Везането и плетенето заемат съществен дял от домашните занаяти на населението от Пазарджишкия край. Приложението на шевицата е върху отделни части на народното облекло и тъканите за домашна употреба. Изпълнено с характерните за българската бродерия бодове, везбеното изкуство тук притежава както локални и регионални специфики, така и общобългарски черти. То е белег за художествен вкус, възрастови и социални различия. Народната плетена дантела от Пазарджишко обикновено черпи своите мотиви от местната везбена орнаментика. Тя хармонично допълва декорацията на дрехите и тъканите. В сравнение със селищата от региона, везбеното и плетаческото изкуство в Пазарджик, който е обособен културен и икономически център, имат свое развитие и характерни особености.В рамките на настоящето изследване авторът ще се опита да направи преглед на употребяваните плетива и бродерии в пазарджишката градска къща, да проследи тяхното развитие и състояние в периода от края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век. Сравнителният подход при разглеждане на материала ще бъде предпоставка за разкриване единството и закономерностите на развитие на тези домашни занаяти в Пазарджик като български град от този период, макар че изследванията по тази тема са малко. Проучването се опира на предмети, съхранени във фонда на Регионалния исторически музей в Пазарджик, изворов материал и литературни източници, използвана е информация от съвременния пазарджишки периодичен печат и документален фотоматериал.
Обществено-икономическото развитие на Пазарджик и социалната му структура са основни фактори за формиране на облика на плетивата и бродериите, за промените настъпили в традиционното плетаческо и везбено изкуство и създават предпоставка за тяхното постепенно унифициране. Икономическото развитие на града е мощен стимулатор, както за съхраняването на традиционните културно-битови черти, така и за създаване на нови структури и елементи. През разглеждания период главни поминъци на населението на града са промишлеността и селското стопанство. В края на ХІХ век много от известните преди Освобождението занаяти продължават да се практикуват, но тяхното производство и броят на занаятчиите са намалели чувствително. № 3 (Изложение за състоянието на Т.Пазарджишкото окръжие през 1894-1895 г., Т. Пазарджик, 1895,с.15-16; Доклад за икономическото състояние на Пловдивската търговско-индустриална камара през 1895-1896 г.П., 1897, с.102) Появяват се първите фабрики, които, както в цялата страна, фактически представляват дребни предприятия от полузанаятчийски тип с по десетина работници. № 4(Икономиката на България до социалистическата революция, С., 1989, с. 305-306) По тогавашното време Татар Пазарджик е град на занаятчии, търговци, чиновници, земеделци. № 5 (През 1892 г. занаятчийско-търговското население на Т.Пазарджик е 35,4%. Вж.Батаклиев Ив. Пазарджик и Пазарджишко, с. 351) „Докъм 1900-1905 г. Пазарджик разкриваше облика си на стар ориенталски или полуориенталски град. Новият градеж се губеше сред ниските къщи с кирпичени дувари, стари маази, чардаклии конаци и разхвърляните безредно по-високи сгради.” № 6 ( Кантарев, К. Пролетта на един град, Пловдив, 1983, с.7) През следващото десетилетие в града се зараждат нови форми, характерни за капиталистическото производство и размяна. Възникват първите фабрики, в началото на ХХ век се развива банковото и кредитното дело.
Тези промени налагат своя отпечатък в бита на пазарджишкото население, в уредбата на градската къща. Неин отличителен белег е употребата на подвижни мебели, успоредно с традиционните неподвижни мебели, здраво прикрепени към стените (долап, миндер и др.). Тази тенденция е характерна за домашната уредба и на другите български градове през този период. В началото на ХХ век металните кревати с пружина или с дъски се утвърждават в бита най-напред на по-заможните пазарджиклии, а после и сред по-бедните граждани от земеделските квартали – Чиксалън и Петковски. Това разностилие в употребата на мебели дава отражение и върху използваните към тях принадлежности за домашна употреба. В края на ХІХ и началото на ХХ век плетивата и бродериите в пазарджишката градска къща са разположени върху възглавниците и покривките за миндери, маси и цветарници, сашетата, портретниците, завеските за икони, пешкирите и кърпите, подламбениците, бохчите и др. За състоянието на домашните занаяти, по-специално на везбеното и плетаческо изкуство в края на ХІХ век, свидетелстват и изложените предмети от Татар Пазарджик в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 година. Във фонда на Историческия музей в Пазарджик се съхраняват образци от този период, от които могат да се направят изводи за везбата и плетивата. Интересна е везбената декорация на употребяваните до войните кадифени или копринени възглавници, поставяни в ъглите на миндерите в гостната стая, портретниците и сашетата за спално бельо. Във връзка с предназначението на портретниците за поставяне на една или няколко снимки, е изработването им от кадифе, плюш или кремав копринен плат върху картонена подложка. Ръбовете на рамката и отворите за снимките са обточени с лъскав шнур, върху плата е разположена бродерия. В края на ХІХ и началото на ХХ век широко разпространение в уредбата на пазарджишката градска къща имат сатенените правоъгълни сашета за спално бельо, окачвани над леглата в помещенията за спане. Във везбената им декорация често срещани са ангелчетата (амурчета). Орнаментите върху възглавниците, портретниците, сашетата и завеските за икони са предимно растителни, изработени с памучни и копринени конци, сърма, мъниста и пайети. Често срещана е и украсата с изрезки от пашкули, с които се оформят различни детайли. Везбата по облеклото и тъканите е изпълнена с помощта на кръгъл гергеф или на специална дървена рамка за бродиране на чехли. Плюшените или кадифени покривки за масата в гостната издават заможността на стопаните. Бялото памучно „иро” за миндера с фестонирани краища, а по-късно с украса от бяла рязана бродерия, е неизменна част от домашната покъщнина. В списъка на изложителите от Татар Пазарджик на земеделското изложение през 1892 г. прави впечатление големият брой на представените „чеврета” от българи и турци, което показва трайна традиция в тяхната употреба. Единственият запазен образец „чевре” (покривка за сватбени дарове на кума) във фонда на музея от 80-те години на ХІХ век е изработен от стъклена батиста, а в ъглите му са избродирани стилизирани растителни орнаменти – дърво отрупано с цветове.
Постижение на пазарджишките майсторки са т. нар. шити дантели-кенета, зарафлъци, използвани за декорация на ръкави, яки, забрадки и дребни тъкани. В началото на ХХ век в пазарджишката къща се ползват с голяма популярност и ковьорите за стена, изработени от многобройни вълнени четириъгълници, съединени помежду си с дантела или везба, в които са избродирани с вълнени конци растителни мотиви – рози, теменужки, момини сълзи, перуники, циклами и пр. Пердетата на по-заможните слоеве – индустриалци, търговци, богати земевладелци са от вносни материи, а бедните семейства се задоволяват с домашни бели или двуцветни пердета. Покривката на одъра или кревата, който най-често е разположен в кухнята у средните и бедни слоеве на населението е изработена на домашния стан и допълнително декорирана с вълнена или памучна дантела, изплетена на една кука в същия цвят. Според изследователката Гина Кръстева, първите покривки за легла се появяват през 20-те години на ХХ век с появата на одърите, а по-късно и на креватите.
В началните десетилетия на ХХ век в Пазарджик, както и в цялата страна, се уреждат различни курсове по шев и бродерия, откриват се професионални училища, издават се домакински списания с модели и указания. Такива курсове организира и дружество “Сингер” за усвояване на машинната бродерия и ушиване на дамски и детски дрехи. През този период декорацията с бяла рязана бродения, изпълнена ръчно или на внесените от вън шевни машини, навлиза широко в принадлежностите за уредба на пазарджишката къща. Бялата бродерия се пренася от Западна Европа и достига своя разцвет през 20-40-те години на ХХ век. В покъщнината на българските градове старите традиционни тъкани, така изявени в народното жилище, се заменят с бродирани и дантелени.
От 1920 до 1944 г. Пазарджик се изгражда като промишлен, стопански и културен център, което дава отражение в неговото благоустройство и архитектура. Изграждат се нови, по-модерни постройки – къщи, обществени сгради, фабрични предприятия, оформят се улици с подчертан търговски облик. Извършва се регулация на градските квартали, прокарани са много нови улици, настилат се и павират някои от по-централните улици на града. В пазарджишката къща от този период мебелите са преди всичко местна направа, по-заможните си ги поръчват, а по-бедните ги закупуват от пазара. Меката мебел,бюфетите, скриновете, разтегателните маси, спалните с нощните шкафчета и тоалетката навлизат трайно в къщата на по-заможните търговци, военни, индустриалци, банкови чиновници и пр. През третото десетилетие на ХХ век украсените с бяла бродерия покривки, възглавници, пликове за юрган, спални чаршафи и др. са неизменна част от състава на булчинския чеиз. Бялата бродерия има предимство пред другите бродерии, защото е трайна, при пране не губи своята красота, поради което се прилага върху предмети, подлежащи на често пране. Момичетата от Пазарджик задължително усвояват техниката на плетената, дупчестата и рязаната бродерия, с особена популярност тук се ползва бродерията колберт. При рязаната бродерия платът между фигурите се отрязва или самите фигури се изрязват. Орнаментите са геометрични, стилизирани цветя и други, съчетани така, че след завършването на бродерията пространството между фигурите да се изреже и те да останат свързани помежду си с мостчета (крачета) или самите фигури да се изрежат и по този начин да изпъкнат в запълненото с плат пространство. Моделите се вземат от списанията “Модерна домакиня”, печатано в София от 1925 г. и сп. “Икономия”. По-финна и качествена е бялата бродерия изработена с помощта на крачните шевни машини с марки “Сингер”, “Грицнер”, “Ексела” и др. Чрез специални крачета към машината и гергеф жените бродират декорацията на женски и детски дрехи, спално бельо, покривки и пердета. Прилагат се познатите в бялата бродерия бодове, в Пазарджик се налагат имената на известни бродирачки, които работят по поръчка.
През третото и четвъртото десетилетие на ХХ век в жилищната уредба на пазарджиклии от всички слоеве намира широко приложение филето. С техниката на филето се изработват апликации към юргански чаршафи, възглавници, покривки за маси, пердета и пр. Приготвянето на филетата се извършва с помощта на метална филена игла (совалка), дървена пръчка, калем или молив и голяма карфица, дървена правоъгълна рамка с пирончета и игла за изпълване на различните бодове. Най-напред посредством дървената пръчка и совалката се изработва мрежата с различна големина на квадратчетата, върху които се изпълняват (репрезират) с игла отделните орнаменти. Мрежата се изпъва добре върху дървената рамка. Според предназначението на изделието се използват различни по дебелина конци – рибарско тире, марка DMC, ленени и др. Тази техника е широко разпространена в Пазарджик, по този начин се изплитат рибарски мрежи и хамаци. За по-голяма красота на изделията се ползват и двете техники – на бялата рязана бродерия и на филето. Моделите се разпространяват чрез посочените вече списания, печатани през този период.
С навлизането на нови мебели в градските помещения е свързана и появата на плетените на една кука или с два дървени шиша покривки за легла и маси, възглавници, милята за нощни шкафчета и масички, салфетките и пердетата, ковьорите за стена, бродирани на кеневир или етамин с вълнени, фабрични конци “тифтик”, килимчетата пред леглата и тоалетката. Те се изплитат най-напред с шило, а мотивите се бродират с вълнени конци върху изплетената основа. Според изследователката М. Велева “в началото на ХХ век плетивото започва да измества и тъканта в облеклото, та дори и в домашната уредба, широко приложение намират плетените дрехи, покривки за легла и др.” Стопанското училище “Трудолюбие” в Пазарджик, създадено през 1911 г., изиграва съществена роля в усвояването на бродерията от ученичките. От 1925 г. тя е включена в неговата учебна програма. Девойките усвояват техниките на бялата и цветна бродерии, на българското везмо. През 30-40-те години на ХХ век българската бродерия с характерните за нея бодове намира широко приложение за декорация на дрехи, покривки, пердета и др. Успоредно с новите плетени и бродирани изделия в уредбата на къщите на бедните и средни съсловия се употребяват и изтъканите „на пребир” и „на вдявка” покривки за маси, легла, кърпи и пешкири, украсени с ръчно изработена дантела. Цветната бродерия, изпълнена с различни бодове, най-често на памучни и ленени материи се употребява масово в подредбата на пазарджишката къща.
Направеният преглед на плетивата и бродериите, употребявани в Пазарджик, показва състоянието на женското везбено и плетаческо изкуство в периода от края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век. В началото на този период преобладават тъканите, приготвени на домашния стан и декорирани с ръчно изплетени дантели и везба. Характерни за жилищния интериор са бродираните сашета, портретниците, кадифените завески за икони, покривки за цветарници и пр. Използването на плетива и бродерии се променя в резултат на социално-икономическото развитие на града и страната, на културните и търговски връзки с други страни и народи, на обогатяване на пазара с фабрични стоки. Влияние в тази насока оказват културното равнище и естетическите виждания на майсторките. Употребата на подвижните мебели в европейски стил, водят до използването и на нови плетени или бродирани покривки, пердета, възглавници, пликове за юргани, ковьори, килимчета и пр., които са различни по техника на изпълнение, материали и орнаменти от традиционните тъкани за застилане и покриване. Промените в уредбата на пазарджишката къща настъпват най-напред в заможните социални слоеве, докато в крайните квартали на града, където живее предимно земеделско население до 40-те години на ХХ век жените изработват на домашния стан голям брой тъкани за своя дом. В началото на ХХ век новост за бита са памучните изделия, декорирани с бяла рязана бродерия, а през 30-40-те години на века широко приложение сред всички социални слоеве намира филето. Новите бродерии и плетива се усвояват посредством организираните по тогавашното време курсове, училища, моделите се вземат от издаваните и разпространяваните в цялата страна списания, което довежда до тяхното унифициране.
Плетените и бродираните произведения на изкуството, употребявани в пазарджишката градска къща са характерни и за другите български градове през изследвания период. Те са част от общото развитие в сферата на градския бит и култура.
Лилия Шулева