Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

Хайдутите в Пазарджишко

В борба срещу турско робство българският народ си е служил освен чрез въстания чрез хайдушкото движение още от XVII в. Хайдушкото движение е дори предшественик на въстанията особено през XIX в.
Пазарджишката област е дала много хайдути. За това са спомагали първо нейните планини. Върховете: Братия, Богдан, Арамлиец (чието турско име значи „хайдутин"), също и Лисец в Панагюрска Средна гора, са били хайдушки сборища. Под Лисец, където е историческото Оборище, турци не смеели да минат. Тук оставените белези от хайдути по вековните буки стояли и след Освобождението, които видял и К. Иречек.
Както ни е известно, тук се е подвизавал в края на XVII в. Балчо Войвода, вероятно родом от с. Поибрене. По-късно в Панагюрско се подвизавали хайдутите: Стоян Войвода от с. Баня, Илю Стоянов и хайдут Стоян от Панагюрище и Пано Кършеков от с. Мечка.
Сборище на хайдути са били и Родопите. В землището на с. Габровница има също връх Арамлия, а между Момина клисура и Дъбравите-местност Айдучка касапница и др.
На второ място, за развитието на хайдушкото движение в Пазарджишко се дължи на важните му пътища особено Главния път през прохода Траянова врата-Паланка-Ветрен, забулен в гъсти гори. Панайот Хитов пише в „Моето пътуване по Стара планина и пр.", че българите, които живеят до големите пътища, са достойни за оплакване, защото турските пътници са изпояли на селяните и ушите. Освен това, както видяхме, в прохода Траянова врата-Паланка -Ветрен е било силно развито разбойничеството, от което също е страдало местното население. Последното при този хаос и несигурност се нуждаело от закрила на хайдути. И такъв се явява Страхил войво-д а, родом от Ветрен, който се подвизавал през XVII и началото на XVIII в. Той е бил един от най-прочутите български хайдути. Предвождал многобройна дружина. Негов байрактар е бил Атмаджа, чието име значи ястреб. За техните подвизи народът им е създал съответните песни.
Страхил бранил Пазарджик от татари и други разбойници, но главното му свърталище били Родопите, освен това се движил и из Стара планина и Пирина. Голяма тревога причинил на турците, когато били заети във войната с австрийците (1689—1690 г.). Взел участие във въстание в Скопие, след което нападал и превзел Нишката крепост. Освен това с помощта на австрийци и маджари нападал Кюстендилския гарнизон. Оживена дейност той разгърнал и по време на руско-турската война в 1711 г. Според предание на края на своята дейност бил в Цариград, където бил уловен и убит.
Друг хайдутин в Пазарджишко е бил Киро Пазарджинчето, вероятно родом от Пазарджик. Той бил предаден от свако си.
И след кърджалиите през средата на XIX в, разбойничеството в Пазарджишко не стихвало от турци, арнаути и черкези. Особено опасни били разбойниците арнаути пиянцалии. Те били докарани от Македония, от областта Пиянец, след Танзимата в 1840 г. за полски пазачи. Но от полски пазачи се превърнали в разбойници. В 1841 година френският пътешественик Бланки по пътя от Ветрен за Ихтиман бил нападнат от банда арнаути и се отървал, като им посочил револвера си.
Това състояние на Пазарджишко породяло появата на много хайдути за защита и за българското население, които се наричали още панти. Известен е Марин Иванов Русинов, наречен Марин войвода и още Инджето, родом от с. Яхларе (Драгомир). Повалил доста турци и отнел живота на кърсердарина. който бил изпратен да го улови. Но войводата, станал жертва на издайничество, бил осъден на смърт и обесен в Пловдив на моста на Марица .
Други хайдути из Пазарджишко от това време са Танчо войвода от Малко Белово, Коле войвода и Дамян Вуков от Голямо Белово и Тодор Ганчев от Момина клисура. Други хайдути в Пазарджишко са били: някой си Лапавицата, после Странджата, но особено Бейко от Калугерово и Тодор Банчев, родом от Батак, но живял в с. Радилово първоначално като учител. Бейко започнал хайдутството в 1858 година и загинал в 1868 г. Той другарувал с Марин войвода, но с Тодор Банчев съставили чета от 12 местни хора, между които били Гого Ангелиев, Атанас Малинов, и Иван Чепинеца. Четата кръстосвала цяла Татарпазарджишка кааза. Те изплашили турците до такава степен, че не смеели да дойдат в. Пазарджик на пазар със оръжие. За юначеството им се разправяли легенди: за Бейко, че хвърчал, че куршум не го хваща и др.; правил много пакости на турците, ,а много добрини на българите. Четата постигнала целта си: разбойниците изчезнали и българското население се поуспокоило.
Тодор Банчев Хайдутина се проявява и през Априлското въстание в 1876 година в Панагюрище.