрастналата се българска махала е издигнат (върху останки от по-стара църква) българският храм "Света Богородица". През 1712 г. е изградена митрополията - административната сграда на местната епископия. От 1715 г. датира половинметровият сребърен кръст, който е дарен на църквата от Събора на българския абаджийски еснаф.



1748 г. Изгражда се градски водопровод.



1823 г. Българите построяват първата училищна сграда и отварят килийно училище.



1835 г. В квартала "Вароша", в двора на църквата "Св. Богородица", е построен параклисът "Св. Неделя".



1837 г. Със средствата на българските занаятчийски организации е построена каменната църква "Света Богородица" ("Успение на Пресвета Богородица"). Трикорабният псевдобазиликален храм с обем 1 140 кв.м и е най-голямата българска постройка от периода на Възраждането. Нейният иконостас е шедьовър на българското резбарско изкуство, сред старите икони изпъква тази на "Свети Дионисий", а сред новите - "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий" на Станислав Доспсвски (1860). В двора на църквата е построена и една голяма стая за временно училище (там от 1839 г. преподава Кесари Попвасилев от Казанлък).
1842-1845 г. През 1842 г. в двора на църквата "Света Богородица" е построена двуетажна училищна сграда, а три години по-късно отваря врати първото светско класно училище с учител Никифор Попконстантинов.



1848 г. В тогавашната махала "Канлъкавак" българите строят църквата "Св. Костадин" (през 1873 г. е издигната новата й сграда). Отваря врати първото девическо училище. От писмо на Никифор Попконстантинов до Александър Екзарх личи доброто състояние на училищното дело в града и областта - вече са изградени
училища и в Калугерово, Панагюрище. Брацигово, Белово, Батак, Стрелча и др.
1850 г. Разгаря се борбата около българския църковен въпрос, в основата на която стоят и финансови проблеми. Като "владичина" пазарджиклии вече трябвало да изплащат 13 695 гроша, от които нито един не отивал за нуждите на града.



1856 г. В "Ени махала" е построена българската църква "Св. Петка".



1858 г. След голямо наводнение, причинено от водите на р. Марица, е оформен днешният градски остров "Свобода".



1859 г. По предписание на Османското правителство Цариградската патриаршия свиква Църковен събор, който отказва правото българските епархии да избират български архиереи. Като своеобразен отговор пазарджиклии за пръв път честват празника на българската писменост и култура "Св.св. равноапостоли Кирил и Методий", като в "Света Богородица" е извършена тържествена служба само на български език.



1860 г. По време на Великденската служба в българската черква "Света София" в Цариград Иларион Макариополекм не споменава името на гръцкия Вселенски патриарх и борбата за самостоятелна българска църква навлиза в решителната си фаза. В махалата "Чиксалън" е построена църквата "Свети Архангел Михаил", а над р. Марица е изграден мост.



1862 г. В квартал "Вароша" е построена гръцката църква "Свети Сотир". Стефан Захариев временно с избран на мястото на Стоян Чомаков за български представител в Цариград по българския църковен въпрос. Отваря врати читалище "Виделина".



1869 г. Апостолът на свободата Васил Левски основава революционен Комитет в града.



1870 г. Великият везир Али паша връчва на българския представител в Цариград ферман, който учредява Българската екзархия и скоро след това Пазарджик тържествено посреща първия българския владика - пловдивския митрополит Панарст. Поставят се основите на театралното дело в града и е основано женското дружество "Просвета". Излиза от печат забележителното съчинение на Стефан Захариев "Географико-историко-статиетическо описание на Татар Пазарджишката Кааза".



1872 г. Върху основите на изгорелия (в средата на XVIII в.) храм евреите издигат нова синагога; Васил Левски определя революционния комитет в Пазарджик за Втори окръжен център в България.



1873 г. Възстановена е църквата "Св.св. Константин и Елена".



1876 г. Георги Бенковски възобновява дейността на Пазарджишкия революционен Комитет.


1878 Първи януари -В хода на Руско-Турската война  генерал Гурко издава заповед за атакуване на града.През ноща срещу втори януари Сюлейман паша

заповядва да започне отстъпление на турските части.Запален е голям пожар в квартал "Вароша".



1878г.Втори януари - Предните части на ген. Брок поправят разрушения мост на река Марица и влизат в града .Части от кавалерията на ген. Веляминов потушават пожара на моста на река Марица .След обяд в града влизат войските на ген.Шилдер
Пръв управител на града е назначен щабскапитан Косович.