Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Что лучше инжектор или карбюратор? Подробнее на странице http://kamael.com.ua

Читалище "Виделина"

 

Българското читалище възниква през втората половина на XIX век, като последен културен етап от духовното Възраждане на българина. Новата светска институция е призвана да внесе европейската култура в българския дом. Чрез обществената си библиотека, публичните сказки и магията на театъра да формира естетическите и политически идеали на възрожденеца.

До откриването на читалище в Пазарджик, просветно-културният му живот преминава през:
- Основаване на българско класно училище (1845 г.) и девическо - 1848 г.;
- От 1859 г. официално честване на 11 май като празник на Св. Св. Кирил и Методий на българската просвета;
- От 19 октомври 1859 г. - независима българска църква в града;
- 1861 г. - Българска епитропия за водене на духовните и граждански дела.
Първото българско читалище е основано през 1856 г. в Свищов. Според проф. Батаклиев (дългогодишен изследовател - краевед) читалището в Пазарджик възниква през лятото на 1862 г. и е тринадесето в страната.
Малко са запазените документи за предосвобожденския период на читалище "Виделина". Това са дописки в периодичния печат и писма на читалищни деятели. През 1911 г. е създадена комисия за проучване датата на основаване в състав: Яков Матакиев, Иван Войводов, Иван Чунчев, Никола Ставрев и Стефан Русинов. Събрани са спомени от основатели и членове на читалището. През 1922 г. нова комисия - Тодор Мумджиев, Иван Батаклиев, Невяна Захариева излиза с доклад, че читалището е основано през 1863 г.
В по-късните си проучвания проф. Батаклиев се базира на преките документи. В две писма - от 6 март и 14 юни 1863 г. на Стефан Захариев до Иоаким Груев в Пловдив, се говори за читалище в Пазарджик и за снабдяването му с вестниците "Гайда"и"Съветник".
По спомени читалището е основано по покана на Стефан Захариев и Кара Никола Ангелов, а негов кръстник е Станислав Доспсвски с името "Виделина". Проф. Батаклиев приема за достоверни спомените на Атанас хаджи Стоянов за основаване на читалището през лятото па 1862 г. Свързани са с лично събитие -завръщането му в Пазарджик през 1862 г. след дълго отсъствие.
До Освобождението се очертават два основни периода в дейността на читалището - от основаването до 1869 г. с решаване на организационни въпроси и от 1870- 1876 г. - културно-просветителска работа. Първоначално читалището е просъществувало две - три години. Юрдан Ненов съобщава, че приятели турци донесли на Кара Никола Ангелов, че Велчо Чорбаджията от Чиксалън (дн. квартал на Пазарджик) говорел за бунтовническа цел на читалището и затова то било затворено.'
На 2 февруари 1867 г. е открито от младежите с религиозна церемония. Започват да се получават всички български вестници, по един гръцки и турски, закупуват се книги. Наред с интелигенцията, членове стават и еснафи. Изработен е устав, запазен и използван през 1885 г. при възстановяване на читалището след Освобождението.
В началото на 1863 г. е избрано постоянно настоятелство: Костадин Попов - председател, Атанас х. Стоянов - подпредседател. Тома Ангелов - касиер, Костадин х. Спасов — помощник-касиер, Петър Г. Пенов - писар, Никола Петков, Петър Матакиев, Михо Стефанов и Димчо Шарланджиев - членове. Към 1869 г. в настоятелството влизат и членове от квартал Чиксалън - Тодор Владов, Хаджи Рашко Хаджиилиев и Стоян Караджов, а от квартал Ени махала - Никола Ръжанков. В. "Македония", бр. 28/ 24.02.1870 г. в дописка съобщава, че читалището брои 50 души спомоществователи и членове. Настъпил е подем в читалищния живот, свързан с обществено-политическия. Нов председател е Георги Консулов, подпредседател - Г. Н. Кожухаров и касиер Михо Стефанов -дейци на революционния комитет в Пазарджик, основан от Васил Левски.

По инициатива на Георги Консулов през 1870 г. се поставя и началото на театъра в града. През 1870-1876 г. театралната култура навлиза в Пазарджик с пиесите: "Многострадална Геновева" - първата постановка в салона на Главното училище, "Иванко"от Васил Друмев, "Криворазбраната цивилизация" -Добри Войников, "Светослав и Невенка"- Константин Величков, "Разбойници" - Шилер.
Дългогодишен библиотекар на училищната и читалищна библиотека е Стефан Захариев. Към 1865 г. в нея има 618 книги и пособия. На 18 януари 1871 г. Захариев предава на настоятелството библиотеката, като му с изказана публична благодарност за "умножаването на книжарницата и за съхранението на книгите". На 13 април с. г. умира.
През 1870 г. започва издаването на сп. "Читалище"- печатен орган на читалищата. В Пазарджик се получава чрез спомоществователи.
Освен културно-просветна, читалище "Виделина" осъществява и благотворителна дейност. Вестник "Право", бр. 4/22.03.1871 г. съобщава за проведено годишно събрание през 1870 г. Отчетени са разходи за: издръжка на един ученик в Табор (Австро-Унгария), двама - в Главното училище на града, закупени книжки за бедни ученици от градските училища, дарение за училището в с. Дебращица. Събрани са 1500 гроша нови спомоществования от гражданите.
През 1875-76 г. последното настоятелство на читалището е в състав: Яков Матакиев — председател (председател и на революционния комитет, основан от Георги Бенковски), Георги Пенев - подпредседател, Тодор Христович - писар, Н. Кацаров - касиер, К. Величков - библиотекар, И. Войводов, Иван Соколов и Н. Петков - съветници.
След Априлското въстание дейността иа читалището временно е прекратена. Някои от читалищните дейци са загинали, други са в затворите на заточение. По време на Руско-турската война Главното училище е превърнато в болница и повечето книги от читалищната библиотека - изгубени.
След Освобождението през 1879, 1881, 1882 г. се правят опити за възобновяване дейността на читалището като културна институция. От 18 януари 1885 г. читалище "Виделина" започва следосвобожденския си период на развитие. Приет е устав, избрано е настоятелство с председател Тодор Христович, касиер - Михаил Кръстев, библиотекар - Богдан Величков, секретар - Георги Стефанов. Като главна задача се поставя поддържането на библиотеката.
Настъпилите големи политически събития - Съединението, Сръбско-българската война, детронирането на княз Батенберг и последвалите политически борби са причина за преустановяване читалищната дейност за няколко години. Оживление настъпва през 1894 г., когато на общоградско събрание е избрано ново настоятелство с председател Тодор Мумджиев и секретар - М. Кръстев. Отново е приет старият устав, официално одобрен от Министерство на народното просвещение (МНП) през същата година.' Една от задачите в устава е построяването на собствена сграда. През 1889 г. Главното училище е съборено и читалището остава без салон. През 1892 г. от материала на Пазарджишкия павилион на Пловдивското изложение, се изгражда временен читалищен салон на мястото на днешната читалищна сграда.
Поради ограничената културна дейност на читалището, през 1895 г. се образува културно-просветно младежко дружество "Юноша", което в тясно сътрудничество с читалището създава своя библиотека, организира театрални представления, литературни вечери. През месец септември 1900 г. дружеството прекратява дейността си, а библиотеката преминава към читалищната.'
Новата сграда на читалище "Виделина" е построена между 1897 - 1904 година на два етапа. Градската община отпуска безплатно място за строеж, започва повсеместна благотворителна дейност за събиране на средства. Сградата е завършена окончателно през 1904 година. Пазарджик е сред малкото градове в страната със свое читалище. То разполага с театрален салон, библиотека, читалня, бюфет. А през 1911 г. е електрифицирано.
Новата сграда на читалище "Виделина" предоставя добри възможности за развитие на театралното дело. За пръв път театралната трупа има свое ръководство и работи по одобрен от читалището правилник.''Средище на културния живот, читалището подслонява културно-просветните организации и дружества в града. Спортно дружество "Еледжишки юнак" от основаването си през 1903 до 1918 г. се помещава в читалището, където изнася своите физкултурни програми. Тук е сформиран през 1906 г. първият граждански оркестър с диригент Георги Абаджиев, станал по-късно професор в Музикалната академия в София. След него дирижират Асен Митев и Коста Георгиев. През 1911 г. в читалището е изнесена първата оперета, написана от местния музикален деец Коста Георгиев - "Крадци".
На 10 юни 1904 г. по предложение на Илион Стамболиев, читалище "Виделина" определя за свой патронен празник" деня на "Свети Дух". С годините честването се превръща в общоградско.
Успехите на читалищното дело в Пазарджик стават известни в страната. Считано за едно от най-богатите и уредени читалища, то участва във всички общочиталищни инициативи. През 1911 г. е сред учредителите на Съюза на читалищата в България, с личното участие па председателя Илион Стамболиев.
Същата година в театралния салон на читалище "Виделина" е открит първият кинотеатър от частни предприемачи под името "Илюзион".
По време на Балканската и Първата световна войни читалището прекратява дейността си. Сградата е реквизирана за болница, през 1915-1918 г. разполага само с театрален салон, в който се уреждат благотворителни концерти. След подписване на мирния договор, в читалищния живот настъпва оживление. Особено активни са студентите, които се организират в дружество "Константин Величков" към читалището. През 1919 г. сформират театрална трупа с ръководител Христо Генов, стар читалищен деятел. Учредява се и граждански хор с диригент Коста Георгиев, който си поставя за цел чрез благотворителна кампания закупуването на пиано за читалището.
Предосвобожденската традиция на лекционно-публична дейност продължава. Като лектори се изявяват известни български учени и писатели - Антон Страшимиров, проф. д-р Иван Шишманов, проф. Асен Златаров, Дора Габе, проф. Казанджиев, проф. Михалчев, проф. Александър Балабанов, проф. Михаил Арнаудов... Провеждат се и публични събрания и митинги, на които говорят известни политически лидери - Ана Маймункова, Ламби Кандев, Никола Харлаков... През 1922 г. е организиран Народен университет с факултети: физико-математически, историко-филологически, юридически. В този период читалището участва в две общонародни културни прояви седемдесетгодишнината на народния поет Иван Вазов и дарителската подписка за възстановяване сградата на Народния театър, опожарена през 1920 г.
Продължава традицията на приемственост между ръководни читалищни дейци. След Освобождението се открояват имената на Иван Войводов, Михо Стефанов, Петко Машев, Илиои Стамболиев и Тодор Мумджиев. По-късно към тях се присъединява д-р Илия Матакиев. Заедно с Никола Господинов, Христо Генов, Михаил Радулов те са връзката с поколението от 1930 - 1944 година — Люба Войводова, Тодор Сарамбелиев, Кръстьо Генов, Йордан Ненов. От 1929 до 1943 г. д-р Матакиев е председател непрекъснато, след което е обявен за почетен председател.
През 1924 г. е реализиран проектът за създаване на читалищен археологически музей. Още през 1907 г. Илион Стамболиев - тогавашен председател, предлага да се уреди музейна сбирка, но липсват средства. В края на 1923 г. Иван Войводов дарява на читалището археолого-нумизматичната си сбирка, при условие тя да постави началото на читалищен музей. Дарението е прието и от 1924 г. музеят носи името на Иван Войводов. За неговото поддържане е учредено археологическо дружество "Бесапара" с председател д-р Илия Матакиев и уредник-Тодор И. Мумджиев. След отправен апел към гражданството за дарения, в музея постъпват ценни предмети и картини.
И читалищната библиотека е в подем. През 1929 г. е съставен каталог и книгите се класират по Международната десетична система. Значителна придобивка от тези години са енциклопедиите Брокхаус-Ефрон (85 тома) и Гранат (60). През 1935 г. е открит детски отдел, който разполага с отделно помещение и свой книжен фонд. Украсата е дело на художника Васил Евтимов. Това е третата детска библиотека в страната.
Театърът съществува благодарение на субсидиите на Градския общински съвет В периода 1923 - 1935 г. в него работят режисьорите Христо Генов, Любен Паспалев, Тодорина Стойчева, Живко Оджаков. Художественото му ниво се променя. За сезона 1934/1935 г. театърът осигурява участието на видни артисти и режисьори. Под ръководството на Кръсгьо Сарафов и Тодорина Стойчева и с тяхно участие, са представени пиесите "Големанов"и"Йовчови ханове" (от Стефан Савов), и пиесата "Аз убих" с участието на артиста от Народния театър Владимир Трендафилов.
Неразривна е връзката между читалището и музикалните изяви в града. Създадените музикални дружества "Маестро Георги Атанасов" (1920 г.) и "Родопска песен" (1923 г.) използват базата на читалището за концертната си дейност. На 11 април 1943 г. на общо събрание в читалището двете дружества се обединяват под името Обединени музикални дружества "Маестро Георги Атанасов"- Пазарджик.
Читалище "Виделина" отдава голямо значение на изложбите като средство за възпитание на художествената култура в града. Ежегодно се организират самостоятелни изложби на местни и външни художници - Георги Машев, Георги Герасимов, Ани Бехар, Стоян Василев, в по-ранни години - Никола Андреев - Андро, Васко Сотиров...
С учредяване на музея към читалището е създадена и картинна галерия от творби на Станислав Доспевски, Константин Величков, Георги Машев, Райко Алексиев, учителя Гуринов, от националните художници — Сирак Скитник. През 1944 г. под ръководството на големия пазарджишки художник Георги Машев е устроена обща художествена изложба на пазарджишките художници. В нея за пръв път са изложени творби на Станислав Доспевски.
В края на 1929 г. читалището открива и свое кино. Но необходимостта да не се пречи на театралните представления, скъпият оркестър, стремежът към прожекции на художествено издържани филми и конкуренцията на частните кина са причините, поради които през 1931 г. киното с закрито. Въпреки краткото си съществуване, то оставя своята следа в културния живот на града. За пръв път са прожектирани звуков и научно-популярни филми и кино-лектория.
И през тридесетте години читалище "Виделина" е център на културния живот в Пазарджик. С нарастването на града се увеличават и читалищните членове. През 1936 г. е преустроен читалищният салон - построява се нов балкон, веранда откъм градината, сцената е разширена, в салона са поставени луксозни неподвижни столове.
През 1937 г. с идването на режисьора Крюгер Николов, читалищният театър се издига на нивото на професионалните. За три сезона са поставени над 100 пиеси. Театърът пътува и в по-големите села на околията. За пръв път жителите им имат възможност да видят истински театър.
С участието на България във II-рата световна война, читалищният живот не замира. През 1943 г. в Пазарджик са интернирани хиляди евреи. Читалище "Виделина", вярно на демократичния си възрожденски дух за право на членство на всички народности, не изпълнява разпоредбата за изключване на членовете си евреи и оставя свободен достъпа им до библиотеката.
С новия си интелектуален потенциал дейността на читалището се разраства и търси контакти извън околията. По негова инициатива през 1942 г. е основан Околийски читалищен съюз със седалище читалище "Виделина". Целта му е разрастване на духовния живот извън градовете и подпомагане на селските читалища в културната им мисия.
Освен редовните приходи на читалището от членски внос, представления, вечеринки и наеми, то получава значителни дарения и завещания. Най-голямото е на изтъкнатия читалищен деятел Борис Доспевски, син на художника Станислав Доспевски. 'Той завещава през 1942 г. наследствената си къща с картините и вещите на своя баща за уреждане на къща-музей "Станислав Доспевски". През 1923 г. Иван Войводов подарява археологическата си сбирка, с която е поставено началото на музей в града. Дъщерята на учптеля-възрождепец и основател па читалището Юрдан Ненов, дарява през 1941 г. наследствената си част от къща,в която след основен ремонт през 1946 г. е преместен археологическият музей. В различни периоди са учредени дарителски фондове на: д-р Георги Сарамбелиев, Илион Стамболиев, Петър Матакиев, Анка и Никола Батаклиеви... и са обявени за почетни и благодетелни членове Ангел Цветанов, Илион Петков, полковник Велчев, Иван Ръжанков, Борис Доспевски, Тодор Мумджиев, Иван С. Войводов, Р. Ю. Барух и други.
От 1862 до 1944 година читалище "Виделина" е стожер за обществено-политическата летопис и средище на културно-просветния и спортен живот в Пазарджик. Библиотеката, театралното, музикално и изобразително изкуство се зараждат и укрепват под стряхата му, за да се обособят по-късно в самостоятелни културни институти. В този смисъл целият период е възрожденски с културното си просветителство на поколения пазарджичани.



Тел.034 445616










използвани са материали

от печатно издание

на Териториален държавен архив

Пазарджик

текст:Марияна Керезова