Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

Печатарство

 

 

Едва 12 години след Освобождението на България в Пазарджик започва развитие на печатарското дело. Това закъснение се обяснява от една страна с близостта на гр. Пловдив, където още през м. юни 1878 г. Христо Г. Данов открива своята печатница, от друга страна с търговския риск, оборудването е скъпо, налагал се е внос на печатарска техника. За появата на печатница точно в този период допринасят и бурните политически конфликти в страната по време на Стамболовия режим /20 август 1887 – 19 май 1894 г/. Зараждащите се партии в града разделят на идейни позиции гражданите му – една част са стамболовисти, а друга цанковисти. Те водят на местен терен ожесточена борба. Тя е особено силна през 1891 г. /избори за окръжни съветници/ между групировките на Яков Матакиев и Георги Пенев от стамболовистката партия.

Яков Матакиев и Георги Пенев са добре запознати със силата на агитационните материали и особено на печата, те създават свои предизборни органи – в. „Защита” и в. „Временен лист”.

Пръв се появява в. „Защита”, излиза на 20 август 1891 г., печата се в печатницата на Стефан Кацаров. Пловдивския вестник  „Балканска зора” веднага съобщава за новопоявилия се събрат: „В Татар.- Пазарджик е почнал да излиза един седмичен политически вестник „Защита” с отговорен редактор Ат. Здравков. От програмата на този вестник, която срещаме в първият му брой се вижда че той ще поддържа Княза и днешното правителство. Желаем му успех”.

В първия брой на първия вестник. „Защита” е упоменато че е отпечатан в „Печат. С.Д. Кацаров и СІе в гр. Т.-Пазарджик”. Във вторият брой на същия вестник е отпечатано следното

 

“Печатницата на Ст. Д. Кацаров и СІе в г. Т.- Пазарджик, чест има да извести на градската, а също и на тази в окръга публика, че е снабдена с разни букви Български и Френски, с разни цветя и украшения и че може да печата: вестници, списания, правителствени и общински книжа, визитки и всякакви други карти с най-чист и бръз печат, тъй също се намират отпечатани: данъчни бюлетини, пълномощни, бонове, резолюции, разни образци протоколи, призовки и други общински потребни книжа.”

В първата печатница освен в. „Защита” през годините на нейното съществуване се печатат още: списание „Кокошка (1894), в. „Родопи” (1894), сп. „Майка и дете” (1904-1924), в. „Тракийски ек”(1905), в. „Таралеж”(1906), в. „Гъба”(1906), в. „Татар-Пазарджишки новини” (1925), в. „Бумеранг” (1926-1928), сп. „Християнче” 1909-1910, в. „Шивашка борба”(1912), сп. „Хиацинти” (1921), в „Свободен глас”(1926-1931), в „Тракийски разузнавач” (1933), „Паметен лист / Дружество на младите борци , 1943/.

 

Печатницата на Стефан Кацаров се явява доста солидна база за развитието на местния периодичен печат. Още от началото на своето развитие, а и по-късно се правят опити да се издават брошури и книги. До момента са открити 11 брошури издадени в тази печатница.

  1. „Наше село” – автор Атанас Попчев -1892, 24 с.
  2. Родословна книга на Ст. Захариев – Христо Ст. Захариев. 1893
  3. „Начални въпроси на теософията” – Н, Бонев. 1909,  43 с.
  4. Годишник на Пазарджишкото Българско читалище „Виделина” за 1923- 1924, 1924 - 20 с
  5. Годишник на Пазарджишкото Българско читалище „Виделина” за 1928-1929 г. – 12 с (Прилож. 5)
  6. Отчет на Т. –Пазарджишкото Българско читалище „Виделина” за 1929.1930- 12 с
  7. Отчет на Т.- Пазарджишкото Българско читалище „Виделина” за 1937.1938 – 13 с
  8. Отчет на Т. Пазарджишкото читалище „Виделина” за 1938.1939 – 14 с
  9. Отчет на Т.-Пазарджишкото читалище „Виделина” за 1939.1940 – 12 с
  10. „Какво се иска от човека за неговото освещаване, за духовното му възраждане, за неговото усъвършенстване и възход към небето, към Бога” – Стефан Кисьов. 1933 -16 с
  11. „Тайнството” Св. Кръщение” – Стефан Кисьов. 1933г.

Намерени са и три книги :

1. „Изложение за общото състояние на Татарпазарджишкото окръжие през 1889 г. представено на Т.- Пазарджишкия окр. Съвет”. 1891г. – 100 с.

2. „Изложение за общото състояние на Татарпазарджишкото окръжие през 1898 -1899 от П. Тилев”. 1899г. – 55 с.

3. „Ръководство за телесно възпитание: Ч 1. Методика на телесното възпитание” с автор Крум Кацаров 1938 г. - 128 с.

Въпреки че Стефан Кацаров е имал амбицията да печати и книги, неговата печатница си остава преди всичко една добра база за развитието на периодичния печат в града.

Прието е, че първата отпечатана книга в Пазарджик е „Всеобща история на литературата” от Константин Величков, през 1891 г. На самата книга е посочена тази година, но фактите говорят, че е излязла от печат през първата половина на м. май 1892 г. В писмата си от Цариград К. Величков споделя вълнението си за отпечатването на книгата:

„Как ще бъде хубаво да би могла книгата да излезе през първата половина на май”. Последното писмо носи дата 13 май 1892 г. и в него Величков казва „ Не знам как да ти благодаря за трудът, който положи за отпечатването на „Историята””.

Така че първата действително отпечатана книга в Пазарджик е: „Изложение за общото състояние на Татарпазарджишко окръжие през 1890/1891 г.” Т. –Пазарджик, в печатницата на Ст. Кацаров. 1891г. – 100 с.

Стефан Димитров Кацаров основава първата печатница в Пазарджик, която през известни периоди носи името „Братя Кацарови” и „Иван Кацаров”.

Той е роден през 1866 г. в Пазарджик, баща му Мито Тодоров Кацаров е кожухар. През 1885 г. взема активно участие като доброволец в Сръбско –българската война и е награден с орден за храброст. Включва се активно в културно-просветния живот на града, като член на училищното настоятелство и читалищната управа. Основава в. „Свободен глас” (1926-1928), който заедно с в. „Изгрев” (1926-1931) продължава под името в. „Лъч”(1928-1944).

Стефан Кацаров е човек с възрожденско възпитание и висок морал. През 1936 г. неговият в. „Лъча” отразява нередностите в Популярната банка – клон Пазарджик. Във вестника пише:

„... Отиде се дотам , че нашия единадесетгодишен стопанин на печатницата г-н Стефан Кацаров, един много почтен гражданин, да бъде заплашван от големия кооперативен деец – директора на Популярна банка Ангел Касабов

 


2 . Печатница „24 априлий” на Цветан Радулов

 

Основен конкурент на Стефан Д. Кацаров в печатарското дело в Пазарджик е Цветан П.М. Радулов, който открива своя печатница в града почти едновременно с Кацаров. Спорен е въпросът чия печатница е била открита първа, факт е че двата вестника „Защита” и „Временен лист” излизат почти по едно и също време 1991 г., но според други източници (Ив.-Илионов – спомени  първоначално двамата първи печатари са били съдружници и са държали една печатница, впоследствие се разделят:

Други източници сочат че около 1889 г. будният и просветен гражданин на Пазарджик Цветан Радулов открива модерна за онова време печатница, снабдена с нова плоскопечатна машина и необходимия буквен материал със значително шрифтово разнообразие. През 1891 г. излиза от печат първия брой на вестник в Пазарджик под заглавие „Временен лист” с редактор Георги Пенев. През същата година под редакцията на Велчо Т. Велчев, Богдан Величков и Георги Белмезов излиза първия брой на списание „Лъча” – научно-популярно обществено списание, двуседмично издание. От него са излезли 24 броя. Вестник „Прогрес” – така се е наричал излезлият за пръв път на 14 февруари 1892 г. широко популярен вестник под редакцията на Велчо Т. Велчев, Богдан Величков и Рачо П. Косев.

През 1894 г. под редакцията на Яков Матакиев излиза от печат друг вестник с наименованието „Родопи”. След него се появяват вестниците „Татар.- Пазарджик”, „Постоянство”, „Марица”, „Изгрев”. Упоменато е ,че последните два са печатани във втората печатница в града на Стефан Д. Кацаров

Според известните факти, когато се създава печатницата на Радулов, в града вече има действаща печатница. Това се споменава и в кореспонденцията между К. Величков и брат му Богдан, който от своя страна е съдружник в печатницата на Радулов:

„Любезни ми брате,

Искрено бих желал да успее предприятието ви, но по-добре е да изучите добре работата, да не пропаднат даром парите ви. Това особено е важно, като има вече друга печатница в Пазарджик....”

Солун, 28 февруарий 1891 г.” 

Печатницата е регистрирана на името на Цветан П.М. Радулов, който става и неин управител. Главна цел на тримата съдружници е издаването на местни периодични издания. С официалното откриване на печатницата на 1 ноември 1891 г. е отпечатан и първия брой на списание „Лъча” с отговорен редактор Богдан Величков и редактори Велчо Т. Велчев и Георги Стефанов.  Още в първата книжка на списанието се появява следното:

 

Обявление

Долуподписаний, чест имам да известя на почитаемата публика, че скоро – печатницата ми тук в градът, в чаршията, при хамама, е снабдена с всичките и принадлежности за бързо и чисто отпечатване, с разни букви и разни язици, всякакъв вид поръчки, като: Правителствени, Общински и Търговски канцеларски книжа, Вестници, Списания, Учебници, Картички, Годежни и Сватбени билети с най-умерена цена.

Като известявам горното, обичам да вярвам, че почитаемата публика ще ме почете с поръчките си и уверен съм, че ще остане крайно благодарна, както за хубавото, чисто и бързо отпечатване, така и за най-умерената цена.

 

Г. Т.-Пазарджик                                                С почитание:

Цветан П.М. Радулов

На 12 април 1894 г. се случва важно национално събитие – излиза „Султанско ираде”, с което се издават берати за двама владици във Велес и Неврокоп и се разрешават български училища в Турция.

В цялата страна се организират благодарствени митинги за правителството, които не подминават и Пазарджик. Опозицията в града прави контрамитинг на 24 април. На митинга политическите страсти в града се разгарят, стига се до кървава разправа, печатницата на Цветан П.М Радулов е разбита от стамболовистка шайка, над 20 души са ранени.

 

Цветан Радулов умира едва на 54 години през 1914 г. След смъртта му печатницата продължава да работи управлявана от неговия син Михаил Цветанов Радулов, който завършва френския колеж „Св. Августин” в Пловдив. Той преименува печатницата на „Печатница-книжарница Цветан Радулов”. В държавен архив – Пазарджик се съхранява удостоверение за регистриране на книжарница и печатница.

 

3. Печатница „Търговска” на Георги Бърлиев

 

Печатница „Търговска” е основана от Георги Бърлиев, който купува стари машини от печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив и ги монтира в сутерена на солидната и модерна за времето си къща, намираща се срещу църквата „Св. Богородица”.

На 1 март 1909 г. в печатница „Търговска” е отпечатан първият брой на вестник „Татар – Пазарджик” на братя Соваджиян, синове на спасителя на града през 1878 г. Ованес Соваджиян. Той излиза три години, по късно се печати в печатницата на Цв. Радулов. Отпечатва се още „Устав на Рабаджийското дружество” в село Костенец, рекламни материали, други издания, изработват се каучукови и металически печати. През септември 1924 г. издава едно от малкото специализирани издания за книгоразпространението в страната – „Ученически труд” – периодическо списание за книжнина и информация”. За съжаление от това списание излиза само един брой, идеята не среща подкрепа от колегите му.

Георги Бърлиев е роден в село Добровница през 1873 г. в семейството на македонски преселници от Велес, работи като чирак при едрия търговец В Шантов. Той не получава солидно образование, но природната интелигентност, търговски нюх и здравомислие му помагат да създаде една от най-добрите книжарници в Пазарджик и до 1944 г. да се утвърди като един от най-добрите книгоразпространители в Пазарджик.

Неговата печатница „Търговска” съществува до 1930 г., като последните 10 години изработва главно каучукови и металически печати. По време на световната икономическа криза 1929-1933 г. фалира.

Цветан П. М. Радулов освен с печатарство се занимава и със земеделие и винарство. Участва активно в политическия и културния живот на Пазарджик. През 1911 -1912 г. е избран за председател на Македоно-одринското дружество в града. В 1912 г. става общински съветник, като такъв през 1913 г. предлага да се издава общински вестник, идеята се реализира през 1914 г., наречен е „Татар-Пазарджишки общински вестник”. Той е деен член и дарител на читалище „Виделина”, един от основателите на Пазарджишката популярна банка. Взема участие и в „Червен кръст” Неговото име се среща в много от градските комитети от онова време.

Цветан Радулов умира едва на 54 години през 1914 г. След смъртта му печатницата продължава да работи управлявана от неговия син Михаил Цветанов Радулов, който завършва френския колеж „Св. Августин” в Пловдив. Той преименува печатницата на „Печатница-книжарница Цветан Радулов”. В държавен архив – Пазарджик се съхранява удостоверение за регистриране на книжарница и печатница.

 

3. Печатница „Търговска” на Георги Бърлиев

Печатница „Търговска” е основана от Георги Бърлиев, който купува стари машини от печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив и ги монтира в сутерена на солидната и модерна за времето си къща, намираща се срещу църквата „Св. Богородица”. (Прилож. 4)

На 1 март 1909 г. в печатница „Търговска” е отпечатан първият брой на вестник „Татар – Пазарджик” на братя Соваджиян, синове на спасителя на града през 1878 г. Ованес Соваджиян. Той излиза три години, по късно се печати в печатницата на Цв. Радулов. Отпечатва се още „Устав на Рабаджийското дружество” в село Костенец, рекламни материали, други издания, изработват се каучукови и металически печати. През септември 1924 г. издава едно от малкото специализирани издания за книгоразпространението в страната – „Ученически труд” – периодическо списание за книжнина и информация”. За съжаление от това списание излиза само един брой, идеята не среща подкрепа от колегите му.

Георги Бърлиев е роден в село Добровница през 1873 г. в семейството на македонски преселници от Велес, работи като чирак при едрия търговец В Шантов. Той не получава солидно образование, но природната интелигентност, търговски нюх и здравомислие му помагат да създаде една от най-добрите книжарници в Пазарджик и до 1944 г. да се утвърди като един от най-добрите книгоразпространители в Пазарджик. Имал е модерни за времето си схващания за развитието на книжарството. Умело е използвал силата на рекламата. Запазени са рекламно –осведомителни листовки до ръководствата на различни училища и до главния учител на града (1925-1926), с които съобщава с какви учебници и помагала разполага на склад. Той може да бъде определен като самоук книжар. Умира на 25 май. 1959 г. в Пазарджик.

Неговата печатница „Търговска” съществува до 1930 г., като последните 10 години изработва главно каучукови и металически печати. По време на световната икономическа криза 1929-1933 г. фалира.

 

4. Други по-малки печатници

 

Въпреки близостта до Пловдив, който вече има традиции в печатарството след първите две големи печатници в Пазарджик, особено през 20 –те години на ХХ в. следва бум на откриване на печатарски работилници. Такива са: дружествена печатница „Съгласие”, печатница „Търговска” на Г. Бърлиев, печатница „Влахов- Тотев”, „Модерна печатница на Финци и Лазаров”, тя просъществува до 1914 г. в нея се отпечатват вестниците „Средни Родопи”, „Т.-Пазарджикски общински вестник”(1914) и детското списание „Християнче”. Печатат се някои брошури и четири обемни книги: „Първи годишник на Т.-Пазарджишката общинска мъжка гимназия „Ив. Аксаков” за учебната 1909-1910 г., „Синтаксис на глаголните времена, предлозите, съюзите, препинателните знаци в новобългарския език” от Димитър Цветков, както и творчеството на местната писателка Люба Драгоева Георгиева, - „Стихове” и „Разкази”. Други печатници са „Луна”, „Братия Спирикови”, печатница „Н. Нецов”, ” А.Д. Костов”.

В дружествена печатница „Съгласие” със собственици печатарите Никола Анг. Динчийски и Асен Мих. Карпузов се издава в. „Подем” и литературното списание „Искра” под редакцията на Люба Воеводина, списание „Полет” редактирано от Евгения Батаклиева. Пак там излиза и списание „Хиацинти” с главен редактор Асен Калоянов.

В „Съгласие” се отпечатват още книгата „Съперници” на Франсоа Копе, превод от фр. Ив. Ст. Докулов,- 1924 г. 67 с. Печати се още списание „Майка и дете”- 1924 г.. Вестник „Подем” от 11 юли 1937 г., съобщава от своите страници за излизането от печат на книгата „Блаженство” (психологическо пояснение на основните положения на християнството” превод от немски Д. Николов, енорийски свещеник. Пак там в бр. № 407, 1937 г., с. 1 се съобщава за излизането от печат на книгата” Спестовно-строително дело” автор Иван М. Илиев. В бр. № 414 от 23.Х.1937 г., с. 2 е издадена книга за зайцевъдството „Трябва да се направи опит”, автор Георги Бъчваров. Вестник ”Подем” бр. № 593 от 19 април 1941 г. с.2 обявява излизането от печат на книгата „Произход на европейските букви” на Ст. Юруков. Печатница „Съгласие” издава още:

”Мисли по новия законопроект за народна просвета(средните училища и прогимназиите) - Ал. Войводов,1933 г., 15 с.

Годишник на Т.- Пазарджишкото Българско читалище „Виделина” за 1924-1925, 16 с.

„Кооперативното строителство в Чепинското корито” – Димитър Цигов,1946124с,

Юбилеен отчет на Популярна народна банка за 1910-1940 г., 96 с със снимки.

„Ръководство за кроене и шев на горни детски и дамски дрехи” – Йорданка Попманолова, 1922 г, 92 с.

”Отгледването на конопа у нас и в чужбина” – Константин Христович, 1925 г., 79 с.

„Растителна защита. Насекоми и болести, тяхното описание и средства за борба”-В. Добрев, 1934 г. 

„Градска контрабанда и партизански нрави” – Никола Михайлов, 1928 г., 40 с.

В печатница ”Тотев” със собственик Ангел Тотев се печати седмично литературно-хумористично списание „Танго” -1915 г., списание „Сечко-Бечко”- 1915, „в. Нова родопска трибуна” - 1915 г, „Либерален глас”, 1914-1915 г.

Обществен независим вестник „Родолюбец” издание на Баташкото поборническо опълченско дружество е издаван през времето на съществуването си от почти всички пазарджишки печатници в това число печатница „Влахов-Крехтинков-Тотев”, печатница „П. Влахов - А.Тотев”. Това издание излиза от 1906 г. до 1919 г., като четири пъти сменя формата си и излиза с големи прекъсвания.

Печатница „Влахов-Крехтинков-Тотев” издава в „Родопска трибуна” през периода 1911-1912 г. Печатница „Влахов – Тотев” –независим информационен вестник „Тракия”

Печатница „Финци – Лазаров” отпечатва детското религиозно-нравствено списание „Християнче” което излиза от 1909 до 1910 г. и също е отпечатвано в много печатници, както и „Пазарджишки общински вестник”, 1914 г., „Отглеждането на захарната метла – Константин Христович, 1922 г, 20 с. и др. и Годишник на Т.-Пазарджишката мъжка гимназия Ив. Аксаков 1912 г.

 

 

Светла Манчорова