за начало на театралното дело в Пазарджик се смята 1870 с поставянето на първото представление „Многострадална Геновева“ в читалище „Видслина“, което се помещава в една от стаите на класното училище. През 1874- 1875 председател, на читалището е Константин Величков, който заедно с Ив. Войводов ръководи театралната трупа. К. Величков поставя пиесите „Иванко“ от В. Друмев и „Разбойници“ от Карл Моор. Той превежда и пиесите, които се играят. През 1879 в спектакъла „Иванко“ за първи път участват жени - учителката Мария Стоянова и руската възпитаничка Мария Захариева (дъщеря на Ст. Захариев). От 1893 представленията се изнасят в павилион, доставен от Първата българска земеделско-промишлена изложение (1RQ2) и поставен на мястото на дн. читалище „Виделина“. Строеж на читалищна сграда се извършва през пе-риода 1889-1904. С откриване на новата сграда на читалище „Виделина“ (1904) на театъра се предоставят най-добрите условия в страната за театрална дейност - салон, сцена, декори, костюми, гримьорни. Завесите за сцената са изработени от Атанас Гюдженов и Стефан Андонов. Местната власт се отнася отговорно и грижовно към театралното дело. През 1922 Градската община отпуска субсидии за театрална дейност в гр. и заплата на ръководителите на театралната трупа. На пазарджишка сцена гостуват актьорите Кръстьо Сарафов, Елена Снежина, Теодорина Стойчева, Стефан Киров. До 1937 театърът е почти професионализиран - всички актьори са на постоянна заплата, провеждат се квалификационни курсове. Ръководители през това време са Л. Палавеев, Живко Оджаков, Крюгер Николов е директор през 1937-1942. Играят се: „Новият човек“ от Гутман, „Императорските актьори“ от Ал. Дюма - син, „Пакостникът“ от Бр. Нушич, „Лудетина“ от В. А. Крилов, „Нана“ по Е. Зола, „Майстори" от Р. Стоянов. През 1942 театърът е закрит. През 1945 ПОД ръководството на Христо Генов е открит отново. Обособен е като Общ
драматичен театър (1948-1958), а от 1959-1963 функционира като Дра-матично-музикален театър. Освен пиеси, се поставят и оперети - „Ца-рицата на чардаша“, „Цигански барон“. „Графиня Марица" и др. През 1963 се закрива музикалният отдел и театърът минава към М-вото на просветата и културата - става Държавен народен театър. С Постановление №30 от 1 окт. 1964 на МС театърът се закрива и преминава
към ГНС - Пазарджик. В театъра работят актьорите: Христо Славчев, Васил Тотев, Георги Братованов, Христина Сотирова, Мария Хлебарова, Александър Царичков, Цветана Оджакова, Ангел Чавдаров, Христо Генов, Мария Футекова. Атанас Терзиев. Рая Нанкова, Зефира Минкова, Борис Драмчев, Стоянка Коева, Богдан Гочев, Михаил Златанов. Спас Тотев. Мариа-на Салабашева, Люба Войводова, Спас Захариев, Ваня Конова, Ваня Драганова, Люба Карабойчева. Манчо Макаринов, Любомир Узунов. Режисьори: Георги Фратев. Кирил Александров, Веса Василева. Борис Денизов. Светослав Атанасов, Георги Морянов. Директори са: Борис Пожаров. Николай Фол.
Йордан Черкезов. Николай Филипов и др. През 1969 започва нов етап в развитието ма театъра. С Постано-вление ма МС от 16 юли 1969 той е възстановен като Държавен драматичен театър. Открива се новата те атрална сграда (1969). Проектирана е от архитект Ст. Хаджистоянов. Включва голяма зала с ок. 500 места, обновена и модернизирана технически сцена, камерна зала с ок. 100 места, репетиционни, гримьорни и всички необходими помощни помещения, ателиета, гардеробни, реквизитни. Сградата претърпява унищожителен пожар (септ. 1997). През 1998 отваря врати възстановеният салон на голямата зала на театъра. Още с първите постановки на младата театрална трупа театърът се очертава като явление в културния живот на страната - „Албена“ от Йовков,реж. Кр. Азарян, „Дипломат“ от С. И. Альошин. реж. Н. Поляков. Репертоарът е изграден от чужда класика и съвременни пиеси: „Хоро“ от Л. Страшимиров, „Камък в блатото“ от Г. Караславов Тази малка земя“ от Г. Джагаров. „Жестоки пари“ от А. Арбузов, „Премия“ от А. Гелман „Чайка“ от А. П. Чехов. „Лес“ от А Н. Островски. За пръв път в пазарджишка сцена се поставят”Януари“ от Й. Радичков, „Събота 23“ и „Джуджето и седемте Снежанки”от Стефан Цанев. За 100-год. на театъра Президиумът на НС с Указ .105 го наименува „Константин Величков". През 1976-1977 се открива Камерна сцена. На нея се осъществяват интересни заглавия от чуждата и бълг. драматургия, правят се творчески експерименти. От ноември 1999 театърът получава нов статут - Драматично-куклен театър „К. Величков“. Към него се присъединява Държавният куклен театър „Светулка". Професионализъм, добър репертоар, талантливи творци — с това се характеризира периодът от 1969 до 2008. Сливането на Кукления театър „Светулка“ с Драматичния театър „К. Величков“ през 2000 отваря нови хоризонти за цялата трупа. Дотогава театърът гастролира в Германия, Полша, Русия. Югославия, Турция, Канада, Франция, Румъния. С куклените постановки се осъществяват турнета и участия в международни фестивали с мн. престижни награди - в Беларус, Сърбия, Черна гора. Босна и Херцеговина, Полша, Хърватска, Австрия и др. Режисьори - щатни н гастролиращи: Здравко Митков. Николай Поляков, Камен Костов, Мария Ганева, Владлен Алексан-
дров, Алтън Искендер - Турция, Би
серка Колевска, Бойко Илиев. Борис Панкин, Венцислав Асенов, Вили Цанков, Георги Стоилов, Десислава Шпатова, Злати Златев, Илия Добрев. Красимир Райков, Красимир Спасов. Киркор Азарян, Леон Даниел, Люпчо Георгиевски - Македония, Надежда Сейкова, Николай Калчев, Николай Колев, Николай Ламбрев, Николай Люцканов, Николина Томанова, Петринел Гочев, Пламен Панев, Руси Карабали- ев, Светлозар Гагов, Симеон Димитров, Станчо Станчев, Съби Събев, Юнус Емре Боздоган - Турция, и др.
Сценографи на щат и гастролиращи: Георги Божилов — Слона, Марин Маринов, Невена Кавалджиева, Иван Карев, Нина Пашова, Радина Близнакова, Ангел Ахрянов, Асен Старейшински, Атанас Веляков, Венера Наследникова, Веселин Ковачев, Вечеслав Парананов, Ди-митър Божков, Дора Николова, Ев-гения Раева, Екатерина Енева, Елена Иванова, Ива Хаджиева, Иван Йорданов, Иван Цонев, Йосиф Божилов, Климент Денчев, Мария Диманова, Михаил Бенчев, Младен Младенов, Надежда Митева, Нейко Нейков, Петьо Начев, Румен Добрев, Светослав Генев, Стефка Кювлиева, Томиана Toмова - Начева и др. Драматурзи; Васил Станилов, Вася Раева, Гергана Иванова, Ека
Терзиев, Добрин Досев, Добринка Гецова, Евелина Бучаклиева, Елина Манева. Емил Емилов. Емил Мар-ков. Захаринка Андонова-Терзиева, Здравка Чернева, Златина Тодева, Ива Огнянова, Иван Григоров, Иван Кутевски, Иван Танев, Иванка Керкелова, Ивелина Полякова, Иво Русев. Илка Зафирова. Ирмена Чичикова, Йоанна Микова, Йосиф Шамли, Катя Паскалева, Кирил Варийски, Кирил Кавадарков, Кирил Янчулев, Койна Русева, Красимира Василева, Красимир Ранков, Леда Тасева. Лина Гладийска. Люба Сто-илова - Гайдарова, Людмила Даска-лова (Митева), Людмила Сланева. Максим Генчев, Максим Крънчев, Мария Генчева, Мартина Вачкова, Мая Бабурска. Милен Пенев. Ми-рослава Гоговска, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Мира Янева, Младен Младенов. Надя Тодорова, Невена Коканова, Нели Ангелкова - Сиракова. Николай Колев. Николай Латев, Никола Тодев, Петър Калчев, Петър Кузев. Петър Райжеков, Пламен Дончев. Пламен Сираков, Радослав Стоилов. Росен Ботев. Росица Александрова. Румена Трифонова. Русалина Петкова. Руси Чанев, Светлана Славова, Северина
Тенева, Севина Алтънова, Сеня Александрова, Станислав Русев, Стефан Германов, Стефан Дана-илов. Стефан Попов, Стойчо Мазгалов, Васил Попилиев, Стоян Герганов, Стоянка Мутафова, Таня Григорова, Таня Шахова, Тодор Кайков, Тодор Танчев, Христо Бонин, Христо Русев, Арсения Стойчева, Цанко Петров. Чавдар Бозаджиев, Янина Кашева и др. Постановки (драматични и куклени): „Меко казано"
- В. 11етров, реж. Здр. Митков, „Час пик“ - И. Ставински, реж. Н. Люцканов, „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ - Б. Брехт, реж. Л. Да-ниел. „Морско синьо“ - В. Петров, реж. М. Ганева, „Татуирани души“
- Г. Стефановски, реж. Л.Георгиев- СКИ, „Наградата“ - Др. Асенов, реж. Л. Даниел, „Мата Хари“ - Н. Йорда-нов, реж. Кр. Азарян, „Питьр Пан“
- Дж. М. Бари, реж. М. Ганева, „Одисей пътува за Итака" - К. Илиев, реж. Л. Даниел, „Гераците“ по Е. Пелин, реж. Н. Сейкова, „Полет над кукувиче гнездо“ - Д. Васерман, реж. С. Димитров, „Нощта на алко-холиците“ - по В. Ерофеев, реж. Пл. Панев, „Епични времена“ - И. Радичков, реж. II. Гочев, „Копче за сън“ - В. Петров, реж. В. Асенов, „Косе Босе“-Р. Москова. реж. Зл. Златев. „Светата книга“ - авторски спектакъл на Б. Колевска, „Елате ни вижте“ - К. Топалов, реж. Ил. Добрев, „Руско жиголо“ - Ал. Галин, реж. Вл. Петков, „Буря“ - А. Островски, „Последният янки“ - А, Милър, „Службогонци“ - Ив. Вазов, „Сън в лятна нощ“ и „Бурята“ - У. Шекспир, реж. Вл. Александров, „Изкуството да смиташ боклука под килима“ - И. Бергман, реж. Д. Шпатова, „Женитба“ - Н. В. Го- гол, реж. Г. Ашикян, „Горката Франция“ - Ж. Ко, реж. Н. Калчев, „Нирвана“ - К. Илиев, реж. Ив. Добчев, .Музика от „Шатровец“ - К. Илиев, реж. М. Младенова, „Цар Шушумига“ - К. Илиев, реж. К. Петрова. Директори: Васил Спасов (1969-1976), Николай Поляков (1976-1977), Иван Бурджев (1977- 1979), Георги Делев (1979-1990), Владимир Николов (1990-1993), Сотир Майноловски (1993-1996), Георги Икономов (1996-1998), Владлен Александров (1998-). Театърът е организатор и домакин на Международния театрален фестивал „Есенни театрални срещи“ от есента на 2001. Носител е на орден „НРБ“ I ст. (1971).
Гергина Деянова