В първите г. след Освобождението (1878) една от основните задачи на Градската управа в Пазарджик е да приведе организацията, управлението и издръжката на училищата в съответствие с "Временните правила за уреждане на учебното дело в Областта“ (1879) и „Закон за началното учение в Източна Румелия“ (1880). Същите регламентират задължително и безплатно началното образование, което да се осъществява в първостепенни началните (четиригодишни) училища и двегодишните второстепенни училища. Тяхното откриване и поддръжка са предоставени на общините и вероизповедните общества. Ръководството им се поверява на Училищно настоятелство. Основните проблеми, с които се сблъсква Българското православно Училищно настоятелство, са: липсата на сгради, недостигът на учители, невъзможността на общината да осигурява постоянна и добра издръжка на училищата. По това време те са 6; 4 първоначални (първостепенни), 1 мъжко четвъртокласно и 1 девическо третокласно. За поддържането на Българските училища през 1881 са изразходвани 200 000 златни гроша. Единствената българска училищна сграда в града е тази на Главното училище и тя се ползва от Варошко-Успенското първоначално училище. Други първоначално ползват стаи на кварталните черкви. Мъжкото класно училище е настанено в сградата на Синьото училище, а Девическото в Хаджипеновата къща. През 1882 училищата са 16, от тях:
6 български с 1 435 ученици; 7 турски с 357 ученици. 1 гръцко с 80 ученици и 2 еврейски с 225 ученици. През 1884 е завършена новата сграда на Окръжното класно (департаментално) училище - на 2 етажа с общо 18 класни стаи. В периода от 1889 до 1893 са построени 4 нови сгради за първоначалните училища - две в „Костадиновски“ квартал и по едно в квартал „Петковски" и „Вароша". Важна роля за това има кметът Георги Пенев, който е и председател на Училищно настоятелство. През 1891 Закона за народната просвета въвежда задължително обучение на всички поданици на възраст от 6 до 12 г. Необходимите за това допълнителни средства Общината осигурява чрез
училищен дънък върху Българското население. През 1895/1896 се открива девически клас 2 г. по-късно - 5ти клас в Мъжкото класно училище.
През 1897 започва строителството на девическо класно училище. През 1898 в града се открива и Държавно низше земеделско училище. За развитието на образованието основна заслуга има Училищното настоятелство, чиито членове са градски съветници, изявени учители, лекари, а председател, най често са кметовете на града. С активната си работа се открояват-. др Драгомиров, Данаил Юруков, Яков Митакиев, Хаджи Рашко Хаджиияиев. Стефан Консулов, Иван Стойков. Никола Кацаров. Иван Соколов, Георги Кожухаров и др. За успешната образователна политика способства и определянето на Т. Пазарджик за окръжен център, което увеличава финансовия и кадрови потенциал на града В кр. на XIX и нам. на XX r в Пазарджик се работи целенасочено за развитие на класното, гимназиалното и специално образование. За времето 1886-1910 грамотността в Пазарджик нараства от 24,95% на 53,47%. Почти във всички села има открити първоначални училища. Без училища до 1910 остават само села Ямурчово (Мокрище) и Муснево (Крали Марко). През 1909/1910 се създава Татарпазарджишкага мъжка прогимназия. Същата година Мъжката гимназия става пълна и отпада необходимостта желаещите да получат по-високо образование да учат в Пловдив и София. Преодоляно е изоставането в девическото образование. Броя на ученичките в гимназията се увеличава съществено - от 506 през 1913/1914 на 1 010 през 1918/1919. През 1918 Девическата гимназия става пълна и се отделя от прогимназията. Наред с гимназиалното образование в Пазар джик се поставят основите на професионалното бразование. През 1908 Низше земеделско училище става с 2-год. срок на обучение. През 1908 Общината открива Кошничарско училище и в края на 1909 - Копри-нарско училище. Същата година Пловдавската търговско-индустриална камара открива в града търговско училище с курс на обучение 2 г. и 6 м. През 1911 е открито Девическо практическо занаятчийско учишще „Трудолюбие“. Функционират и няколко частни училища за девойки, в които се усвояват умения по ушиване на дрехи и бродерия. През 1920/1921 подлежащите на задължително обучение деца са 1 870 и 1 847 ученици в прогимназиите. Училищните сгради в града са недостатъчни. За учениците от прогимназиите (Първа и Втора) Училищното настоятелство наема частни къщи. През 1922 Училищно настоятелство внася в ГОбС предложение за построяване на 2 прогимназии и 4
основни училища в града чрез сключване на заем. Освен това ГОбС решававсички свободни общински ниви, ливади. градини и мери да се отстъпят на Училищното настоятелство и с доходите огг тях да се издържат училищата в града. Бедните ученици се освобождават от такси, отпускат им се помощи. През 1922 Мъжката гимназия е закрита и от 1 октомври същата година се открива Мъжко реално училище с учениците от 1 до 3 гимназиален класела Година по-късно Мъжката и Девическата гимназия се обединяват в Смесена гимназия „Константин Величков“. За да се осигурят подготвени педагогически кадри за професионалните у чилища в селата през 1920 при Низшето земеделско училище се открива едногодишен Висш девически земеделско-домакински курс за учителки по земеделие и домакинство. Още на следващата година курсът прераства и Държавен девически земеделско-домакински учителски институт. Към него се открива и Девическо практическо земеделско-домакинско училище (1923/1924). В села Мало Конаре, Априлци, Величково, Паталеница и др. се откриват прогимназиални класове. През 1927 се открива Чирашко учишще при Пловдивската търговско-индустриална камара, което от 1929 става Допълнително занаятчийско училище.
Построяването на нови сгради за училища и разширение на съществуващите става възможно едва в края на 20-те г. на XX в. Построяват се: начално училище "В. Друмев“ и !ГУ „Отец Паисий“ (1928-1929). нова сграда за Втора прогимназия (1929-1930). Разширяват се, чрез изграждане на допълнителни крила, страдите на Девическата гимназия (1928), на начално училище „ В. Левски “ (1932) и ,Г. Бенковски“ (1934). През 1938-1939 е построена и сградата на Девическото занаятчийско практическо училище „ Трудолюбие". Изгражда се сградата на Първа прогимназия ."Климент Охридски“ (1939). Започва и строителството на Огтровската прогимназия (1939-1940).
Оразованието след 9.IX.1944 - настъпилата коренна промяна в политическия, стопанския и културен живот след 9 септември. 1944 налага промени и в областа на образователната система. Първите от тях са съобразени с програмата на ОФ за осигуряване на достъпна и широка народна просвета. Премахват се приемните изпити в гимназиите, а бедните ученици се освобождават от такси. Издирват се децата, подлежащи на задължително обучение и се включват в учебно-взпитателния процес. Организират се курсове за ликвидиране на неграмотността сред възрастните. През учебната 1946/1947 се откриват' вечерна прогимназия и вечерна работническа гимназия, нови начално училище - „Г. Димитров “
(1948) и „Кирил и Методий “ (1953); „Иван Вазов" (1950); пансион за сираци (1947). Преустройството на об-разованието през 50-те г. се извършва изцяло върху принципите на марксическата педагогика и примера на съветското училище. През 1950 В Пазарджик се създава Първото единно средно смесено училище (I-X1 клас). Откриват се Пионерски дом (1951) и 3 училища за трудови резерви (1952-1953). По инициатива на общинската управа, с активното участие на масовите организации и с доброволен труд на населението се извършва основен и частичен ремонт на съществуващите училищни сгради и започва изграждане на нови. Въпреки това въпросът с материалната база остава нерешен, тъй като броя на учащите се нараства. През 1954 учениците във всички ОУ са 7 275. Особено осезателно е увеличението на техния броя в начално училище - от 1 350 (през 1944) на 3 182-ма. По това време в града има и турско начално училище с 418 ученици, и арменско с 25. Недостигът на класни стаи се компенсира с обучение на две и три смени и средно по 40 ученици в клас. След приемането на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и понататъшното развитие на образованието в НРБ (1959), започват процесите за преустройство на училището по посока на неговата политехнизация. Изграждат се училищни работилници по трудово обучение в основно училище и прогимназиите
, в гимназиите кабинети по машинознание, електротехника и селско стопанство, създават се опитни полета и участъци. През 1960/1961 се въвежда задължителното осмокласно образование. За подготовката на квалифицирани работници се откриват четири Професионално-техническо училища по строителство (1959), по текстил (1958), по машиностроене (1964), по автотранспорт (1968). За подготовката на средни ръководни кадри се откриват: Техникум по поливно земеделие (1959), Техникум по механотехника (ТМТ) (1960), Икономически техникум (ИТ) (1962). Широко се застъпват вечерното и задочното обучение без откъсване от производството, откриват се вечерни отдели към ТМТ и ИТ. Строителството на нови училища, разширяването на съществуващите са сред постоянните приоритетни задачи на изпълнителната власт. Открива се НУ „Г.С. Раковски “ (1964) и VI прогимназия ,Л. Каравелов“ (1964). От 1944 до 1969 в гр. и общината са построени 10 нови училища със 160 класни стаи и 40 кабинета,
9 са надстроени и пристроени с 58 класни стаи, 2 учебни работилници със 130 работни места, 5 физкултурни салона, 3 ученически общежития с 450 легла. През 1969 6р. на учениците - дневна форма на обучение, в града е 11 182, в Целодневна детска градина(ЦДГ) са обхванати 870 деца, а в Полуинтернатна детска градина(ПДГ) - 1 140. Учебните заведения са 24, ЦДГ - 14. След 1968 в образователната система се внасят редица промени. Разширяват се възможности те за извънкласна и извънучилищна дейност. Откриват се Окръжни станции на младите техници(ОСМТ) и окръжни станции на младите агробиолози (ОС МА) (1969). Започва преустройство на политехническите училища(ПТУ) в СПТУ. През 1970 се откриват нови учебни заведения: ОУ „Хр. Ботев" (1970), Математическа и Немска езикова гимназии (1971), Средно спортно училище (1972). През 1977 се създава и Междуучилшцен цеигьр за -трудово-политехническо обучение (МУЦТПО). Във връзка с внедряване на ЕСПУ и задължителното десетокласно образование започват строителни дейности за увеличаване обхвата на децата в ЦДГ, премахване на двусменното обучение, интензивно развитие на полуинтернатното обучение, ускоряване интеграцията на учебните заведения с предприятията и пр. В периода 1968-1988 са построени нови сгради за: НУ „Г. Раковски“ (1967-1968), СПТУ по машиносцюсне (1968), ОУ „Хр. Ботев“ (1967-1970), ОУ ,JT Каравелов (1971), Помощно училище „Ив. Вазов“ с пансион (1970-1973),
ОУ „Кл. Охридски“ (1977), ЕГ „Б. Брехт" (1977), Окръжен пионерски дом (1981), МУЦТПО (1982), Спортно училище „Г. Бенковски“ с общежитие (1984), Институт за детски учителки (1984), СОУ ,Д. Гачев“ (1983-1987). Техникум по хартиено-целулозна промишленост (1987-1989). През 1979/1980 в общината 15% от децата 1-3 клас и 10,3% от 4-8 клас се обучават при целодневна организация. В полуинтернатно обучение са включени 57,3% от учениците 1-3 и 34% от 4-8 клас. През 1985 обхватът в целодневното обучение в 1-3 клас достига 30%, а в полуинтернатното - 56%. Едно от условията за прилагане на целодневната и полуинтерната форма на обучение е наличието на организирано хранене. През 1972 в Пазарджик функционират 5 ученически стола. През 1973 се създава предприятие „Ученически столове“. Десет години по-късно в училищата на града има 20 добре оборудвани стола и 10 бюфета. През 1985 40.29% от учениците се хранят в училищните столове. За осъществяването на Обучението във II и III степен на ЕСПУ през 1983/1984 в Пазарджик са разкрити 7 учебно-производствени комплекса (УПК). Три от тях към професионалните учебни заведения (ТМТ. ИТ и СПТУМ), останалте към ЕСПУ X"Г.Бенковски". ЕТ Б.. Брехт", МГ "К. Величков". ПГ „Ив. Аксаков". Утвърдени са 17 широкопрофилни професии. МУЦТПО осигурява условия за професионална подготовка на учениците от средните общообразователни училища в Пазарджик и Черногорово. Със ЗНП от 1991, ППЗН11 и ЕСПУ "Г. Брегов“, "Г. Бенковски". "Д. Гачев" и "Д-р П. Берон“ се преобразуват в СОУ (1-12 клас). От 1995 ИТ, ТМТ, TXT, СГГТУ Пгодини СПТУ по текстил ) И облекло, ПУ ..Ив. Вазов" стават 7 държавни училища, а Домът за деца р и юноши. с. Паталеница и Домът за професионално и творческо развитие на учителите минават на държавна издръжка. След приемането на Закона за професионалното образоваиие и обучение (1999), СПТУ и техникумите получават статут на професионални гимназии. От 1990 започват промени в образователната система с цел тя да се съобрази с новите социално-икономически реалности. В периода 1990-1999 години рязко намаляват ПИГ, училищните по кръжочни форми и др. извънкласни дейности почти не съществуват. Закриват се почти всички ученически столове, общинските бази за отдих , не се поддържат и постепенно престават да се ползват. В последните 20 години, поради сериозните демографски и социално-икономически проблеми, в общината има голям броя маломерни и слети паралелки. Проблемът продължава да съществува през 2008, като маломерните са 52, а слетите-17. Оптимизацията на училищната мрежа налага закриването на училища и детски градини. В общината са закрити следните училища: НУ - с. Крали Марко (1969), НУ - с. Мирянци (1970), ОУ - с. Цар Асен (1970), ОУ - с. Сбор (1996), ДДЮ - с. Паталеница (1997), ОУ - с. Тополи дол (1997), ОУ - с. Априлци (2002), НУ-с. Ляхово (2002), НУ - с. Драгор (2002), ОУ с. Дебръщица (2002), НУ - с. Добровница (2008). През 2007/2008 в Пазарджишка община има 50 учебни заведения с 15 881 ученици. В града училищата са 27 с 13 089 ученици, в това число - 7-те професионални гимназии и помощното училище, които са държавни. В предучилищните заведения на общината са обхванати 2 450 деца, от тях в града - 1 568. В ПДГ към училищата -639 деца. В последните 15 години броя на учебните заведения в града не се променя, но учениците са с около 4 000 по-малко в сравнение с 1995 (17 133).
В този период ползваната учебна база се ремонтира и обновява със средства на общината и участие на училищните колективи в различни проекти. През 1997 са газифицирани първите 11 училища и ДЗ в града, през 2007 - всички останали.
Енциклопедия "Пазарджик"