Долният списък показва днешните имена на селата.

Калагларе - Левски

Ферезлии - Овчеполци

Карамусал - Виноградец

Згарлии - Величково

Саръгьол - Блатница

Кавакдере - Тополидол

Аджеларе - Алеко Константиново

Ерелий - Смилец

Шахларе - Памидово

Карезлии - Добровница

Яхларе-Драгомир

Саладиново-Огняново

Станимъка - Асеновград

Саитово - Симеоновец

Чукурлии - Песнопой

Думанлии - Церетелево

Юруците - Боримечково,,,,

 

Списък офицерите и офицерските кандидати загинали в Първата Световна война 1915-1918 година.

 

Чин,име,фамилия,	длъжност	Дата на смърта	сражение
Подп.Дельо Бъчваров Поручик Димитър Николов Поручик Христо Владимиров Подпоручик Велко Минков ---------Барух Рафаилов ---------Асен Тахтаков ---------Александър Куртев ---------Моис Ашеров ---------Иван Василев ---------Атанас Церовски ---------Рангел Душелов ---------Христо Нестеров ---------Георги Стоичков ---------Харал Дринов -------………..Димитров ---------……….Христов Офицерски кандидати Станислав Брадински Витан Хаимов	Командир на 1ва дружина Командир на 1ва рота Командир на 10ва рота Вз.к-р 1ва рота --------5та рота Адютант 1ва дужина Вз.к-р 3та рота Вз.к-р 10та рота Вз.к-р 16та рота Вз.к-р 5та рота к-р 7ма рота к-р 9та рота к-р 8ма рота Вз.к-р 6та рота Вз.к-р Вз.к-р     Картографска рота Вз.к-р 5та рота	20.септември 1916 г. 25 ноември 1915 г. 18 август 1916 г. 25 ноември 1915 г. 25 ноември 1915 г. 25 ноември 1915 г. 18 август 1916 г. 18 август 1916 г. 18 август 1916 г. 19 септември 1916 г. 25 септември 1916 г. 21 ноември 1916 г. 18 ноември 1916 г. 18 ноември 1916 г. 29 септември 1918 г. 29 септември 1918 г.     25 ноември 1915 г. 18 ноември 1916 г.	Армен-Буф Плавуш Дойран Плавуш Плавуш Плавуш Дойран Дойран Дойран Армен-Буф Армен-Буф Паралово В.1212 В.1212 Русяци Русяци     Плавуш В.1212

 

 

 

      Име                                                                             Живял в:                    Околия         Загинал:       

Мл.подофицер Димитър Савлаков	Калагларе	Панагюрише  25.11.1915
редник Найден Таков	Ферезлии	Пазарджик            -
Иван Цинигеров	Карабунар	Пазарджик            -
Прокопи Тодоров	Белени	Свишов                 -
Стойно Панов	Каменица	Пирдоп                  -
Костадин Пашов	Саитово	Пазарджик            -
Стоян Груев	Поибрене	Панагюрише         -
Делчо Енев	Юруците	Панагюрише         -
Стефан Мисирков	Ветрен	Пазарджик            -
Георги Тонкин	Карамусал	Пазарджик            -
Трендафил Георгиев	Калагларе	Панагюрише         -
Найден Колев	Карнаре	Карлово                -
Найден Христов	Ветрен	Пазарджик           -
Илия Пиронков	Калугерово	Пазарджик            -
Опре Атанасов	Голянци	Никопол                -
Иван Чонов	Чукурли	Карлово                -
Тодор Митров	Леляни	Тетевен                  -
Александър Димов	Елинци	Панагюрище          -
Ангел Кръстев	Варвара	Пазарджик             -
Георги Делков	Джумая	Пазарджик             -
Петко Николов	Джурилово	БялаСлатина        -
Младши подофицер Савчо Пешев	Махлата	Плевен            17.8.1916
редник Стоян Тодоринов	Калагларе	Панагюрище   15.8.1916
Христо Стамйенов	Згарлий	Пазарджик             -
Димитър Пентов	Карамусал	Пазарджик             -
Иван Митев	Врачеш	Орхание         17.8.1916
Дико Митов	Ферезлии	Пазарджик             -
Ангел Вълков	Пазарджик	Пазарджик     17.8.1916
ефр.Сотир Сотиров	Пловдив	Пловдив         24.9.1916
Георги Дрангулов	Калагларе	Панагюрище           -
Стоян Власков	Поибрене	Панагюрище           -
Шаламан Лазаров	Кучевище	Скопие                    -
Пенчо Клисуров	Панагюрище	Панагюрище            -
Александър Вардин	Бошуля	Пазарджик               -
Тодор Димов	Карабунар	Карабунар               -
Ангел Навущанов	Поибрене	Панагюрище     30.9.1916
Благо Шаренков	Церово	Пазарджик      13.11.1916
Пенчо Делибашев	Панагюрище	Панагюрище   18.11.1916
Иозо Цоков	Думанлии	Пловдив                 -
ст.подофицер Никола Шикеров	Саръгьол	Панагюрище           -
Киро Манолов	В.Търново	В.Търново        21.11.1916
2ра рота
редник Станой Валзатков	Ветрен	Пазарджик      25.11.1915
Атанас Ковачев	Динката	Пазарджик       15.8.1916
ефр.Иван Найденов	Кавакдере	Пазарджик                -
Георги Вачов	Калугерово	Пазарджик                -
ефр.Стоица Маргитин	Ветрен	Пазарджик       17.8.1916
Никола Чорев	Ветрен	Пазарджик                 -
Георги Попов	Г.Церово	Фердинанд                 -
Панко Соколов	Мирковци	Скопие                        -
Иван Каленов	Грамада	Кула                             -
ефр.Петко Мечкаров	Щърково	Пазарджик       18.8.1916
Иван Миров	Голанци	Никопол          19.11.1916
Димитър Рангелов	Ерелий	Панагюрище   11.11.1914
Стоян Смиленов	Лесичево	Пазарджик       22.11.1916
Лазар Златанов	Мухово	Панагюрище    27.11.1916
Димитър Паунов	Шахларе	Пазарджик               -
Стойко Стойков	Балдево	Пазарджик      22.11.1916
Ангел Трошанов	Ветрен	Пазарджик      25.11.1916
Рамзи Дервишов	Герен	Пловдив          22.11.1916
3та рота
Кръстю Загорски	Попинци	Панагюрище     25.11.1915
Юрдан Перчинков	Динката	Пазарджик              -
фелдфебел Костадин Марваков	Брацигово	Пещера              17.8.1916
Иван Илиев	Калугерово	Пазарджик         10.8.1916
Христо Чирибашийски	Ветрен	Пазарджик               -
Апостол Сеферински	Ветрен	Пазарджик                -
Петър Кожавасев	Белица	Разлог                      -
Стойчо Наков	Юруците	Панагюрище      15.8.1916
Димитър Братоев	Юруците	Панагюрище            -
Макавея Дечев	Юруците	Панагюрище            -
Цветан Демелчев	Врър	Видин                  16.8.1916
Стою Стоев	Лесичово	Пазарджик         18.8.1916
Димитър Стоев	Калугерово	Пазарджик         17.8.1916
Саво Динов	Калугерово	Пазарджик                -
Юрдан Киров	Лесичово	Пазарджик                -
ст.подофицер Васил Дишлянов	Варвара	Пазарджик       21.11.1916
Йосиф Кривошийски	Церово	Пазарджик                -
Спас Тодоринов	Карагларе	Панагюрище             -
Георги Луков	Попинци	Панагюрище             -
Ахмед Баджеров	Устина	Пловдив             3.11.1916
Ангел Бенов	Карабунар	Пазарджик         5.11.1916
Кръстю Величков	Шахларе	Пазарджик                -
Милош Елински	Церово	Пазарджик                -
Иван Бечев	Димирдж.	Пловдив                     -
Иван Христосков	Аджилий	Пазарджик      16.11.1916
Георги Божеков	Ветрен	Пазарджик                 -
Димитър Сестримски	Ветрен	Пазарджик                 -
Христоско Гюров	Карамусал	Пазарджик                 -
Димитър Генчев	Динката	Пазарджик                 -
Пуро Карамехмедов	Сарая	Пазарджик                 -
Атанас Катъров	Лесичево	Пазарджик         17.2.1916
мл.подофицер Димитър Серафимов	Ветрен	Пазарджик        21.2.1916
Петко Бадалов	Ферезлий	Пазарджик                 -
ефр.Иван Теповичаров	Мухово	Панагюрище              -
Юрдан Чеширков	Церово	Пазарджик                 -
Атанас Крушаров	Карамусал	Пазарджик                 -
Васил Венчев	Бошуля	Пазарджик                 -
Ангел Гюров	Калугерово	Пазарджик      27.11.1916
Ангел Драганов	Калугерово	Пазарджик                 -
Христоско Иванов	Церово	Пазарджик                 -
Петко Юруков	Попинци	Панагюрище              -
Трендафил Гагов	Попинци	Панагюрище              -
4та рота
Георги Каменски	Пазарджик	Пазарджик        10.8.1916
Цветко Терзийски	Попинци	Панагюрище              -
Милко Цветков	Подържик.	Егри-Пал.          13.8.1916
Георги Тилчев	Гелеменово	Пазарджик                 -
Костадин Бабачев	Ферезлий	Пазарджик                  -
Георги Василев	Динката	Пазарджик         15.8.1916
Коце Манчев	Карабунар	Пазарджик         21.8.1916
Никола Куртев	Церово	Пазарджик                  -
Атанас Биволарски	Ветрен	Пазарджик         25.8.1916
Марко Ковачев	Баня	Панагюрище               -
Христо Танков	Аджиларе	Пазарджик                  -
Рад Кайчоров	Панагюрище	Панагюрище               -
ст.подофицер Ст.Пръх. Иван Пацов	Ветрен Бреница	Пазарджик        25.9.1916 Бяла Слатина   24.9.1916
Крум Кардев	Церово	Пазарджик                 -
Георги Сираков	Поибрене	Панагюрище              -
Вълко Василски	Попинци	Панагюрище              -
Пенчо Пенчев	Мухово	Панагюрище              -
Ламбри Пенков	Сараят	Свищов                       -
Игнат Петков	Лозен	Пазарджик                  -
Стоян Контов	Айваджик	Панагюрище               -
Илия Маров	Пещера	Пещера                        -
Ганчо Балчев	Поибрене	Панагюрище      25.9.1916
Неделчо Калабашев	Ферезлий	Пазарджик                  -
Делчо Чернирадов	Панагюрище	Панагюрище               -
Рад Радев	Поибрене	Панагюрище               -
Васил Рахлиев	Ферезлий	Пазарджик                  -
Илия Иванов	Душанци	Пирдоп                         -
Пенчо Брадински	Мухово	Панагюрище               -
Живко Атанасов	Пловдив	Пловдив             3.11.1916
Анчо Анчев	Карабунар	Пазарджик        20.11.1916
Христо Дончев	Поибрене	Панагюрище               -
Ричо Кънев	Карабунар	Пазарджик                  -
ефр.Георги Витровски	Скравена	Орхание                      -
8ма рота
Добри Чочков	Лесичово	Пазарджик      25.11.1916
Саво Петков	Стрелча	Панагюрище                -
Стоян Попов	Мухово	Панагюрище     20.8.1916
мл.подофицер К.Вълчев	Пазарджик	Пазарджик        19.9.1916
Николай Джумайски	Попинци	Панагюрище               -
ефр.Димитър Шумалаков	Карамусал	Пазарджик                  -
Димо Мицов	Сукулица	Кратов                         -
Атанас Некезов	Ерелий	Панагюрище        24.9.1916
Николай Цаневски	Комушница	Лом                        17.11.1916
Петър Ресков	Бошуля	Пазарджик                   -
Атанас Карабойчев	Попинци	Панагюрище                -
Стойко Домусчиев	Попинци	Панагюрище                -
Димитър Муртов	Гелеменово	Пазарджик                   -
Илия Благов	Карамусал	Пазарджик                   -
Костадин Котларов	Поибрене	Панагюрище                -
Тодор Бакърджиев	Душанци	Пирдоп                         -
Стоил Георгииев	Карезли	Пазарджик          18.11.1916
Аврам Несим	Пловдив	Пловдив             19.11.1916
Атанас Петров	Мечка	Панагюрище                -
9та рота
ефр.Георги Герджиков	Поибрене	Панагюрище   25.11.1915
Цветан Дичев	Панагюрище	Панагюрище   20.8.1916
Христо Христев	Стрелча	Панагюрище   16.8.1916
ст.подофицер С.Танев	Ферезлий	Пазарджик             -
Ангел Венков	Лозен	Пазарджик             -
Стоьо Донкин	Панагюрище	Панагюрище          -
мл.подофицер Д.Н.Колибанеков	Панагюрище	Панагюрище         -
Тодор Аджов	Бошуля	Пазарджик      14.8.1916
мл.подофицер Георги Чобанов	Ерелии	Панагюрище   16.11.1916
Б.Миленков	Саладиново	Пазарджик      14.11.1916
Трифон Костов	Сарая	Пазарджик       9.11.1916
Киро Куртов	Меликадъново	Пазарджик     11.11.1916
Иван Медаров	Саладиново	Пазарджик     14.11.1916
Васил Калбуров	Щърково	Пазарджик             -
Колю Лалов	Пищигово	Пазарджик     21.11.1916
Илия Пешев	Елинища	Панагюрище          -
Костадин Еленкин	Семчииново	Пазарджик             -
Нешо Козаров	Стрелча	Панагюрище          -
Костадин Костов	Поибрене	Панагюрище          -
Сотир Ковачев	Петрич	Петрич                    -
Петър Раков	Петрич	Петрич                    -
Михаил Петков	Шахларе	Пазарджик        5.5.1917
10та рота
Божил Гунчев	Мухово	Панагюрище      15.8.1916
фелд.Николай Калинчаров	Батин	Пещера                    -
мл.подофицер Георги Дюмяров	Панагюрище	Панагюрище           -
Иван Убчев	Мухово	Панагюрище           -
Стефан Стамболов	Голак	Пазарджик        10.8.1916
Илия Ангелов	Стрелча	Панагюрище      15.8.1916
Марин Попов	Пиперково	Свищов                   -
Станчо Гаджов	Мухово	Панагюрище          -
Никола Илчев	Панагюрище	Панагюрище          -
Митър Гривкин	Ветрен	Пазарджик             -
Драган Уливеров	Юруците	Панагюрище          -
Иван Гагов	Кепелий	Панагюрище          -
Трендафил Дамянов	Саитово	Пазарджик      17.8.1916
Иван Чакъров	Саладиново	Пазарджик             -
Игнат Гацев	Сарая	Пазарджик             -
Вълко Белнейски	Стрелча	Панагюрище         -
Иван Влъчков	Мухово	Панагюрище         -
Иван Гръблев	Ерелии	Панагюрище         -
Димитър Шиндаров	Панагюрище	Панагюрище         -
ефр. Иван Шахларски	Карабунар	Пазарджик       21.11.1916
Манчо Боев	Саръгьол	Панагюрище          -
мл.подофицер К. Георгиев	Х.Кеселер.	Карлово                 -
Георги Гешов	Ковачево	Пазарджик             -
13та рота
П.Хайдутов	Панагюрище	Панагюрище     10.8.1916
Ангел Райков	Варвара	Пазарджик         11.8.1916
Цветан Паров	Кавакдере	Пазарджик         22.8.1916
Цветко Белников	Борован	Бяласлатина     30.8.1916
Иван Навущанов	Мухово	Панагюрище     24.8.1916
Георги Василев	Калугерово	Пазарджик               -
Георги Бодуров	Поибрене	Панагюрище            -
фелд. Иван Кинуков	Попинци	Панагюрище    16.11.1916
ст.подофицер П.Динков	Карамусал	Пазарджик         5.5.1916
Боне Йончев	К.Белени	Свищов                    -
Борис Кацаров	Карагларе	Панагюрище     8.5.1917
Илия Проданов	Ветрен	Пазарджик               -
фелд. Атанас Милев	Ветрен	Пазарджик         9.5.1917
Гърди Христев	Мрачения	Карлово                    -
Ст. Влайков	Карамусал	Пазарджик                -
Цветан Гюров	Попинци	Панагюрище             -
Ник.Калайджийски	Яхларе	Пазарджик                -
Костадин Палев	Ферезлии	Пазарджик                -
14та рота
мл.подофицер Стоимен Тютюнджиев	Пазарджик	Пазарджик      25.11.1915
Спас Златанов	Черногорово	Пазарджик       9.8.1916
Илия Гелин	Черногорово	Пазарджик              -
Благой Дамянов	МалкоБелово	Пазарджик             -
мл.подофицер Лазар Поибренски Мечка	Панагюрище	Панагюрище    10.8.1916
Костадин Велчов	Петрич	Петрич                   -
Никола Рибаров	Пищигово	Пазарджик            -
Георги Тенджеров	Д.Конаре	Пазарджи              -
Гроздан Бандов	Черногорово	Пазарджик            -
Марин Стойков	Еленица	Панагюрище        -
Иван Китов	С.Харман	Пазарджик            -
Атанас Натов	Варвара	Пазарджик            -
Александър Гумннеров	Церово	Пазарджик     17.8.1916
Петър Зашов	Сестримо	Пазарджик      25.8.1916
мл.подофицер Ангел Хаджийски	Лесичово	Пазарджик      24.8.1916
Васил Маманчев	Еленица	Панагюрище          -
Тодор Тодоров	Арапово	Карлово           22.9.1916
Спас Паров	Кавакдере	Пазарджик       23.9.1916
ст.подофицер Петко Чорбаджийски	Динката	Пазарджик        7.5.1917
Георги Аджатов	Кепелий	Панагюрище            -
Велчо Филипов	Скопие	Скопие                6.5.1917
Грозьо Дошков	Пищигово	Пазарджик               -
Стоян Терзийски	Мечка	Панагюрище            -
Томе Геров	Голак	Пазарджик               -
Нейчо Монтов	Витоша	Кавадарци        5.5.1917
Христо Костадинов	Богданци	Гевгелия                 -
15та рота
Тодор Зайков	Ферезлий	Пазарджик      9.8.1916
Михаил Панов	Аджиларе	Пазарджик              -
ефр.Атанас Буров	С.Харм.	Пазарджик              -
Николай Лазаров	Н.Селци	София                     -
Александър Кехаьов	Славовица	Пазарджик       23.8.1916
Христо Горанов	Славовица	Пазарджик       26.8.1916
Николай Личев	Кавакдере	Пазарджик       11,8.1916
Димитър Бакърджиев	Панагюрище	Панагюрище    24.9.1916
Стефан Дойков	Поибрене	Панагюрище    25.9.1915
Георги Ковачев	Ферезлий	Пазарджик       25.9.1915
П.Петков	Стрелча	Панагюрище    26.9.1916
П. Присадников	Славовица	Пазарджик       25.9.1916
Пено Задин	Славовица	Пазарджик        25.9.1916
Христо Бончев	Голямо Белово	Пазарджик             -
Ради Мозаков	Горна Махала	Карлово                 -
мл.подофицер Стоян Филипов	Попинци	Панагюрище   16.11.1916
Лако Лалков	Баркан	БялаСлатина         -
Ст.Ферков	Поибрене	Панагюрище          -
Михаил Кьосев	Малко Белово	Пазарджик     18.11.1916
П.Милчев	Мухово	Панагюрище          -
Илия Колев	Катуница	Станимака             -
Георги Геров	Мухово	Панагюрище          -
Васил Краев	Сарамбей	Пазарджик             -
Иван Мулешков	Панагюрище	Панагюрище          -
Илия Илиев	Гелеменово	Пазарджик   26.11.1916
Георги Зубев	Поибрене	Панагюрище           -
Борис Ангелов	Пазарджик	Пазарджик      21.11.1916
Тодор Русев	Чанакчи	Пещера            6.5.1917
Запрян Ненов 16та рота	Бъта	Панагюрище    8.5.1917
Юрдан Димитров	С.Харман.	Пазарджик    25.11.1915
Петър Гълъбов	Баткун	Пазарджик    28.11.1916
Лазар Нешев	Калугерово	Пазарджик    20.11.1916
Георги Кършев	Бъта	Панагюрище          -
Илия Узунов	Кепелий	Панагюрище   20.8.1916
Цветан Дойчев	Карамусал	Пазарджик      24.8.1916
мл.подофицер Георги Чавдаров	Ветрен	Пазарджик      19.9.1916
Стоян Делижанов	Пазарджик	Пазарджик     24.9.1916
С.Спасов	Ферезлии	Пазарджик              -
ефр.С.Ташков	Смолско	Пирдоп           25.9.1916
Иван Чакъров	Кавакдере	Пазарджик            -
Велко Благолъджев	Душанци	Пирдоп                  -
Благо Пендов	Карамусал	Пазарджик   17.11.1916
Илия Илиев	ДолниДъбник	Плевен                   -
мл.подофицер Стоил Тодорин	Ветрен	Пазарджик    21.11.1913
Л.Табанджов	Поибрене	Панагюрище          -
Кр.Самоходов	Панагюрище	Панагюрище           -
Кръстю Попов	Калугерово	Пазарджик              -
Р.Асанов	Пещера	Пещера                   -
Таньо Ненчев	Ветрен	Пазарджик      7.5.1917
Тодор Златков	Динката	Пазарджик      17.11.1916
картечна рота
Стоил Тасев	Црънча	Пазарджик   25.11.1915
мл.подофицер Н.Минков	Лесичево	Пазарджик               -
Димитър Балабанов	Фотен	Пещера         16.11.1916
тежки картечници
Стоян Кабадиски	Пазарджик	Пазарджик      6.5.1917
Кръстю Кьосов	Попинци	Панагюрище           -
14та рота
Иван Котленов	Елешница	Панагюрище     9.8.1916
Христо Иванов	Чаушево	Станимъка             -
Злат Калпаков	Панагюрище	Панагюрище   21.11.1916
ефр. Христо Енкин	Лесичево	Пазарджик             -

 

Лилия Шулева

В първите г. след Освобождението (1878) една от основните задачи на Градската управа в Пазарджик е да приведе организацията, управлението и издръжката на училищата в съответствие с "Временните правила за уреждане на учебното дело в Областта“ (1879) и „Закон за началното учение в Източна Румелия“ (1880). Същите регламентират задължително и безплатно началното образование, което да се осъществява в първостепенни началните (четиригодишни) училища и двегодишните второстепенни училища. Тяхното откриване и поддръжка са предоставени на общините и вероизповедните общества. Ръководството им се поверява на Училищно настоятелство. Основните проблеми, с които се сблъсква Българското православно Училищно настоятелство, са: липсата на сгради, недостигът на учители, невъзможността на общината да осигурява постоянна и добра издръжка на училищата. По това време те са 6; 4 първоначални (първостепенни), 1 мъжко четвъртокласно и 1 девическо третокласно. За поддържането на Българските училища през 1881 са изразходвани 200 000 златни гроша. Единствената българска училищна сграда в града е тази на Главното училище и тя се ползва от Варошко-Успенското първоначално училище. Други първоначално ползват стаи на кварталните черкви. Мъжкото класно училище е настанено в сградата на Синьото училище, а Девическото в Хаджипеновата къща. През 1882 училищата са 16, от тях:
6 български с 1 435 ученици; 7 турски с 357 ученици. 1 гръцко с 80 ученици и 2 еврейски с 225 ученици. През 1884 е завършена новата сграда на Окръжното класно (департаментално) училище - на 2 етажа с общо 18 класни стаи. В периода от 1889 до 1893 са построени 4 нови сгради за първоначалните училища - две в „Костадиновски“ квартал и по едно в квартал „Петковски" и „Вароша". Важна роля за това има кметът Георги Пенев, който е и председател на Училищно настоятелство. През 1891 Закона за народната просвета въвежда задължително обучение на всички поданици на възраст от 6 до 12 г. Необходимите за това допълнителни средства Общината осигурява чрез
училищен дънък върху Българското население. През 1895/1896 се открива девически клас 2 г. по-късно - 5ти клас в Мъжкото класно училище.
През 1897 започва строителството на девическо класно училище. През 1898 в града се открива и Държавно низше земеделско училище. За развитието на образованието основна заслуга има Училищното настоятелство, чиито членове са градски съветници, изявени учители, лекари, а председател, най често са кметовете на града. С активната си работа се открояват-. др Драгомиров, Данаил Юруков, Яков Митакиев, Хаджи Рашко Хаджиияиев. Стефан Консулов, Иван Стойков. Никола Кацаров. Иван Соколов, Георги Кожухаров и др. За успешната образователна политика способства и определянето на Т. Пазарджик за окръжен център, което увеличава финансовия и кадрови потенциал на града В кр. на XIX и нам. на XX r в Пазарджик се работи целенасочено за развитие на класното, гимназиалното и специално образование. За времето 1886-1910 грамотността в Пазарджик нараства от 24,95% на 53,47%. Почти във всички села има открити първоначални училища. Без училища до 1910 остават само села Ямурчово (Мокрище) и Муснево (Крали Марко). През 1909/1910 се създава Татарпазарджишкага мъжка прогимназия. Същата година Мъжката гимназия става пълна и отпада необходимостта желаещите да получат по-високо образование да учат в Пловдив и София. Преодоляно е изоставането в девическото образование. Броя на ученичките в гимназията се увеличава съществено - от 506 през 1913/1914 на 1 010 през 1918/1919. През 1918 Девическата гимназия става пълна и се отделя от прогимназията. Наред с гимназиалното образование в Пазар джик се поставят основите на професионалното бразование. През 1908 Низше земеделско училище става с 2-год. срок на обучение. През 1908 Общината открива Кошничарско училище и в края на 1909 - Копри-нарско училище. Същата година Пловдавската търговско-индустриална камара открива в града търговско училище с курс на обучение 2 г. и 6 м. През 1911 е открито Девическо практическо занаятчийско учишще „Трудолюбие“. Функционират и няколко частни училища за девойки, в които се усвояват умения по ушиване на дрехи и бродерия. През 1920/1921 подлежащите на задължително обучение деца са 1 870 и 1 847 ученици в прогимназиите. Училищните сгради в града са недостатъчни. За учениците от прогимназиите (Първа и Втора) Училищното настоятелство наема частни къщи. През 1922 Училищно настоятелство внася в ГОбС предложение за построяване на 2 прогимназии и 4
основни училища в града чрез сключване на заем. Освен това ГОбС решававсички свободни общински ниви, ливади. градини и мери да се отстъпят на Училищното настоятелство и с доходите огг тях да се издържат училищата в града. Бедните ученици се освобождават от такси, отпускат им се помощи. През 1922 Мъжката гимназия е закрита и от 1 октомври същата година се открива Мъжко реално училище с учениците от 1 до 3 гимназиален класела Година по-късно Мъжката и Девическата гимназия се обединяват в Смесена гимназия „Константин Величков“. За да се осигурят подготвени педагогически кадри за професионалните у чилища в селата през 1920 при Низшето земеделско училище се открива едногодишен Висш девически земеделско-домакински курс за учителки по земеделие и домакинство. Още на следващата година курсът прераства и Държавен девически земеделско-домакински учителски институт. Към него се открива и Девическо практическо земеделско-домакинско училище (1923/1924). В села Мало Конаре, Априлци, Величково, Паталеница и др. се откриват прогимназиални класове. През 1927 се открива Чирашко учишще при Пловдивската търговско-индустриална камара, което от 1929 става Допълнително занаятчийско училище.
Построяването на нови сгради за училища и разширение на съществуващите става възможно едва в края на 20-те г. на XX в. Построяват се: начално училище "В. Друмев“ и !ГУ „Отец Паисий“ (1928-1929). нова сграда за Втора прогимназия (1929-1930). Разширяват се, чрез изграждане на допълнителни крила, страдите на Девическата гимназия (1928), на начално училище „ В. Левски “ (1932) и ,Г. Бенковски“ (1934). През 1938-1939 е построена и сградата на Девическото занаятчийско практическо училище „ Трудолюбие". Изгражда се сградата на Първа прогимназия ."Климент Охридски“ (1939). Започва и строителството на Огтровската прогимназия (1939-1940).

Оразованието след 9.IX.1944 - настъпилата коренна промяна в политическия, стопанския и културен живот след 9 септември. 1944 налага промени и в областа на образователната система. Първите от тях са съобразени с програмата на ОФ за осигуряване на достъпна и широка народна просвета. Премахват се приемните изпити в гимназиите, а бедните ученици се освобождават от такси. Издирват се децата, подлежащи на задължително обучение и се включват в учебно-взпитателния процес. Организират се курсове за ликвидиране на неграмотността сред възрастните. През учебната 1946/1947 се откриват' вечерна прогимназия и вечерна работническа гимназия, нови начално училище - „Г. Димитров “
(1948) и „Кирил и Методий “ (1953); „Иван Вазов" (1950); пансион за сираци (1947). Преустройството на об-разованието през 50-те г. се извършва изцяло върху принципите на марксическата педагогика и примера на съветското училище. През 1950 В Пазарджик се създава Първото единно средно смесено училище (I-X1 клас). Откриват се Пионерски дом (1951) и 3 училища за трудови резерви (1952-1953). По инициатива на общинската управа, с активното участие на масовите организации и с доброволен труд на населението се извършва основен и частичен ремонт на съществуващите училищни сгради и започва изграждане на нови. Въпреки това въпросът с материалната база остава нерешен, тъй като броя на учащите се нараства. През 1954 учениците във всички ОУ са 7 275. Особено осезателно е увеличението на техния броя в начално училище - от 1 350 (през 1944) на 3 182-ма. По това време в града има и турско начално училище с 418 ученици, и арменско с 25. Недостигът на класни стаи се компенсира с обучение на две и три смени и средно по 40 ученици в клас. След приемането на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и понататъшното развитие на образованието в НРБ (1959), започват процесите за преустройство на училището по посока на неговата политехнизация. Изграждат се училищни работилници по трудово обучение в основно училище и прогимназиите
, в гимназиите кабинети по машинознание, електротехника и селско стопанство, създават се опитни полета и участъци. През 1960/1961 се въвежда задължителното осмокласно образование. За подготовката на квалифицирани работници се откриват четири Професионално-техническо училища по строителство (1959), по текстил (1958), по машиностроене (1964), по автотранспорт (1968). За подготовката на средни ръководни кадри се откриват: Техникум по поливно земеделие (1959), Техникум по механотехника (ТМТ) (1960), Икономически техникум (ИТ) (1962). Широко се застъпват вечерното и задочното обучение без откъсване от производството, откриват се вечерни отдели към ТМТ и ИТ. Строителството на нови училища, разширяването на съществуващите са сред постоянните приоритетни задачи на изпълнителната власт. Открива се НУ „Г.С. Раковски “ (1964) и VI прогимназия ,Л. Каравелов“ (1964). От 1944 до 1969 в гр. и общината са построени 10 нови училища със 160 класни стаи и 40 кабинета,
9 са надстроени и пристроени с 58 класни стаи, 2 учебни работилници със 130 работни места, 5 физкултурни салона, 3 ученически общежития с 450 легла. През 1969 6р. на учениците - дневна форма на обучение, в града е 11 182, в Целодневна детска градина(ЦДГ) са обхванати 870 деца, а в Полуинтернатна детска градина(ПДГ) - 1 140. Учебните заведения са 24, ЦДГ - 14. След 1968 в образователната система се внасят редица промени. Разширяват се възможности те за извънкласна и извънучилищна дейност. Откриват се Окръжни станции на младите техници(ОСМТ) и окръжни станции на младите агробиолози (ОС МА) (1969). Започва преустройство на политехническите училища(ПТУ) в СПТУ. През 1970 се откриват нови учебни заведения: ОУ „Хр. Ботев" (1970), Математическа и Немска езикова гимназии (1971), Средно спортно училище (1972). През 1977 се създава и Междуучилшцен цеигьр за -трудово-политехническо обучение (МУЦТПО). Във връзка с внедряване на ЕСПУ и задължителното десетокласно образование започват строителни дейности за увеличаване обхвата на децата в ЦДГ, премахване на двусменното обучение, интензивно развитие на полуинтернатното обучение, ускоряване интеграцията на учебните заведения с предприятията и пр. В периода 1968-1988 са построени нови сгради за: НУ „Г. Раковски“ (1967-1968), СПТУ по машиносцюсне (1968), ОУ „Хр. Ботев“ (1967-1970), ОУ ,JT Каравелов (1971), Помощно училище „Ив. Вазов“ с пансион (1970-1973),
ОУ „Кл. Охридски“ (1977), ЕГ „Б. Брехт" (1977), Окръжен пионерски дом (1981), МУЦТПО (1982), Спортно училище „Г. Бенковски“ с общежитие (1984), Институт за детски учителки (1984), СОУ ,Д. Гачев“ (1983-1987). Техникум по хартиено-целулозна промишленост (1987-1989). През 1979/1980 в общината 15% от децата 1-3 клас и 10,3% от 4-8 клас се обучават при целодневна организация. В полуинтернатно обучение са включени 57,3% от учениците 1-3 и 34% от 4-8 клас. През 1985 обхватът в целодневното обучение в 1-3 клас достига 30%, а в полуинтернатното - 56%. Едно от условията за прилагане на целодневната и полуинтерната форма на обучение е наличието на организирано хранене. През 1972 в Пазарджик функционират 5 ученически стола. През 1973 се създава предприятие „Ученически столове“. Десет години по-късно в училищата на града има 20 добре оборудвани стола и 10 бюфета. През 1985 40.29% от учениците се хранят в училищните столове. За осъществяването на Обучението във II и III степен на ЕСПУ през 1983/1984 в Пазарджик са разкрити 7 учебно-производствени комплекса (УПК). Три от тях към професионалните учебни заведения (ТМТ. ИТ и СПТУМ), останалте към ЕСПУ X"Г.Бенковски". ЕТ Б.. Брехт", МГ "К. Величков". ПГ „Ив. Аксаков". Утвърдени са 17 широкопрофилни професии. МУЦТПО осигурява условия за професионална подготовка на учениците от средните общообразователни училища в Пазарджик и Черногорово. Със ЗНП от 1991, ППЗН11 и ЕСПУ "Г. Брегов“, "Г. Бенковски". "Д. Гачев" и "Д-р П. Берон“ се преобразуват в СОУ (1-12 клас). От 1995 ИТ, ТМТ, TXT, СГГТУ Пгодини СПТУ по текстил ) И облекло, ПУ ..Ив. Вазов" стават 7 държавни училища, а Домът за деца р и юноши. с. Паталеница и Домът за професионално и творческо развитие на учителите минават на държавна издръжка. След приемането на Закона за професионалното образоваиие и обучение (1999), СПТУ и техникумите получават статут на професионални гимназии. От 1990 започват промени в образователната система с цел тя да се съобрази с новите социално-икономически реалности. В периода 1990-1999 години рязко намаляват ПИГ, училищните по кръжочни форми и др. извънкласни дейности почти не съществуват. Закриват се почти всички ученически столове, общинските бази за отдих , не се поддържат и постепенно престават да се ползват. В последните 20 години, поради сериозните демографски и социално-икономически проблеми, в общината има голям броя маломерни и слети паралелки. Проблемът продължава да съществува през 2008, като маломерните са 52, а слетите-17. Оптимизацията на училищната мрежа налага закриването на училища и детски градини. В общината са закрити следните училища: НУ - с. Крали Марко (1969), НУ - с. Мирянци (1970), ОУ - с. Цар Асен (1970), ОУ - с. Сбор (1996), ДДЮ - с. Паталеница (1997), ОУ - с. Тополи дол (1997), ОУ - с. Априлци (2002), НУ-с. Ляхово (2002), НУ - с. Драгор (2002), ОУ с. Дебръщица (2002), НУ - с. Добровница (2008). През 2007/2008 в Пазарджишка община има 50 учебни заведения с 15 881 ученици. В града училищата са 27 с 13 089 ученици, в това число - 7-те професионални гимназии и помощното училище, които са държавни. В предучилищните заведения на общината са обхванати 2 450 деца, от тях в града - 1 568. В ПДГ към училищата -639 деца. В последните 15 години броя на учебните заведения в града не се променя, но учениците са с около 4 000 по-малко в сравнение с 1995 (17 133).
В този период ползваната учебна база се ремонтира и обновява със средства на общината и участие на училищните колективи в различни проекти. През 1997 са газифицирани първите 11 училища и ДЗ в града, през 2007 - всички останали.

 

 

 

Енциклопедия "Пазарджик"

 

 

 

 

Когато става въпрос за училище, в условията на робство темата върви заедно с тази за независима църква. Пазарджик не прави изключение.
През 18 век епископ в Пазарджик е епископ Кирил. Той въвежда службите да се водят на гръцки.
Освен това той заменил половината градски попове с гръцки .
Без съмнение епископ Кирил е премахнал българският от училището. В черквата „Св. Богородица“ започва служенето на гръцки език или смесено с български, което продължило 150 години. В развитието на Възраждането, именно в края на XVIII в , започва неравна борба между българизма и гърцизма, която била с променлив успех, докато най-после гърцизмът бил окончателно сразен. Гражданите не разбирали елинския език при богослужението, както и гръцкия език в общината, където станал официален. Други граждани, особено измежду търговското съсловие са се гърчели, за да избягнат неприятностите от страна на гърци и турци. Трети, по необходимост трябвало да знаят да четат и пишат на някакъв език и като не може да е български, бил гръцки.
След смъртта на епископ Кирил неговата позиция заема Дионисий Агатонийски. Той е съвременник на Софроний Врачански. Неговите заслуги са неоценими. Живял, работил и страдал само за народа.
Той е роден около 1730 година в село Меликадъново (днес Драгор), светското му име е Димитър. Работи като абаджия. Известно време живее в Пещера. След като овдовява, се замонашва в Света гора, където усилено изучава черковнославянски език. Ръкоположен е за агатоникийски епископ и служи в Татар Пазарджик.
Назначаването на Дионисий за епископ е голям успех за възраждането на Пазарджик. Забравеният български език добива живот. Веднага след като станал владика, той въвежда българския език в черквата - служел смесено, а поучавал и чел на Велики петък страстните евангелия на български. В обществото не преставал да буди националното съзнание на българите и да ги подготвя към духовно свестяване. Дионисий хвърля първата най-силна искря на възраждането на Пазарджик. Той създава „Владиково школьо“ в двора на църквата "Света Богородица". Свещеници от Света гора учели децата на четмо и писмо, преподавали им български и гръцки език. Такива килийни училища се създават и към метосите на Атонските и Рилския манастири, възникнали около черквата "Св. Богородица".
И така, Дионисий пръв след епохата на тъмното духовно робство отваря път на българския език в черквата и училището, този период, били отредени еднакви места на българския и на гръцкия език. Тази тактика е дело на Дионисии Агатонийски.
Епископ Дионисий починал в 1827 година.
След смъртта на епископ Дионнсий и училището тръгнало назад. Учителите Грикентий и Атанаснй, чувствайки се без закрила, напуснали града. Те били заместени от Даскал Стойко Кривия до изгарянето на училището (1834), след което той отворил частно училище у дома си, където се събирали от града и селата повече от стотина деца . Даскал Стойко, още Стефанов, бил българин, родом от гр. Трън, който още на младини - беден, но със способности, дошъл в Пазарджик да търси прехрана. Владиката Диониснй, като съзрял неговите способности, прибрал го на свои разноски да се учи в неговото училище. Стойко скоро напреднал в тогавашното учение и го поставили за продаскал. Дали му отделна стая да учи няколко деца. Като изгоряло училището, той си направил своя къща във Вароша срещу черквата „Св. Богородица“, където отворил частно училище, което просъществувало до 1846 г. Същевременно той продавал желязо и упражнявал кръчмарство. Правел прочутата амберия (ракия), която турските бейове много ценели. Той починал в 1862 година.
Негов заместник е синът му Стефо Даскала, който е имал ученици до 1869 година, когато вече никой не искал да учи псалтир, та всички негови ученици се записвали в Главното училище, което било в съседство с неговото. Преди това много бащи българи не искали да пращат синовете си в Главното училище, защото там не учили на псалтир и наустница. Даскал Стефо бил и хекимин (лекар). На младини той бил пращан от баща си в Цариград, където научил този. занаят. Като хекимин бил прочут в Пазарджик.
Съвременници на даскал Стойко били:
1. Даскал Иван Пешов Чолака от село Ерелий ( Панагюрско) - Стойков ученик. Той учителствал в Чиксалън от 1835 до 1850 година. Училището му било в съседство с черквата „Св. Архангел“,
2. Гено Вълков Дойчински - от града ученик от Владиковото училище, учителствал в своята къща в махала Канль кавак, северно от черквата „Св. Костадин“, през 1830 година после преместил училището си в своето кафене, където учил децата до 60-та година. Това са първите училища в казаните махали. Те представлявали ниски приземни стаички, по пода на които около стените се нареждали със свити крака учениците. Даскал Стойковото училище минавало за първо, по-голямо, на което прозорците били остъклени, а на другите окнижени.
Всички тия училища са от типа на частните светски килийни училища, които добиват широко разпространение в края на XVIII и началото на XIX в. Те са от типа на килийните училища, но вече със светски учител. Черковните килийни училища, поради настанали промени в образователния идеал отстъпват място на светските килийни училища. Новите образователни нужди се създали поради новите обществено-икономически условия. Образователните нужди на създалата се нова богата занаятчийско-търговска класа през втората половина на XVIII и началото на XIX в. не могли да бъдат задоволени от килийната наука. Цифрената стойност на славянската азбука не била потребна на забогатялото ново съсловие. Станали необходими арабските цифри, с които лесно се извършват четирите прости аритметични действия. Славянският език бил мъртъв език и постепенно бил заменян с новобългарския, говоримия език. В светските килии главната работа на учителя е учителството, а пеенето в черква — второстепенна. Но главното отличие на светския учител е, че този могъл да бъде и занаятчия - шивач, обущар като едновременно работел занаята си и учел учениците.
Друг деятел с голям принос към просветата на пазарджишкото население е Хаджи Найден Йованович. Той е особено интересен наш учител и възрожденски деятел със значение не само за възражданото на Пазарджик и Пазарджишко, но и за възраждането на целия ни народ. Писал се е "Хаджи Найден Йоанович, татарпазарджиченин, ревнител за българското просвещение, учител и книгопродавец по всея Славено-Болгария". Навсякъде изтъква своето местопроизхождение, но е пропуснал да пише книгоиздател.
Хаджи Найден Йоанович е роден около 1808 г. в с. Хаджилий (Юнаците) - 7 километра северозападно от Пазарджик. Той бил внук на епископ Дионисий. Бил е учител във "Владиковото школьо" заедно с даскал Стойко Кривия от Трън. В 1834 г., като изгоряло училището заедно с черквата „Св. Богородица“, в 1835 г. Хаджи Найден отишъл в Батак, където отворил първото училище. В Батак Хаджи Найден учителствувал до 1839 година и като събрал 5-6 хиляди гроша, отказал се от учителската професия - дейност между четири голи стени на училището и замечтал за по-голямо поприще - да стане учител на народа. За тази цел той решил да не се жени, за да няма в тежест семейство. В 1840 година посещава Божи гроб. за да стане хаджия.
Хаджи Найден се отдава на книгоиздателство.
Никифор поп Константинов, макар и да не завършил формално образованието си, самообразовал се и бил един от най-културните и дейни учители в ония времена, един от първите наши дейци за народното ни образование и пробуждане. С идването му наистина се поставя начало на нов период както в учебното дело, така и във възраждането на Пазарджик. Той внася най-широк размах на дейност и реформи в училището, които са равносилни на цяла революция и няма учител по това време с по-големи заслуги в това отношение. Той бил добър взаимен учител, но главно се проявил като класен учител. Нашите класни училища се създали най-вече под гръцко и руско влияние. За щастие пазарджишкото българско училище избягва гръцкото влияние и попада под руското в лицето на Никифор поп Константинов. Руските възпитаници положили истинска основа на класното образование у нас, като въвели нов ред и по-съвременни науки.
Никифор поп Константинов се явява в най-критичния момент на възраждането на Пазарджик и изпъква като най-активен и самоотвержен борец против гърцизма. Той още преди да отиде в Русия, бил възпитан в омраза спрямо гърцизма, а през пребиваването си там се определя като заклет негов враг. Като се завръща и настанява за учител в Пазарджик, започва паметна борба с гърцизма.
Никифор поп Константинов е роден в гр. Елена на 26 май 1824 година от баща свещеник Константин поп Марков и майка Йонна Христова, също от град Елена. Още в детинството си е проявявал необикновен стремеж към образование, но тъй като тогавашното състояние на еленското училище не могли да удовлетворят младия и любознателен Никифор, то той подир дълги препирни и молби склонил баща си поп Константин да го изпрати на свои средства в Русия, в Херсонската (Одеската) семинария. Той е един от първите българи, отишли да се учат в Русия. В 1845 година съдбата предопределила да се отдаде на учителското поприще, в служба на народа и последователно учителствувал: в Пазарджик от 20 юли 1845 г. до 18 януари 1849 г. и втори път в същия град от 18 януари 1850 г. до 26 октомври същата година; в Елена от 26 октомври 1852 г. до 10 юни 1856 г.; в Габрово от 10 юни 1856 г. до 10 юни 1859 г.; пак в Елена от 10 юли 1859 г. до 1 януари 1875 г., когато, без да бъде уволнен от учителството си, бил избран от Еленска околия за неин представител в. епархиалния събор, който имал заседанията си през м. януари 1875 г. в Търновската митрополия за уреждане на черковните работи в епархията.
Юрдан Ненов има също големи заслуги както за учебното дело на Пазарджик, така и изобщо за неговото възраждане. Кръгло петнадесетгодишната му учителска дейност в Пазарджик до Освобождението е също така ценна и ползотворна. Той е бил прочут учител по взаимната метода. В Пазарджик не заварил печатни учебници, а взаимноучителните таблици от Неофита Рилски.
Юрдан Ненов е роден в 1825 г. в колибите Райновци или Стърно бърдо - Еленска околия. Майка му била първа братовчедка на Иларион Макариополски. В 1834 г. отишъл да се учи в гр. Елена при даскал Деча (прочутия Андрей Дойнов) в килията му, после при смирненския възпитаник Димитър Самоводченина, и донякъде при Емануил Васкидовича. В Елена престоял до 1838 г., откъдето отива учител в махалата Буйновци, но щом се научил за доброто преподаване в Елена на руския възпитаник Ив. Н. Момчилов, не се подвоумил наедно с учениците си да се учи и при него. В Карлово и Свищов учил гръцки и най-после се завръща в Елена за учител, откъдето бил повикан в Пазарджик в 1845 г. Последователно учителствувал: в Пазарджик от 1845 - 1851 г., в Панагюрище от 1851 - 1855 г., в Сопот от 1855 - 1861 г., в Чирпан от 1861 - 1863 г., пак в Пазарджик от 1863 - 1868 г., в Хасково от 1868 - 1870 г., в Пазарджик от 1870 - 1874 г. и пак в Хасково от 1874 - 1876 г. Значи, най-дълго време учителствувал в Пазарджик, където се оженил при първото си учителствуване и където починал в 1903 г.
Богатият и влиятелен устабашии на двата главни еснафа - бакалски и кръчмарски - българинът хаджи Стоян Вълюв, който бил непрекъснато повече от 30 години устабашия, бил отявлен враг на гърцизма. По негов пример и подкрепа всички устабашии до неговата смърт (1811 г. ) не позволявали на гръцката клика да се бърка в работите на еснафските им организации. Той преживял много опасности и гонения по интриги и клевети на гръцката клика. Когато турците обесили гръцкия патриарх в Цариград по причина на гръцките въстания, хаджи Стоян Вълюв, наклеветен, че купувал и приготвял скришом барут, с 25 000 гроша глоба спасил главата си от въжето. Друг път, когато дошъл от Цариград, някакъв вакъфин Саръ бей с ферман да запише всичките дюкяни в Пазарджик за вакъфски и да им наложи един извънреден данък „хава парасъ“ (за дюкянски въздух), той упълномощен от всички еснафи, силно се борил за премахването на този незаконен данък. Гръцката клика обаче сполучила да убеди Саръ бея, че всички еснафи с готовност приемат вакъфскин данък, но ги подстрекавал хаджи Стоян Вълюв. Един негов верен приятел турчин го предупредил, че излязла присъда да го обесят, затова той избягал в Света гора, дето се криел цяла година и когато да се завръща в града, дал откуп 30 000 гроша и други скъпоценни подаръци на управителите - Каванозоглар
Но най-голямата заслуга на хаджи Стоян Вълюв се състои в съдействието му за постройката на настоящата голяма каменна черква „Св. Богородица“ в 1837 година. Той с хаджи Стоян Кулата - твърди Юр. Ненов, като пълномощници на всички еснафи са били първите настоятели за съграждането на черквата. Изминали едва две-три години от изгарянето на по-ранната дървена черква, построява се нова, много по-грандиозна и необикновено солидна, особено прочута с резбарския си голям иконостас - рожба на възрожденското изкуство. Това говори по-нататък за засиленото вече възраждане на българите и за тяхната национална устойчивост. Черквата „Св. Богородица“ е най-голямата наша възрожденска черква и величествен паметник на победата на българското възраждане в Пазарджик.

 

Иван Батаклиев

Коректор:Йорданка Николова