Bulgarian English French German Italian Spanish
Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Что лучше инжектор или карбюратор? Подробнее на странице http://kamael.com.ua

27ми Чепински полк

 

 







Формирането на полка и дейността му до войните

След края на Руско-турската война с заповед № I от 8-ми юли 1878 г. се слага основата на българската сухопътна войска. За кадри при формирането на тази войска послужило българското опълчение, което взело живо участие в тази война и което в края й наброявало 12
 
 
опълченски дружини.
С развръщането на опълченските дружини, наречени пеши дружини на българската земска войска и попълването им с новобранци, в началото на 1879 год. Българската войска достигнала до 29 пехотни дружини. Тази организация и нейното по- нататъшно развитие, обаче, не могла да се осъществи заради Берлинския конгрес.
Този конгрес, свикан на 13-и юли 1878 год., разкъсал създадената по силата на Сан-Стефанския договор от 19-и февруари 1878 год. — Сан-Стефанска България на няколко части, между които Северна България образувала Българското Княжество, васално на султана, а Южна България, под название Източна Румелия, останала автономна област.
От това политическо разделяне на България последвало и разде
лянето на създадената дотогава Българска земска войска. По-голямата част от нея, на брой 20 дружини, останало в Северна България, а по-малката част - 9 дружини, два конни сотни и 6 батареи — в Източна Румелия, под название „Източно-румелийска милиция”. Дружините, които влизали в състава на тази милиция, носели названието на населените пунктове, в които квартирували.
В гр. Т. Пазарджик тогава квартирува 22-а Т. Пазарджишка дружина, която се попълваше с войници от Т. Пазарджишката, Панагюрската, Пещерската и Ихтиманската околии. Впоследствие, когато стана отделянето на Южна от Северна България, тази дружина останала да съществува и се развивала под название 3-а Т. Пазарджишка дружина с постоянно местоквартирование гр. Пазарджик.
Трета Т. Пазарджишка дружина просъществувала самостоятелно до края на Сръбско-българската война през 1885 год., в която тя взела участие и се отличила в боевете при Цариброд, Драгоман и Пирот. След тази война, тя заедно с трите Хасковски дружини от Източно-румелийската милиция, формирала въз основа на указ № 61 от 1885 год. — 10-и Родопски полк. Развитието на българската войска, обаче, не спряло до тук. Съществуващите дотогава 12 действуващи полка, от които 8 в Северна България и 4 в Южна България, в състав от по 4 дружини, се развърнали през 1889 год. в 24 пехотни полка от по 2 дружини. 10-и Родопски полк тогава отделил 3-а и 4-а дружини и формирал 22-и пех. Тракийски полк, който се установил на постоянно местожителство с 3-а дружина, преименована в 1-а, - в гр. Т. Пазарджик, а с 4-а дружина, преименована в 2-а в гр. Пещера.
Впоследствие, в началото на 1900 год., Пещерската дружина формирала 3-и резервен полк, в състав от 5 роти, от която една погранична. Този полк се установил на постоянно местожителство в гр. Пещера и просъществувал до 1-и май 1904 год.
На 1-и май 1904 год. 3-и резервен полк, въз основа на Височайшите укази №№ 83, 84 и 88 от 29 и 30-и декември 1903 г., се преименувал в действующи с наименование 27-и пех. Чепински полк. От гореспоменатата дата той започнал да съществува като самостоятелна войскова единица. В началото се формирала 1-а дружина в състав от 4 роти, а след това и 2-а дружина, също от 4 роти. Окончателно формиран, полкът наброявал 8 строеви роти, 1 нестроева, полкови лазарет, музикантска команда и полкова работилница.
Първите началствуващи лица, които взели участие при формирането на полка, били: командира на полка подполковник Димитриев и командирът на 1-а дружина - майор Фичев и на 2-а - майор Комсиев.
След формирането полкът се преместил на постоянно местоквартирование от гр. Пещера в гр. Т. Пазарджик на мястото на 22-и Тракийски полк, който се установил на постоянно местоквартирование в гр. Самоков. Той влезе в състава на 2-а бригада от 2-а пех. Тракийска дивизия, щабът на която квартировал в гр. Пловдив. Щабът на 2-а бригада останал да квартирова също в гр. Т. Пазарджик.
От казаното дотук се вижда, че 27-и пех. Чепински полк не се е формирал от съвършено нови кадри, а се е събрал и преименовал от кадри, които взели участие в Освободителната война и такива, които взели живо участие в Съединението на Северна с Южна България и Сръбско-българската война през 1885 год., а следователно неговото име е свързано с паметни за народа ни събития.
През краткия период от 8 години от формирането на полка до Балканската война през свещенната ограда на полка преминавали всека година, освен новобранците, на които задължителната служба под знамената била 2 години, но на няколко пъти и почти всички запасни офицери, подофицери и войници, служили в полка. Под ръководството на своите учители, в лицето на офицерите и подофицерите от полка, младите новобранци добивали ценни познания по всички отрасли на военното дело, а заедно с това и всички ония военни и граждански добродетели, които правели от тях достойни защитници на своята Родина. Запасните офицери, подофицери и войници, които на няколко пъти били извиквани на триседмично обучение, в ред тактически учения, които винаги завършвали с маневри, опреснявали своите познания, съгласно развитието и усъвършенствуването на военното дело.
Големите и извънредни усилия, които офицерите и подофицерите от полка проявявали по възпитанието и обучението на българските граждани, които преминавали ежегодно през редовете му, го издигна като един от първите подготвени във всяко отношение полкове. Със своята здрава военна подготовка и отлична дисциплина полкът не веднъж е предизвиквал похвала и благодарност на своите висши началници. И като резултат на всички усилия, проявени в мирната подготовка на полка се явяват ония бляскави победи, които той спечелил, като участник в войните.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Списък на загиналите войници и офицери вижте ТУК