От средата на XIX в. до Освобождението се установява селищна картина, която не се различава много от тази след Освобождението. То докарва известни промени в нашата област, особено в чифлишките села, където чифлиците са унищожени. Обаче по-важно е, че изчезнали веднага по време на Освободителната война или няколко години след нея ред турски села, чието население се изсели в Турция. Така изчезва веднага селото Касъмли, което се намирало на 2 км западно от Пазарджик. Както съобщава Ст. Захариев, то се е състояло от 3 чифлика и 25 жители българи мъже, които заедно с жените били около 50 жители. Част от тях са били работници по чифлиците, но някои са ходили на работа в града вероятно като занаятчии. По време на Освободителната война чифлиците на това селоса били изгорени. Изчезва турското село Паланка — 4,5 км западно от Ветрен. Изчезва турското село Алифаково, което е било в землището наОвчеполци, както и турското село Емирли в землището на с. Черногорово; също и юрушкото село Инелер при Виноградец. А юрушките махали Джафарлъ, Джуфанлъ, Оручлу и Окчулу се събират на едно място и се образува село Юрудите, днес Боримечково. Денизбегли към 1887 година се слива със съседното с. Гелеменово. Урджалар към 1900 г. се слива с.Ишикашли (Лозен).
