Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

Пътища

 

 

През турската епоха те отчасти се различават от тези през средните векове и антично време. С възникването си Пазарджик изпъква като център на пътищата в неговото поле и съседните му планини. В него като главна станция се събират Главният (Диагонален или още Траян друм), Босненският (Адриатически) и водният път по Марица. Главният път, след като попада изцяло във владенията на турците, които високо ценели неговото значение за връзките си със западните части на Балканския полуостров в Средна Европа, го поправили и отчасти тук-там изместили трасето му. От Пазарджик до Цариград, 443 км по Главния път-Траян друм са се изминавали с кола за 10—11 дни. Превозвали се стоки, поща, хора, войски и военни муниции. За същото време се е изминавал и пътят до Белград. В средата на Пазарджик е имало мензилхане (пощенска станция). По Босненския път през Момина клисура, който е използуван и от Мурад I (1360 — 1389) при заминаването му за Косовската битка, са ставали съобщенията главно със Самоков, откъдето р се е пренасяло самоковското желязо в Пазарджик. Но Моминоклисурският път с продължение през Сулудервент (Момин проход) е една вариация на Траян друм за София. Между днешните Септември и Гара Белово се е намирал Ени хан за обслужване на пътниците. В този хан имало стая за танци. Този път, като добър коларски път, е поправен в 1865/1866 г., но бил преместен на юг и минавал вместо през Септември през с. Лозен . Важни са били пътищата за връзка с областта Чепино и изобщо със Западните Родопи, както и с Разложката котловина. При тогавашната техника проломът на Чепинската река не е могъл да бъде използван. Главният път в тази посока през с. Алеко Констатиново е стигал с. Црънча, откъдето е прехвърлял Каркария и слизал в с. Дорково и Чепинското корито. Този път, наричан Карка - римски път, отчасти е минавал от Пазарджик и през с. Ляхово за Паталеница, след което се събирал в црънчанския път. Както в Црънча, така и в Паталеница е имало ханове за обслужване на пътниците. Пътят е бил една стръмна и тясна пътека, на места постлана с камъни. По него могли да се движат товарни коне и пешеходци. Деца са пренасяни в кошове на товарни коне. По него в Пазарджик са пренасяни главно дървени и текстилни материали и произведения на домашната промишленост, а обратно- храни. Той е бил охраняван от стражарски кули. Друг път през нашите Родопи е бил този през с. Семчиново към Алабак, където се събирал с пътя от Голямо Белово и продължавал за Чепинското корито и Разложката котловина.
От многобройните полски пътища около Пазарджик по-важен е така нареченият Бански път. Той е идвал от Кричим, минавал през Бесапарските хълмове покрай с. Капитан Димитриево и вървял в съседство с полите на Каркария и Милеви скали, като при гара Белово се съединявал с Моминоклисурокия път. Вероятно е използуван и за пътуване до Костенските или други бани, затова е наречен Бански път. В Семчиново го наричали и войнишки път, другаде-войводски път, винарски път и пр., без да се знаят причините за това. Той е бил използуван и от кърджалиите, чиито банди обирали съседните села,в полите на Каркария и Милеви скали и при преследване лесно се отклонявали и криели .в съседната планина.
В древността при Пловдив и до областта на бесите Марица е била плавателна .
През неспокойното Средновековие, когато Марица често е била близо до границата между България и Византия, вероятно нейната плавателност не е използувана, както трябва. Обаче наскоро след завоеванието от турците Мурад I (1360—1389 г.) нарежда да се развие плаването по Марица, което продължава през цялата епоха на турското владичество. И трябва да се приеме, че то е започвало от мястото на Пазарджик, откъдето Марица наистина става голяма река. Дори това обстоятелство е една от причините за основаването в 1485 година на града, който става изходно пристанище. В един турски документ от 1576 година-списък на едрите овцевъди в околията, е казано, че един от едрите овцевъди в самия Пазарджик, на име Пири, син на Мустафа, е твърде имотен и е начело (главен капитан) на каиците (салове- дървени платформи, или големи плоскодънни лодки) по Марица. Следователно говори се вече за организирана флота по Марица при Пазарджик.
Добре известно е, че Куршум ханът в Пазарджик е бил главно стоварище на самоковско желязо, което от Пазарджик надолу се изпращало по-лесния и евтин ваден път по Марица.
Важен е бил пътят по Тополница за Златишко-Пирдопското поле и изобщо за Средногорието. Той датувал още от средните векове. Той е минавал през с. Юнаците, Памидово и Калугерово, но по десния по-висок бряг на Тополница, тъй като днешният през с. Динката по левия нисък и мочурлив бряг на Тополница особено зимно време е бил трудно проходим. Той е бил на места постлан с калдъръм.
Естествено много важни пътища са били тези към Панагюрище и Пещера- Батак. Те са били почти в същите линии, както днес. Само от Пещера до Батак, вместо по левия бряг на Стара река, както днес, пътят е вървял повече по десния бряг на реката. От Панагюрище и неговата област са пренасяни главно стоките на домашната текстилна промишленост, а от Пещера и Батак-главно дървен материал. Освен това по пътя Пещера-Батак-Неврокоп-Сяр са пътували всички поклонници от България за Света гора, които се събирали в Пазарджик. Тези пътища са били поправени около 1865/1866 г.




Веднага след Освобождението започва работа по обновяване на облика на града.Ето някои улици павирани тогава:

ул. "Прогрес" - 1898 г.
ул. "2-ри януари" - 1910 г.
ул. "Бенковска"-1911 г.
ул. "Княз Борис"-1919 г.
ул. "Плобдибска" - 1921 г.
ул. "Карловска" - 1927 г.
ул. "К. Величков" - 1937 г.
ул. "Прогрес" - 1898 г.
ул. "2-ри януари" - 1910 г.
ул. "Бенковска"-1911 г.
ул. "Княз Борис"-1919 г.
ул. "Плобдибска" - 1921 г.
ул. "Карловска" - 1927 г.
ул. "К. Величков" - 1937 г.
ул. "ИВан ВазоВ" - 1937 г.
ул. "Хан Аспарух" - 1937 г.
ул. "Граф Игнатиев" - 1937 г.
ул. "Мария Луиза" - 1943 г.
ул. "Стефан Стамболов" - 1943 г.
ул. "Екзарх Йосиф" - 1943 г.

Градски инжинери и архитекти за периода 1897-1934 година

инж. Михаил Попов
инж. Илия Кан
инж. Петър Райнов
инк. Атанас Божинов
инж. Никола Г. Коматов
инк. П. Шевкенов
инж. Н. Габраилов
инж. Петър Каблуков
инж. Атанас Ил. Грънчаров
арх. Петър Димчов
арх. Георги Т. хаджи Лулчев
инж. Михаил Попов
инж. Илия Кан
инж. Петър Райнов
инж. Атанас Божинов
инж. Никола Г. Коматов
инк. П. Шевкенов
инж. Н. Габраилов
инж. Петър Каблуков
инж. Атанас Ил. Грънчаров
арх. Петър Димчов
арх. Георги Т. хаджи Лулчев
арх. Никола Весов
инж. Иван Д. Соколов
инж. Борис Чунчев
инж. Иван Бояров
инж. Левичаров
инж. Демиров
инж. Тилко Величков
инж. Крум Сребърников
арх. К. Мумджиев
арх. Петко Герасимов