Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Что лучше инжектор или карбюратор? Подробнее на странице http://kamael.com.ua

Априлско въстание

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876

 

Връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Негова главна задача е извоюването на национална и политическа независимост на българския народ от петвековния османски поробител. Поради това то заедно с Руско-турската освободителна война 1877- 1878 изиграва фактически ролята на буржоазнодемократична революция. Априлското възстание. се обуславя от общия процес на възраждане в българските земи, който започва още в началото на XVIII в. и достига своята кулминационна точка през 60-те и 70-те г. на XIX в.

Макар и резултат на обективна необходимост, Априлското възстание не би могло да се осъществи без предхождащите го революционни събития и натрупания революционен опит. Още през втората четвърт на XIX в. се извършват редица бунтове и заговори. Кримската война 1853-1856, която, макар и да завършва без успех за Русия, дава нов подтик в националноосвободителната борба на българския народ. На преден план излиза фигурата на Г. С. Раковски, който полага основите на революционно-демократичната идеология и началото на организираното националноосвободително движение. Той е инициатор и за създаването на Първата българска легия в Белград. Около него се групира и българската революционна емиграция в Румъния. Не малка роля за по-нататъшното развитие на революционната борба изиграва преминаването в България на четите на П. Хитов и Филип Тотю през 1867 и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868. След смъртта на Г. С. Раковски като най-крупна фигура в българското националноосвободително движение се откроява В. Левски. Той проявява блестящи качества като стратег и организатор на Вътрешната революционна организация. Заедно с него развиват изключителна дейност още и Л. Каравелов и Хр. Ботев. Не малка роля за активизирането на движението за социално и национално  освобождениеизиграва и извоюването на българската църковна независимост през 1870 и др.

В изпълнение на изработения в Гюргево план на въстанието през януари 1876 апостолите и техните помощници преминават р. Дунав и се отправят за определените им райони. Веднага след това пристъпват към непосредствена подготовка на въстанието. Полагат усилия за създаване на нови и възстановяване на местните революционни комитети, дейността на по-голямата част от които след обесването на В. Левски през 1873 заглъхва. Особено внимание отделят и на техническата подготовка на въстанието - набавянето на оръжие, боеприпаси, храна и др. Набелязват се и удобни пътища и места за въоръжена борба, осигуряват се военни специалисти, създава се тайна междукомитетска поща, тайна полиция и т. н. Най-усилена подготвителна дейност се извършва в IV революционен окръг. Тук с най-големи организаторски способности се отличава Бенковски, който става и фактически ръководител на този окръг. От останалите революционни окръзи известна активност проявява само Търновският, където Ст. Стамболов и неговите помощници са подкрепени от местните революционни дейци в лицето на учителя Бачо Киро Петров, Ст. Пешев и от пристигналите от Румъния революционери като Поп Харитон, П. Пармаков и др. В Сливенски революционен окръг подготовката на въстанието изостава поради тактически разногласия между апостолите и местните революционни дейци и се изразява главно в организирането на една въстаническа база край Сливен от Стоил войвода. Но след като местните власти узнават за тази подготовка, Стоил войвода е принуден да се оттегли в планината. Приготовленията във Врачанския революционен окръг пропадат поради настъпилия провал в дейността на апостолите. Те са принудени да преминат отново в Румъния и там се заемат с организиране на въстаническа чета.

В подготовката на Априлското възстание. се включва и българската революционна емиграция в Румъния. Тя полага усилия за набиране на средства и изпращане на опитни военни кадри, подпомага организирането на чети и пр. С някои от дейците на Врачанския революционен окръг установява непосредствен контакт и Хр. Ботев, който подготвя своя чета за преминаване в България. Не малка роля при подготовката на въстанието изиграва и революционната поезия на Д. Чинтулов, Хр. Ботев и др. български поети.

 

Бързото разрастване на въстанието разтревожва турските власти. С мълчаливото съгласие на западните велики сили Високата порта предприема незабавни мерки за неговото потушаване. Към района на въстанието са изпратени добре въоръжени войскови части и башибозушки орди от Южна България.


Априлското възстание в четвърти революционен окръг

 

След предателството на Ненко Терзийски властите в Па­зарджик и Пловдив решават да действуват. Пловдивският мютесариф Азис паша заминава за Пазарджик и на 18 април изпраща две жандармерийски конни групи за Копривщица и Панагюрище. Самото това обстоятелство доказва, че турската власт има най-точни данни за подготовката на въстанието в двете по-големи селища в района.

Жандармерийските групи прлучават задача да арестуват заподозрените местни ръководители. С това се цели да се предизвикат останалите революционни центрове да въстанат преждевременно и още от самото начало, преди подготовката да е завършена, да се сподави въстанието. Властите веднага съобщават в Одрин и в Цариград за подготовката на мюсюлманското население за борба срещу бъдещото българско въстание.

Начело на конната полицейска група която пристига на 19 април 1876 г. в Копривщица, е енергичният и опитен полицейски началник Наджип ага. За местните революционери пристигането на групата полицаи означава, че властите са в течение на комитетското дело.

Незабавно комитетът се събира, за да реши какво да предприеме.3а всички е ясно, че има предателство и че е необходимо да се действува енергично. На съвещанието присъстват Тодор Каблешков, Петко Кундурджията, Нешо Брайков, Цоко Будин, Георги Шулев и Лука Гьотлийски.

В дома на Каблешков се събират около 20 въстанници, облеченив униформи и въоръжени. Разделят се на две групи. Едната тръгва  по тясната  калдъръмеиа уличка край Бяла река другата завива наляво, Задачата им е да обградят и нападнат конака. Първата група от седем души стига до моста и забелязва поставеното пред дюкяна на Петко Кундурджията заптие.  вдига пушката Георги Тиханек  и дава първия изстрел в Априлското въстание.Пукотът на пушките и звънът на черковните камбани вдигат на крак всички копривщенски съзаклятници. В това народно ликуване Каблешков не забравя своя дълг Обявявайки въстанието, той знае, че е нужно да се предупредят центърът на революционния окръг Панагюрище и апостолите, за да обявят повсеместно възстание.Тодор Каблешков бързо написва „кървавото писмо" до апостолите и комитета в Панагюрище. Неговото съдържание ни е предадено по памет от Захари Стоянов: „Братя! Вчера пристигна в село Неджип ага, из Пловдив, които поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява над конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то послед­вайте нашия пример и в Панагюрище .. Писмото успешно пристига в Панагюрище.В този исторически момент вълнението е толкова силно, че Панайот Волов, който поема писмото, не може да го разпечата. След това го взема Икономов, но развълнуван, го предава на Бенковски. Бенковски, след като прочита писмото, незабавно обявява с висок глас: „Бунт! ..« Въстание! . .. На оружие, братя!"..." Първата грижа на апостолите в Панагюрище е да съобщят на революционните комитети в останалите селища на окръга за началото на въстанието. Военният съвет в Панагюрище упражнява правото на върховен или главен комитет по отношение на останалите местни революционни комитети в целия окръг. Оттук произтичат и неговите права и задължения. Той се разпорежда с всички въстанически сили, поддържа връзка с останалите революционни комитети, грижи се за отбраната, за реда и сигурността в града, за снабдяването на въстаниците.

Освещаването на главното знаме се извършва в къщата, където се помещава военният съвет. Около предварително подготвените маси се нареждат 10-15 свещници, щабът на Бенковски, членовете на временното правителство. Освещаването извършва известният революционер поп Грую Бански. Бенковски произнася пламенна реч, в която изтъква целите на борбата и посочва нуждата от бързи и решителни действия, които да сплашат мюсюлманското население в цялата околност. На връх Еледжик, където има стари укрепления  и средновековни зидове, въстаниците изграждат укрепен военен лагер, като предвиждат и специално убежище за жените и децата. Те избират военен съвет с предводител церовския хилядник Гене Телийски, помощник Теофил Бейков и 11 членове. До този момент въстанието върви по възходяща линия и печели бързи успехи. С изключение на Стрелча в почти всички  други пунктове въстаниците продължават да се от­браняват успешно. Апостолът Бенковски с „Хвърковатата чета" кръстосва района от Петрич на север до Белово на юг и успява да възпламени и подтикне към революционни действия голяма част от българските селища. В същото вре­ме обаче властта съумява да съсредоточи големи башибозушки и военни сили към въстаналия район и да вземе ини­циативата в свои ръце.Клисурските патриоти под ръководството на Никола Караджов още на 20 април  обявяват   въстанието и веднага вземат мерки за отбраната на града. Голяма опасност представлява пътят откъм Стремената долина, населена предимно с турци.Клисурските въстаници оба­че, подготвяйки се за отбрана, не правят нищо, за да раз­ширят въстанието, в съседните села, не предприемат и ак­тивни действия.  Пътят към Карлово се прегражда от дълбоката Суха река и от големия хребет, наречен Зли дол. Група въстаници под командата на юначния Нейчо Калъчев, вещ в боравенето с оръжието, заема гребена западно от Зли дол. В центъра е групата на стотника Власаки Йовков, а в най-ниската част - до реката, е групата начело със стотника Христо Благоев, пристигнал специално от Пловдив, за да участвува във въстанието в родния си град. Въстаническа позиция е изградена и на пътя за Пирдоп. На височините са поставени охранителни стражи.Клисурските въстаници оба­че, подготвяйки се за отбрана, не правят нищо, за да раз­ширят въстанието, в съседните села, не предприемат и ак­тивни действия. Няколкото спокойни дни те прекарват в грижи по организацията на революционното дело: освеща­ват знамето, създават въстаническа организация, грижат се за снабдяването на бойците.

На 23 април в Клисура пристигат с чета П. Волов и Г. Икономов, но веднага на другия ден тръгват за Копривщица.

От Пазарджик през Стрелча за Панагюрище се насочва Хафъз паша с пехота, 1-2 ескадрона конница и няколко планински оръдия - общо към 3000 души войска. Той ре-шава да атакува центъра на въстанието откъм незащитена­та му страна. Едва на 25 април Соколов и съветът в Пана­гюрище разбират опасността, която застрашава града. Из­пратено е писмо до Бенковски с молба за помощ. Само Орчо със своята чета пристига, за да подкрепи панагюрските въстаници. На 27 април военният съвет решава всички стра­жи от „Медет" и *Свети Никола" да бъдат снети и изпратени на Черешка река. Започват усилено да се копаят око­пи и да се укрепяват подстъпите към града.На 26 и 27 април Хафъз паша извършва само разузнава­телни действия. Той иска да установи силите на въстаници­те, качеството на тяхното оръжие и особено да види ефекта от тяхната артилерия. Членът на военния съвет панагюре­цът Филип Щърбанов разказва в своите спомени, че войни­ци от най-предните турски поделения вземат кантарения топуз, изстрелян от едно от черешовите топчета, и се връ­щат незабавно назад, за да занесат трофея на командува-щия Хафъз паша. Пленен въстаник е разпитан лично от пашата.

На 28 април, получил необходимите сведения за силата на въстаниците и подсилен с нови подкрепления, Хафъз па­ша започва общо настъпление към революционната столица. Главните турски сили се насочват към гребена на планината и обхващат левия въстанически фланг. Въстаниците са приунудени да се оттеглят в Панагюрище. През нощта Хафъз паша не напада града, опасявайки се от някаква изненада.

Рано сутринта на 29ти април въстаниците заемат позиция на следващия подстъп към града — Балабанова кория, но поради дъжд турците отново не предприемат решителни дей­ствия. На другия ден над 200 човека, всички въоръжени с кремъклийки пушки и с един черешов топ, заемат позициите на Балабанова кория. Боят пламва. Турците атакуват с пехота, с конни части и обстрелват с артилерия. Главните турски сили обаче нападат откъм връх Кукла и Каменица. В това време в Панагюрище Бобеков и членовете на военния съвет събират въстаници, въоръжават ги и ги насочват към Кукла и Каменица. На връх Каменица е изкаран нов черешов топ. Боят на върха обаче скоро завършва с поражение за въстаниците.

Копривщенските революционери отделят голямо, внима­ние за разпространението на въстаническото дело в близки­те райони и за изпращане чети в помощ на други селища. Освен четата, изпратена в Стрелча, копривщенци подпома­гат двамата апостоли П. Волов и Г. Икономов да организи­рат чета, която потегля за Клисура и Карловско с цел да адигне тамошното българско население на оръжие. Т. Ка­блешков с 20-30 души се отправя на 21 срещу 22 април за .Старо ново село. Копривщенци изпращат и една чета до Панагюрище по искане на Бенковски, която има за задача да иде на помощ на застрашения петрички пункт, но опас­ността отминава и тя се връща.

На 30 април около 3000 башибозуци обкръжават Браци­гово от всички страни. Въстаниците, разделени на две чети, успяват временно да спрат придвижването на потерите?. Редят се нападения и дори нощни атаки на 1, 2, 3 и 4 май. Най-упорити боеве се водят около пещерския път - към местността „Гробето". В тези боеве изпъква с хладнокръ­вието си, съобразителността и разпоредителността си глав­ният ръководител на отбраната Георги (Гого) Ангелов.

В. Петлешков е душата на въстанието в Брацигово. Той вдъхновява, организира, кори малодушните, подпомага воен­ните ръководители. Когато някои го предупреждават да се пази и от неприятели, и от свои, ,той отговаря: „Вие ме каните да бягам от тоя на­род, когото вкарах в огъня. Не, аз няма да бягам! Ще стоя да умра заедно с него. Нека пръв аз* умра, па после той!"

На 5 май пред въстаническите позиции се появяват и ре­довни войски под началството на Хасан паша, прехвърлени от Еледжик и Средногорието. Опиянени от „победите" си и жадни за нова плячка, те застават настръхнали заедно с башибозушките банди пред шепата брациговски защитници. Артилерията открива ожесточен огън. Снаряди разрушават къщите, черквата и други сгради в Брацигово.

В боевете въстаниците проявяват изключителен герои­зъм. Особено се проявяват селяните Стойчо Манастирски, Апостол Христов, Иван Атанасов. Те защищават всяка по­зиция, всеки подстъп, а накрая превръщат къщите и плев­ните в истински укрепления. Пристигането на редовната войска не стряска въстаниците. Те отхвърлят предложение­то за капитулация. Оръдието, докарано от Решид паша, за­почва да обстрелва въстаниците. Снарядите се пръскат по каменните стени на черквите и рушат къщите.

На 2 май започва кървавата трагедия на Батак. Защит­ниците в Богдановата кьща, между които деца и жени, ста­ват жертва на измама, когато предават оръжието си. Започ­ва безнадеждна сеч. Пред училището е поставен* дръвник и на него с неописуема жестокост са посечени десетки жени, деца и старци. Същото става и в черквата. Около дръвника се образуват грамади - купища от човешки тела и глави. Клането продължава с часове. Други са изгорени живи. Повече от 3000 батачани биват избити.

За ужасите в Батак кореспондентът на английския вест­ник „Дейли Нюз" Макгахан пише: „Приближавахме се към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали от дрехи и парчета изгнило месо. Въздухът е тежък с омайваща до припадък миризма, която се увеличава все повече с нашето придвижване напред... Под камъните и боклука, които покриват пода  на височина от няколко фута лежат кос­тите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорени между четирите стени. Върху брега на малка рекичка, която пре­косява селото, има дъскорезница. Вирът под нейното коле­ло беше пълен с мъртви тела, които плаваха из водата. Бре­говете на рекичките са били по едно време буквално покрити с трупове на мъже и жени, млади момичета и.деца, които са лежали там разкапващи се на слънцето, изяждани от кучетата ... Влязохме в черковния двор. Видяхме, че място­то е затрупано с камъни и боклук на височина повече от 5 — 6 фута... и открихме, че това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, е в действителност огромна грамада от човешки трупове... Безброй тела изгорени, овъглени и почернели тленни останки гниеха, изпълваха до половина самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеж­даха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избожда-ше окото. Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужа­сяващи до такава степен... От всички жестокости, безумия и престъпления, извършени някога от турците, клането в Батак е между най-страшните!"

В Батак османската феодална власт показва истинския си варварски лик. Проявената жестокост е изблик на дъл­боката национална и религиозна вражда срещу потиснати­те националности, която в продължение на столетия офи­циалната османска власт насажда.

Съгласно плана на пазарджишките дейци въстанието трябва да обхване и селищата в Банско-Разложката кот­ловина. Вестта за бойните действия в Средногорието тук достига едва на 25 април, и то в момент, когато властта взема енергични мерки за арестуване на заподозрените.

Първите разкрития за въстаническата подготовка са из­тръгнати от арестувания участник в събранието на Обори­ще Георги Чолаков. В края на май и началото на юни по­следват арести в Банско, в Мехомия (дн. Разлог) и във всички околни селища. Арестувани са около 40 души от 9 селища на този край. По такъв начин още в зародиша си подготвяното въстание е осуетено. Само отделни револю­ционери от Банско-Разложкия край участвуват в бойните действия в Панагюрище, Брацигово, Батак и на други места.