Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

Музика


Като крайъгълен камък в историята на музиката в Пазарджик стои 1892 г. След Освобождението на България от османско иго младата ни държава започва изграждането на своята армия, като към войсковите части създава и духови оркестри. Така към квартируващия в града ни 22 Тракийски полк през 1892 г. се формира ПЪРВИЯТ ДУХОВ ВОЕНЕН ОРКЕСТЪР в града ни. На този и следващите след него военни оркестри се пада значителен дял в изграждането на музикалната култура в нашия роден град. За дълъг период от време военните музики със своите капелмайстори са били главният, а в дадени периоди и единственият Фактор за развитието на музикалната ни култура.
За капелмайстор на първия духов военен оркестър е бил назначен ЙОЗЕФ НЕВШИМАЛ, по народност чех.
Поради липса на подготвени ръководни музикални кадри, за нуждите на новосъздадената българския армия са били назначени за ръководители на военните музики квалифицирани музиканти отвън - Полша, Австрия и преди всичко от Чехия. Такъв е случаят и с Невшимал, който заема капелмайсторската длъжност от 1892 г. до м. юни 1904 г.
През своето 12-годишно пребиваване в Пазарджик Невшимал е оставил светла диря като музикант. Донесъл със себе си значителен музикален репертоар, редом със служебните си задължения, той подготвя и изнася първите народни концерти в Остров "Свобода". И днес, ако говорим за художествена музикална култура в града, трябва да се подчертае, че дългият път на тази култура започва от първата крачка, направена от ЙОЗЕФ НЕВШИМАЛ.
Освен в Острова, оркестърът на същия е изнасял концертни номера и в "Салаша" - бирария на десния бряг на р. Марица, непосредствено до стария мост. На около 30 метра югозападно от нея е сегашната бензиностанция.
Военната музика, под ръководството на Невшимал, не е била чужда и на културните прояви в града. При липсата на що-годе материална база и културни традиции, духовният живот на града се изявявал в изнасяните литературно-музикални вечеринки и случайни сказки. В тези вечеринки участието на военната музика с отделни концертни номера в програмата е придавало особеновъздействие върху публиката, която изпращала с безспорно задоволство нейното изпълнение.
Освен горната общественополезна дейност, която е развивал чрез изнасяните публични концерти и вечеринки, Невшимал е оставил и няколко аранжировки на оперни откъси и множество преработки на пиеси от струнен за духов оркестър. Вън от това същият е съставил и китки от народни песни, аранжирани от него.
Трябва да се съжалява, че поради многото трансформации, които са ставали с пазарджишкия полк, след 9 септември 1944 г. преместван в Кюстендил, Елхово и Гоце Делчев, богатата военна архива на военната музика, в която немалък дял имал и Невшимал, е изчезнала.
Невшимал е имал дъщеря, която става известна оперна певица. Читалище "Виделина" с писмо №99 от 19 април 1911 г. кани Мария Невшимал да даде един концерт в Пазарджик в полза на читалището, като същевременно да съобщи условията за нейното участие. Читалището се надява на тесните връзки, които има с града, в който се е родила и най-напред се породила в нея наклонността към пеене, че М. Невшимал няма да откаже поканата. Редом с военната музика, по това време е имало и други малки състави от по 3-4 души, които по разни поводи са ползвани от дружества, политически и стопански организации и частни лица.
Макар че в горните случаи не е указано музиката да е от цивилни професионалисти, тя не ще да е военната музика. Винаги, когато е участвала последната, това изрично е било упоменавано за придаване по-голяма важност на повода, за който е ангажирана. Вън от това, горните поводи са от политически характер, а войската формално се е държала настрана от политическите партии. Но важното и значимото в този начален стадий на вторият период от историята на музиката в Пазарджик е това, че са съществували музиканти, неорганизирани, които са се събирали по разни поводи и са задоволявали нуждите за музикално оцветяване на дадена житейска проява. В тази насока трябва да се упомене като аргумент за наличието на такива отделни музиканти и групички установеният факт, че последните, или лицата, които са прибягвали до техните услуги, са плащали съответната такса - данък на Градския общински съвет.
Въпреки наличието на състави от 3-4 музиканти и случайно явяващите се хорове, през годините от 1892 докъм 1905 г. военната музика всъщност е била единствен представител на художествената музика, широко разпространявана чрез популярните концерти, изнасяни на открито и участия в литературно-музикални вечеринки.
Учителството, като най-просветено и прогресивно тогава съсловие, е било първият пионер за съставяне на хорове. То или само е образувало хорове, или е съставяло ученически хорове, ръководени от съответния учител. Така на 19.11.1894 г. в помещението на Окръжното училище е дадена вечеринка. На тази вечеринка е участвал певчески хор, за което е изказана благодарност на военната музика и на г-ца Н. Кочева, която е взела участие в уреждането на певческия хор, акомпанирала със собствен орган. Ето защо 19.11.1894 г. трябва да се счита за РОЖДЕНА ДАТА НА ХОРОВАТА МУЗИКА В ПАЗАРДЖИК. Липсват данни за състава и репертоара на този хор, но неговото съществуване е документално установено. Кой е бил негов диригент не е установено.

Образуване на музикален кръжок

"Маестро Георги Атанасов"


Началото е поставено в 1920 г. В разговор между двама приятели ИВАН КРЪСТЕВ ГЕНОВ и ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ НАУМОВ се повдига въпрос, който по-сетне става съдбовен за музикалния живот на Пазарджик.
От дълго време Иван Кр.Генов го занимава въпроса за обединение на всички, които свирят на мандолина и китара в един постоянен оркестър. В непринудения разговор той споделя това с Георги Наумов. Последният, сякаш и той по свой път е мислел за същото, веднага се съгласява. Иван Генов предлага да намерят и другите техни неразделни другари Никола Г. Мирчев и Димитър П. Кендеров, за да споделят и с тях идеята.
На следващия ден Иван Кръстев Генов и Христо Иванов отиват в дома на Георги Наумов, намиращ се срещу югоизточния ъгъл на така нареченото Островско училище (поради близостта му до градския остров), където заварват Никола Г. Мирчев.
Иван Кр. Генов развива обстойно идеята си пред останалите трима за образуване на музикална организация, която да обедини съществуващите в града мандолинисти и китаристи.
Никола Г. Мирчев - експресивен по натура, тутакси с жар приема - и той е мислил преди това за същото. Идеята приема и Христо Иванов.
Тази идея не случайно е възникнала у Иван Кр. Генов. Въпросът за създаване музикално дружество в Пазарджик е бил поставян публично още през 1909 г. чрез страниците на тогавашния вестник "Т. Пазарджик", брой 9 от 4 април с.г. Вън от това, както вече се спомена, капелмайсторът Павел Дерликов през 1914 г. е създал оркестър с ясно определена цел и задача. Някои от кадрите на този разпаднал се състав са били налице и от своя страна са създавали нови кадри, които са дали възможност на същия Павел Дерликов да образува и ръководи през 1918 и 1919 г. временен мандолинен оркестър - в болшинството си от студенти. Също така по това време са съществували организирани два граждански хора - хорът на Ал. Порняков и хорът с ръководител Коста Георгиев.
Не трябва да се изпуска изпредвид, че по това време при читалище "Св. Константин" е имало мандолинен оркестър (от около 8 души, както твърди Петко Велев - бивш председател на Окръжен съд - пенсионер, със завидна свежа памет и здраве - участник в оркестъра. За този оркестър споменава и Иван Кр. Генов в статията "Спомени", отпечатана в "Петгодишник на Музикално д-во "М-ро Г. Атанасов".
Всичко това е създало обективни условия за възникване на въпроса за една нова и трайна музикална формация.
Историческата заслуга на Иван Кр. Генов се състои именно в това, че той пръв долавя тази обективност, прави последната достояние на своите другари и заедно с тях почва практическото осъществяване на идеята за постоянен оркестър в града. На сбирка в Наумовата къща Иван Кр. Генов, Никола Г. Мирчев, Георги Наумов и Христо Иванов всъщност вземат решение за образуване на бъдещия музикален кръжок.



















Използвани са материали от книгата на

Стоян Кендеров"Страници за музикалния живот в Пазарджик"