Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

Левски в Пазарджик

В огромната си организаторска дейност по подготовката на националната ни революция, Васил Левски /1837-1873/ отрежда достойно място на Пазарджик и околните селища, влизащи в остава на днешната Пазарджишка община. Неопровержими исторически източници свидетелстват за честите му контакти с местни родолюбци, превърнали се в негови идейни съмишленици и предани комитетски дейци. Още в края на 1868 г., по време на своето пребиваване в Цариград, той се среща със Стефан Илич - уважаван търговец, роден в Пазарджик. Установил се трайно в турската столица, Илич поддържа постоянен контакт със своите земляци, запознат е с идейните възгледи на пазарджишката интелигенция и без съмнение е насочил Апостола към родния си град.

georgi konsulovДокументално е установено, че около 24.05.1869 г. Васил Левски се намира в Пловдив, откъдето заминава за Перущица и там се среща със своя съратник от Първа българска легия Петър Бонев. Учителствал в Пазарджик през 1864 – 1867 г., Петър Бонев информира Апостола за революционните настроения сред пазарджишките младежи. Намерил верни съмишленици в Пазарджик, през първото десетдневие на м. юни 1869 г., Васил Левски полага основите на местния комитет. Кат гост на пазарджишките съзаклятници, най-често той нощува в хановете на Михо Стефанов и Стоян Ангелов, на братята Никола и Иван Ръжанкови. Родният дом на Михо Стефанов се превръща в „постоянно прибежище" за апостола, където се устройват комитетските събрания.

Сред най-авторитетните комитетски дейци в града са търговците Георги и Стефан Консулови. С широките си познания и богатата си култура, двамата братя се превръщат в стожерите, около които се групира пазарджишката интелигенция. За членове на революционния комитет са привлечени образовани и състоятелни пазарджишки граждани: търговците хаджи Рашко Хаджиилиев /1830 - 1900/ и Кузма Поптомов /1837 - 1919/, земеделците Пене Хадживеличков /1823 - 1905/ и Иван Стоилчев /1829 -1909/, бакалинът Стоян Акрабов /1840 - 1910/, учителят Петър Бонев /1837 - 1876/, Петър Димов /1832 - 1912/, Илия Узунов /1852 - 1897/, Ноно Атанасов и др. Съставът на комитета постепенно се разширява, като в святото дело са обхванати съмишленици на Апостола от всички квартали на града. Те развиват активна дейност за събиране на средства за закупуване на оръжие и подготвят съставянето на комитети в околните селища.

Натрупал достатъчно практически опит в изграждането на тайната комитетска организация, Апостолът подготвя и проекта за Устав на miho stefanovорганизацията, който нарича „Нареда на работниците за освобождение на българския народ". По спомените на хаджи Рашко nono atanasovХаджиилиев, комитетското събрание за обсъждане на проекта за Устав се провежда на 13.10.1871 г., в неговия дом. На събранието Левски чете текста на Наредата, наставлява, изслушва мненията на местните дейци. На следващия ден, в дома на Михо Стефанов, се провежда разширено събрание на комитетски дейци от всички квартали на града, на което за председател на комитета е избран Георги Консулов, а за касиер - Михо Стефанов. За опазване тайната на комитетската кореспонденция, на Пазарджишкия революционен комитет, Апостолът определя псевдонима „Юдачооглу Селиникли".

Председателят на комитета Георги Консулов /1840 - 1902/ е роден в Пазарджик. Завършва класното училище в Пловдив и заминава за Цариград при своя кръстник Стефан Илич, където се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г., като предприемач по строежа на Баронхиршовата железница се намира на гара Белово и подкрепя въстаниците от четата на Георги Бенковски. След Освобождението през 1877/1878 г. активно участва в създаването на комитетите „Единство" и съединисткото движение. Избран е за народен представител от Пазарджик в VIII /1894 - 1896/ и в IX /1896 - 1899/ Народно събрание.

Михо Стефанов /1842 - 1922г./ получава добро образование в местното пазарджишко училище и на 22 години е вече касиер на Бакалския еснаф в града. През м. октомври 1872 г., като касиер на революционния комитет, той предава на Апостола събраните 416 гроша. От неговия хан, на 1.12.1872 г., за последен път Васил Левски напуска Пазарджик и се отправя към Ловеч.

nikola rajankovНикола Ръжанков /1840 - 1875/ е комитетският куриер. Той е роден в с. Калугерово, но семейството му рано се преселва в Пазарджик. Завършва образованието си в местното училище и 18-годишен заминава за Букурещ, където изучава часовникарство. В Букурещ той попада сред дейци на българската революционна емиграция и най-вероятно оттогава е познанството му с Васил Левски. Завръща се в Пазарджик и отваря свой дюкян в кв. Вароша. По спомени на съвременници, когато Левски пристига за първи път в Пазарджик, той отсяда в неговия дом.

След създаването на Пазарджишкия комитет, идеята за комитетската организация се „предава и по селата". През есента на 1872 г, придружен от Никола Ръжанков и Михо Стефанов, Левски обикаля и пазарджишките села. В спомените си Михо Стефанов съобщава, че посещават Братаница, където се срещат с Атанасаки Хаджииванов и свещ. Партений Гешев. В Паталеница срещата е с Ангел Гагов и Темелко Попов, в Дебращица - с Атанас Попов и братя Паунови, в Црънча - с братя Шаркови, в Огняново - с Тодор Хайдуков. Отбиват се да нощуват в манастира „Св. Св. Петър и Павел " близо до Баткун и там се срещат и разговарят с игумена Йеремия и Дякона Софроний. „Ний във всичките села, които обиколихме, основахме комитети и турихме началото на идеята за нашето освобождение"- пише Михо Стефанов.atanasaki hadjiivanov




 

През лятото на 1872 г., поради разрастването на Вътрешната революционна организация, Левски замисля да обособи няколко Окръжия, за да се улесни работата, с перспектива тайната организация да обхване „четирите краища на Българско". В началото на септември 1872 г. той учредява първият Окръжен център в с. Голям Извор, Тетевенско. Пазарджик е вторият Окръжен център във Вътрешната революционна организация. Сигурната подкрепа на толкова много верни местни съмишленици са най-вероятните мотиви на Левски да отсяда често в Пазарджик и да го определя като важен стратегически център на комитетите в Южна България. Затова на Пазарджишкия революционен комитет Апостолът възлага изключително отговорните функции на Окръжен център. В свое писмо до комитета той пише:„...Вие сте вече окружний център, имате и длъжност често да разпращате насърчителни писма по сичките страни, които спадат под вашето окружие, още и на другите окружни центри, като се подканяте в работата да върви скоро и умно...".

В края на м. ноември 1872 г. Васил Левски се установява в Пазарджик, престоява няколко дни, среща се с местните комитетски дейци. Докато е в града той следи процеса в София срещу участниците в обира на пощата в Арабаконашкия проход, пише писмо до Димитър Трайкович, с което иска подробни сведения за протичането на процеса.

petar dimovВ джобното си тефтерче Левски е записал, че напуска Пазарджик на 1.12.1872 г. с още един пътник. Този пътник и негов pene hadjivelichkovпридружител е един от най-верните му съратници - Никола Ръжанков. При отпътуването му от града, на Левски е изваден фалшив паспорт на името на Петър Г. Пенов, с когото имал физическа прилика.

За да осигурят необходимите им средства за пътуването, комитетските дейци в Пазарджик събират шест турски лири. Никола Ръжанков придружава Васил Левски до Троянския манастир, където се разделят и той се завръща в Пазарджик.

Левски продължава пътя си към Ловеч. Призори на 27.12.1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче.stojan angelov