Статията е изготвена с помощта на РИМ-Пазарджик
Веднага след Берлинският конгрес започва замисляне на обединение на Княжество България с Източна Румелия. Много от участниците в Руско-турската война се включват активно в организацията на бъде'ото Съединение.
На 10 април 1880 г. К. Величков и Д. Наумов пристигат в София във връзка с планове за Съединение под влияние на изострената международна обстановка – спорове между Турция и Гърция и Черна гора по гранични въпроси и идването на Либералната партия на Уйлям Гладстон на власт в Англия. Осъществени са контакти с княз Александър Батенберг.
На 16–19 май 1880 г. Събрание на дейци от областта в Сливен, изработва се програма за общи действия с княжеството, създаване на Централен и местни комитети, подготовка за военни действия чрез гимнастическите дружества, набиране на средства. Начело на организацията са д-р Георги Странски и Константин Величков.
Юни 1880 г. След консултация с княз Батенберг следва мисия на преподавателя от Роберт колеж Стефан Панаретов в Англия във връзка с планираното съединение. Английското правителство не подкрепя акцията. Русия също се изказва против съединение в този момент. След нормализиране на отношенията между Турция, Гърция и Черна гора идеята за Съединение се отлага.
Юни 1881 г. Постига се споразумение между участниците в Съюза на тримата императори (Русия, Германия, Австро-Унгария). Трите държави няма да се противопоставят на евентуално съединение на княжеството и Източна Румелия с едновременно присъединяване на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария.
От 30 декември 1882 г. С подкрепата на княжеството започва да излиза в. “Съединение“.
В началото 1884 г. се провеждат митинги в подкрепа на избора на Гаврил Кръстевич за нов областен управител, съпътствани от лозунги за Съединение. Митинги за Съединение има и в княжеството. Правителството на Драган Цанков смята момента за Съединение за неподходящ.
На 10 февруари 1885 г. Създава се Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов, секретар Иван Андонов, касиер Тодор Гатев, членове: Петър Зографски, Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев, поручик Ганьо Атанасов, Тома Карайовов. Цел на комитета – пълно национално освобождение и обединение на българския народ. През следващите месеци се създават местни комитети на базата на старите комитети “Единство“ и гимнастическо-стрелковите дружества.
През март 1885 г. Македонският комитет в Пловдив издава две възвания към българския народ за въстание в Македония и Одринско.
През април 1885 г. Македонският комитет в Пловдив се преименува в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Изработва се програма и Устав по подобие на БРЦК в Букурещ.
На 28 май 1885 г. започва да излиза в. “Борба“ като неофициален орган на БТЦРК под редакторството на Захари Стоянов. Вестникът упражнява силно влияние върху общественото мнение в областта.
На 25 юли 1885 г. се провежда заседание на БТЦРК в Дермендере. Присъстват и дошлите от княжеството Димитър Ризов и кап. Коста Паница. Избор на нов Централен комитет – Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов, кап. Коста Паница. Отказ от действие в Македония и решение за въстание в Източна Румелия на 15 септември със силите на милицията и чети. За акцията са спечелени и офицерите от милицията майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Сава Муткуров, майор Димитър Филов, майор Стефан Любомски, поручик Г. Атанасов и др.
20 август 1885 г. Провежда се среща на княз Батенберг с руския външен министър Н. Гирс в Австро-Унгария. Русия се изказва за запазването на статуквото и следователно против предстоящото Съединение.
На 2 септември 1885 г. Вълнения в Панагюрище, Голямо Конаре и др. селища. В Панагюрище трима младежи обявяват Съединението с развято знаме, арестувани са, но под натиска на около 2000 души са освободени. В Голямо Конаре ръководителят на местния комитет Продан Тишков-Чардафон арестува пловдивския префект Петър Димитров.
На 6 септември 1885 г. В Пловдив е арестуван Гаврил Кръстевич от части на румелийската милиция, начело с майор Д. Николаев, съставено е Временно правителство начело с д-р Георги Странски, под-председател – д-р Ст. Чомаков и членове: майор Данаил Николаев (командващ румелийската милиция), майор Д. Филипов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев (кмет на Пловдив), д-р Г. Янкулов ( председател на Областното събрание), З. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчов, А. Самоковец, Г. Бенев. Временното правителство изпраща телеграма до княз Александър Батенберг. Обявено е военно положение и обща мобилизация. Същият ден княз Батенберг свиква извънредна сесия на IV обикновено народно събрание на 10 септември.
На 9 септември 1885 г. Княз Александър Батенберг и министър-председателят Петко Каравелов пристигат в Пловдив. На мястото на Временното правителство е назначено “комисарство“ (д-р Г. Странски, П. Р. Славейков, Й. Груев).
Същият ден княз Александър Батенберг уведомява представителите на великите сили в София, че е поел управлението на Източна Румелия. В нотата се признава сюзеренитета на султана и се апелира към великите сили да признаят Съединението и да съдействат за признаването му от Турция.
9 септември 1885 г. Турция струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира Кърджали и т. нар. “непокорни села“ в Родопите. Изпратена е циркулярна нота до великите сили, в която се казва, че султанът ще използва дадените му от Берлинския договор права, за да възстанови с оръжие статуквото в областта. Но в крайна сметка Турция не се решава да навлезе с войски в областта, тъй като това може да разпали общобалкански конфликт, а изчаква реакцията на великите сили. В отговор на нотата великите сили съветват Турция да не предприема военни действия.
10 септември 1885 г. От Русия пристига нареждане военният министър княз М. Кантакузин да подаде оставка, а руските офицери да се въздържат от действия. По същество това означава отказ от признаване на Съединението. Няколко дни по-късно всички руски офицери от княжеството и Източна Румелия са отзовани. В княжеството е обявено военно положение.
11 септември 1885 г. Русия, Германия и Австро-Унгария се споразумяват за свикване на общо съвещание на посланиците в Цариград по въпроса за Съединението. Отправени са съвети към Сърбия, Гърция и Румъния да се въздържат от действия.
12 септември 1885 г. Чрез посланика си в Цариград Англия иска от Турция да признае Съединението под формата на лична уния – княз Александър Батенберг да бъде назначен за главен управител на Източна Румелия.
19 септември 1885 г. Проведена е извънредна сесия на сръбската Скупщина. Искания за възстановяване на статуквото или компенсации, равни на разширяването на България.
24 октомври 1885 г. Поставено е начало на Цариградската конференция на великите сили в двореца Топхане по въпроса за Съединението. Русия иска “формално възстановяване“ на статуквото. Англия се противопоставя. Конференцията затъва в безплодни разисквания.
На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България. Сръбските сили – 60 000 добре обучени и модерно въоръжени войници и офицери с 500 оръдия (по-късно нарастват на 120 000), съсредоточени в две армии (Нишавска към София и Тимошка към Видин). Българските сили – 108 000 души, но недобре въоръжени, без опитни офицери (резултат от изтеглянето на руските офицери от българската армия и румелийската милиция), без опит във военни действия, участие на много доброволци (доброволческият легион на кап. К. Паница, Ученическият легион). Румелийската милиция е съсредоточена на турската граница в Тракия.
5–7 ноември 1885 г.Провеждат се боеве при Сливница. Боеве срещу Моравската дивизия при Брезник и Гургулят.
10 ноември 1885 г. Сърбите са разбити при Драгоман.
На 10 ноември 1885 г. сърбите обсаждат Видинската крепост, но не успяват да я превземат.
На 12 ноември 1885 г. сърбите са разбити при Трън и Цариброд. Австро-Унгария, Германия и Русия изпращат ноти до Сърбия и България за прекратяване на войната.
14–15 ноември 1885 г. Българските войски преминават границата, сърбите са разбити при Пирот. Пътят на българските войски към Ниш е открит.
15 ноември 1885 г. Австро-унгарският дипломатически представител в Белград граф Кевенхюлер-Меч пристига в българската главна квартира и предава на княз Батенберг ултиматум от името на Австро-Унгария, Германия и Русия България да пре установи военните действия. Кевенхюлер заявява, че в противен случай българите ще срещнат австро-унгарски войски.
9 декември 1885 г. Сключено е примирие между Сърбия и България. Сръбските и българските войски трябва да се оттеглят на старите граници, демаркационна линия по границата, размяна на военнопленници, назначаване на делегати за водене на мирни преговори.
20 януари 1886 г. След продължителни преговори е изработено българо-турско споразумение от шест точки за Съединението. Княз Александър Батенберг се назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия за срок от 5 години с възможност за преназначение; румелийската милиция се влива във войската на княжеството; отстъпване на Кърджалийска околия на Турция заедно с няколко българомохамедански села в Родопите; определяне на границите с оглед на стратегическите интереси на Турция; в случай на вълнения турската войска има право да навлезе в областта и княжеството за възстановяване на реда; взаимна военна помощ между Турция и България; преразглеждане на Органическия устав на Източна Румелия от комисия в срок от четири месеца. Запазват се останалите клаузи от Берлинския договор.
19 февруари/3 март 1886 г. Подписан е мирен договор между Сърбия и България от един член: “Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, смятано от деня на подписването на настоящия договор.“
2 юни 1886 г. Открива се извънредна сесия на IV обикновено народно събрание с депутатите от областта. Критика на опозицията за отстъпчивост пред Високата порта при сключването на Топханенския акт.
Членове на тайният революционен комитет-Пазарджик
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Илюстрациите са собственост на РИМ-Пазарджик