Когато става въпрос за училище, в условията на робство темата върви заедно с тази за независима църква. Пазарджик не прави изключение.
През 18 век епископ в Пазарджик е епископ Кирил. Той въвежда службите да се водят на гръцки.
Освен това той заменил половината градски попове с гръцки .
Без съмнение епископ Кирил е премахнал българският от училището. В черквата „Св. Богородица“ започва служенето на гръцки език или смесено с български, което продължило 150 години. В развитието на Възраждането, именно в края на XVIII в , започва неравна борба между българизма и гърцизма, която била с променлив успех, докато най-после гърцизмът бил окончателно сразен. Гражданите не разбирали елинския език при богослужението, както и гръцкия език в общината, където станал официален. Други граждани, особено измежду търговското съсловие са се гърчели, за да избягнат неприятностите от страна на гърци и турци. Трети, по необходимост трябвало да знаят да четат и пишат на някакъв език и като не може да е български, бил гръцки.
След смъртта на епископ Кирил неговата позиция заема Дионисий Агатонийски. Той е съвременник на Софроний Врачански. Неговите заслуги са неоценими. Живял, работил и страдал само за народа. 
Той е роден около 1730 година в село Меликадъново (днес Драгор), светското му име е Димитър. Работи като абаджия. Известно време живее в Пещера. След като овдовява, се замонашва в Света гора, където усилено изучава черковнославянски език. Ръкоположен е за агатоникийски епископ и служи в Татар Пазарджик.
Назначаването на Дионисий за епископ е голям успех за възраждането на Пазарджик. Забравеният български език добива живот. Веднага след като станал владика, той въвежда българския език в черквата - служел смесено, а поучавал и чел на Велики петък страстните евангелия на български. В обществото не преставал да буди националното съзнание на българите и да ги подготвя към духовно свестяване. Дионисий хвърля първата най-силна искря на възраждането на Пазарджик. Той създава „Владиково школьо“ в двора на църквата "Света Богородица". Свещеници от Света гора учели децата на четмо и писмо, преподавали им български и гръцки език. Такива килийни училища се създават и към метосите на Атонските и Рилския манастири, възникнали около черквата "Св. Богородица".
И така, Дионисий пръв след епохата на тъмното духовно робство отваря път на българския език в черквата и училището, този период, били отредени еднакви места на българския и на гръцкия език. Тази тактика е дело на Дионисии Агатонийски.
Епископ Дионисий починал в 1827 година.
След смъртта на епископ Дионнсий и училището тръгнало назад. Учителите Грикентий и Атанаснй, чувствайки се без закрила, напуснали града. Те били заместени от Даскал Стойко Кривия до изгарянето на училището (1834), след което той отворил частно училище у дома си, където се събирали от града и селата повече от стотина деца . Даскал Стойко, още Стефанов, бил българин, родом от гр. Трън, който още на младини - беден, но със способности, дошъл в Пазарджик да търси прехрана. Владиката Диониснй, като съзрял неговите способности, прибрал го на свои разноски да се учи в неговото училище. Стойко скоро напреднал в тогавашното учение и го поставили за продаскал. Дали му отделна стая да учи няколко деца. Като изгоряло училището, той си направил своя къща във Вароша срещу черквата „Св. Богородица“, където отворил частно училище, което просъществувало до 1846 г. Същевременно той продавал желязо и упражнявал кръчмарство. Правел прочутата амберия (ракия), която турските бейове много ценели. Той починал в 1862 година.
Негов заместник е синът му Стефо Даскала, който е имал ученици до 1869 година, когато вече никой не искал да учи псалтир, та всички негови ученици се записвали в Главното училище, което било в съседство с неговото. Преди това много бащи българи не искали да пращат синовете си в Главното училище, защото там не учили на псалтир и наустница. Даскал Стефо бил и хекимин (лекар). На младини той бил пращан от баща си в Цариград, където научил този. занаят. Като хекимин бил прочут в Пазарджик.
Съвременници на даскал Стойко били:
1. Даскал Иван Пешов Чолака от село Ерелий ( Панагюрско) - Стойков ученик. Той учителствал в Чиксалън от 1835 до 1850 година. Училището му било в съседство с черквата „Св. Архангел“,
2. Гено Вълков Дойчински - от града ученик от Владиковото училище, учителствал в своята къща в махала Канль кавак, северно от черквата „Св. Костадин“, през 1830 година после преместил училището си в своето кафене, където учил децата до 60-та година. Това са първите училища в казаните махали. Те представлявали ниски приземни стаички, по пода на които около стените се нареждали със свити крака учениците. Даскал Стойковото училище минавало за първо, по-голямо, на което прозорците били остъклени, а на другите окнижени.
Всички тия училища са от типа на частните светски килийни училища, които добиват широко разпространение в края на XVIII и началото на XIX в. Те са от типа на килийните училища, но вече със светски учител. Черковните килийни училища, поради настанали промени в образователния идеал отстъпват място на светските килийни училища. Новите образователни нужди се създали поради новите обществено-икономически условия. Образователните нужди на създалата се нова богата занаятчийско-търговска класа през втората половина на XVIII и началото на XIX в. не могли да бъдат задоволени от килийната наука. Цифрената стойност на славянската азбука не била потребна на забогатялото ново съсловие. Станали необходими арабските цифри, с които лесно се извършват четирите прости аритметични действия. Славянският език бил мъртъв език и постепенно бил заменян с новобългарския, говоримия език. В светските килии главната работа на учителя е учителството, а пеенето в черква — второстепенна. Но главното отличие на светския учител е, че този могъл да бъде и занаятчия - шивач, обущар като едновременно работел занаята си и учел учениците.
Друг деятел с голям принос към просветата на пазарджишкото население е Хаджи Найден Йованович. Той е особено интересен наш учител и възрожденски деятел със значение не само за възражданото на Пазарджик и Пазарджишко, но и за възраждането на целия ни народ. Писал се е "Хаджи Найден Йоанович, татарпазарджиченин, ревнител за българското просвещение, учител и книгопродавец по всея Славено-Болгария". Навсякъде изтъква своето местопроизхождение, но е пропуснал да пише книгоиздател.
Хаджи Найден Йоанович е роден около 1808 г. в с. Хаджилий (Юнаците) - 7 километра северозападно от Пазарджик. Той бил внук на епископ Дионисий. Бил е учител във "Владиковото школьо" заедно с даскал Стойко Кривия от Трън. В 1834 г., като изгоряло училището заедно с черквата „Св. Богородица“, в 1835 г. Хаджи Найден отишъл в Батак, където отворил първото училище. В Батак Хаджи Найден учителствувал до 1839 година и като събрал 5-6 хиляди гроша, отказал се от учителската професия - дейност между четири голи стени на училището и замечтал за по-голямо поприще - да стане учител на народа. За тази цел той решил да не се жени, за да няма в тежест семейство. В 1840 година посещава Божи гроб. за да стане хаджия.
Хаджи Найден се отдава на книгоиздателство.
Никифор поп Константинов, макар и да не завършил формално образованието си, самообразовал се и бил един от най-културните и дейни учители в ония времена, един от първите наши дейци за народното ни образование и пробуждане. С идването му наистина се поставя начало на нов период както в учебното дело, така и във възраждането на Пазарджик. Той внася най-широк размах на дейност и реформи в училището, които са равносилни на цяла революция и няма учител по това време с по-големи заслуги в това отношение. Той бил добър взаимен учител, но главно се проявил като класен учител. Нашите класни училища се създали най-вече под гръцко и руско влияние. За щастие пазарджишкото българско училище избягва гръцкото влияние и попада под руското в лицето на Никифор поп Константинов. Руските възпитаници положили истинска основа на класното образование у нас, като въвели нов ред и по-съвременни науки.
Никифор поп Константинов се явява в най-критичния момент на възраждането на Пазарджик и изпъква като най-активен и самоотвержен борец против гърцизма. Той още преди да отиде в Русия, бил възпитан в омраза спрямо гърцизма, а през пребиваването си там се определя като заклет негов враг. Като се завръща и настанява за учител в Пазарджик, започва паметна борба с гърцизма.
Никифор поп Константинов е роден в гр. Елена на 26 май 1824 година от баща свещеник Константин поп Марков и майка Йонна Христова, също от град Елена. Още в детинството си е проявявал необикновен стремеж към образование, но тъй като тогавашното състояние на еленското училище не могли да удовлетворят младия и любознателен Никифор, то той подир дълги препирни и молби склонил баща си поп Константин да го изпрати на свои средства в Русия, в Херсонската (Одеската) семинария. Той е един от първите българи, отишли да се учат в Русия. В 1845 година съдбата предопределила да се отдаде на учителското поприще, в служба на народа и последователно учителствувал: в Пазарджик от 20 юли 1845 г. до 18 януари 1849 г. и втори път в същия град от 18 януари 1850 г. до 26 октомври същата година; в Елена от 26 октомври 1852 г. до 10 юни 1856 г.; в Габрово от 10 юни 1856 г. до 10 юни 1859 г.; пак в Елена от 10 юли 1859 г. до 1 януари 1875 г., когато, без да бъде уволнен от учителството си, бил избран от Еленска околия за неин представител в. епархиалния събор, който имал заседанията си през м. януари 1875 г. в Търновската митрополия за уреждане на черковните работи в епархията.
Юрдан Ненов има също големи заслуги както за учебното дело на Пазарджик, така и изобщо за неговото възраждане. Кръгло петнадесетгодишната му учителска дейност в Пазарджик до Освобождението е също така ценна и ползотворна. Той е бил прочут учител по взаимната метода. В Пазарджик не заварил печатни учебници, а взаимноучителните таблици от Неофита Рилски.
Юрдан Ненов е роден в 1825 г. в колибите Райновци или Стърно бърдо - Еленска околия. Майка му била първа братовчедка на Иларион Макариополски. В 1834 г. отишъл да се учи в гр. Елена при даскал Деча (прочутия Андрей Дойнов) в килията му, после при смирненския възпитаник Димитър Самоводченина, и донякъде при Емануил Васкидовича. В Елена престоял до 1838 г., откъдето отива учител в махалата Буйновци, но щом се научил за доброто преподаване в Елена на руския възпитаник Ив. Н. Момчилов, не се подвоумил наедно с учениците си да се учи и при него. В Карлово и Свищов учил гръцки и най-после се завръща в Елена за учител, откъдето бил повикан в Пазарджик в 1845 г. Последователно учителствувал: в Пазарджик от 1845 - 1851 г., в Панагюрище от 1851 - 1855 г., в Сопот от 1855 - 1861 г., в Чирпан от 1861 - 1863 г., пак в Пазарджик от 1863 - 1868 г., в Хасково от 1868 - 1870 г., в Пазарджик от 1870 - 1874 г. и пак в Хасково от 1874 - 1876 г. Значи, най-дълго време учителствувал в Пазарджик, където се оженил при първото си учителствуване и където починал в 1903 г.
Богатият и влиятелен устабашии на двата главни еснафа - бакалски и кръчмарски - българинът хаджи Стоян Вълюв, който бил непрекъснато повече от 30 години устабашия, бил отявлен враг на гърцизма. По негов пример и подкрепа всички устабашии до неговата смърт (1811 г. ) не позволявали на гръцката клика да се бърка в работите на еснафските им организации. Той преживял много опасности и гонения по интриги и клевети на гръцката клика. Когато турците обесили гръцкия патриарх в Цариград по причина на гръцките въстания, хаджи Стоян Вълюв, наклеветен, че купувал и приготвял скришом барут, с 25 000 гроша глоба спасил главата си от въжето. Друг път, когато дошъл от Цариград, някакъв вакъфин Саръ бей с ферман да запише всичките дюкяни в Пазарджик за вакъфски и да им наложи един извънреден данък „хава парасъ“ (за дюкянски въздух), той упълномощен от всички еснафи, силно се борил за премахването на този незаконен данък. Гръцката клика обаче сполучила да убеди Саръ бея, че всички еснафи с готовност приемат вакъфскин данък, но ги подстрекавал хаджи Стоян Вълюв. Един негов верен приятел турчин го предупредил, че излязла присъда да го обесят, затова той избягал в Света гора, дето се криел цяла година и когато да се завръща в града, дал откуп 30 000 гроша и други скъпоценни подаръци на управителите - Каванозоглар
Но най-голямата заслуга на хаджи Стоян Вълюв се състои в съдействието му за постройката на настоящата голяма каменна черква „Св. Богородица“ в 1837 година. Той с хаджи Стоян Кулата - твърди Юр. Ненов, като пълномощници на всички еснафи са били първите настоятели за съграждането на черквата. Изминали едва две-три години от изгарянето на по-ранната дървена черква, построява се нова, много по-грандиозна и необикновено солидна, особено прочута с резбарския си голям иконостас - рожба на възрожденското изкуство. Това говори по-нататък за засиленото вече възраждане на българите и за тяхната национална устойчивост. Черквата „Св. Богородица“ е най-голямата наша възрожденска черква и величествен паметник на победата на българското възраждане в Пазарджик.
Иван Батаклиев
Коректор:Йорданка Николова