Участието на България в заключителния етап на Втората световна война се обуславя от обстоятелства, отразяващи национални и международни интереси. Защитата на териториалната цялост, излизане от външно-политическа изолация и предстоящо подписване на мирен договор със страните-победителки, налага незабавното включване на страната в Антихитлеристката коалиция. На 17 септември 1944 г. е постигнато споразумение новосформираната Българска народна армия да бъде оперативно подчинена на главнокомандващия Трети Украински фронт - маршал Фьодор Толбухин.
През първия период на войната (септември-ноември 1944 г.) участват Първа, Втора и Четвърта българска армия, които провеждат Нишката, Страцино- Кумановската, Брегалнишко-Струмишката и Косовската операции и допринасят за освобождението на Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово.
През втория период (декември 1944 - май 1945 г.) е сформирана Първа българска армия под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев. Бойните и действия представляват част от Будапещенската, Балатонската и Виенската операции като прикриват южния фланг на Трети Украински фронт. Първа българска армия изминава пътя от Балканите до Алпите и при невероятни изпитания воюва за свободата на Северна Сърбия, Словения, Хърватска, Унгария и Австрия.
За първите съветски войски, преминали през Пазарджик се съобщава във в. „Освобождение“ от 23 септември 1944 г.:
„През изтеклата седмица през гара Пазарджик премина един отряд танкисти от Съветските войски...“.
От есента на 1944 г. до лятото на 1946 г. в града пребивават военни части от състава на 9-а артилерийска дивизия с командир генерал-майор Андрей Ратов, а щабът на дивизията е разположен в Пловдив. Военните части, които се установяват в Пазарджик, са 115-а Артилерийска бригада с командир полк. Б. Н. Борисенко, в чийто състав влизат 222-и гвардейски артилерийски полк и 1232-и артилерийски полк; 407-и артилерийски полк от състава на 26-а лека артилерийска бригада; поделения от 61-а тежка минометна бригада. Офицерският състав е настанен в хотелите „Виктория“ и „Тракия“. Ползват се и Мъжката гимназия, училищата „Христо Смирненски“, „Васил Левски“, „Климент Охридски“, както и парка на остров „Свобода“ и околностите на Пазарджик близо до с. Мокрище. Край с. Главиница през зимата на 1944 г. се разполага авиационната част.
Съветското комендантство в Пазарджик се оглавява от Дмитрий Горунков и помощници - Николай Павлович Угрюмов и Василий Феодорович Бежанов. От пролетта на 1945 г., до заминаването си през лятото на 1946 г., то е настанено в дома на Тома Лютаков на ул. „Екзарх Йосиф“ №13.
През първия период от заключителния етап на войната важно място в общия оперативен план на Българското главно командване заема Страцино-Кумановската операция, проведена от Първа армия с 1-а гвардейска, 1-а, 2-а и 1 1-а пехотна дивизия. 2-а конна дивизия, парашутната дружина, армейски части и подразделения. В състава на 2-а пехотна Тракийска дивизия от Първа армия, действаща по направлението Крива паланка - Куманово - Скопие е включен 27-и пехотен Чепински полк. Целта е да овладеят Скопското поле и да прекъснат пътищата за оттегляне на германските войски по поречията на реките Морава, Лепенец, Сипница и Ибер.
Попълването и подготовката на полка се извършват от 15 до 22 септември 1944 г., в казармата на гр. Пазарджик. За командир е назначен полковник Борис Славов, който на 15 септември приема полка, а за помощник-командир - Стоян Попов. Полкът има следния организационен състав: три пехотни дружини, щабна рота; полкова минохвъргачна, бронеизтребителна, свързочна и домакинска рота; полкови инженерен и конно-разузнавателен взвод. Под единно командване са поставени и сформираните три гвардейски партизански роти и доброволците.
От 22 до 25 септември 1944 г. полкът, състоящ се от 2 438 бойци се отправя от гара Пазарджик към западната ни граница.
От 27 септември до 5 октомври 1944 г., 27 пехотен Чепински полк води боеве за хребета Киселица, чието превземане е от съществено значение за овладяването на Крива Паланка. За планиране и организиране на атаката, на 4 октомври в щаба на 27 пехотен полк пристигат помощник-командирът на армията полковник Щерьо Атанасов и командирът на 2-а пехотна дивизия генерал-майор Никола Генчев. В кръвопролитни сражения с превъзхождащия противник до 8 октомври 1944 г. Чепинци участват в превземането на хребета Киселица, височината Попова нива, връх Стража, с. Бащево и гр. Крива Паланка.
От 12 октомври 1944 г. 27 пехотен Чепински полк преминава в състава на Първа Софийска пехотна дивизия. Стремителният щурм на Първа българска армия принуждава германските войски да се оттеглят в силно укрепени и упорито отбраняващи се позиции. До 20 октомври 1944 г. са боевете за овладяване на хребетите Дубочица, Петрапица и масива Стражин. На Стражинската позиция 27 пехотен полк дава 31 убити бойци и командири и 45 ранени.
На 22 октомври 1944 г. Първа армия със силите на 1-а и 2-а пехотна дивизия атакува силно укрепената Страцинска позиция. Задачата на 27 пехотен полк, е да проникне западно от Страцин и излизайки в тила на противника да препречи пътя за оттеглянето му по шосето Крива Паланка-Куманово. Следват битки за връх Перос, р. Пчиня, с. Четирце: „Това беше крайно упорита и жестока борба, при която имаше случаи, когато в една и съща къща, в едната стая бяха нашите войници, а в другата - немците.
На 5 ноември 1944 г. село Четирце е овладяно, полкът преодолява най-силната съпротива по пътя за Куманово, като дава 19 убити и 60 ранени. На 6 ноември полкът настъпва към Куманово. След освобождаването на града на 12 ноември 1944 г., 27 пехотен Чепински полк на 15 ноември достига Скопие, скоето пътят за отстъпление на немските части по река Вардар е окончателно затворен.
От 14 ноември 1944 г. полкът излиза от подчинение на 1-ва пехотна Софийска дивизия и отново влиза в състава на 2-а пехотна Тракийска дивизия.
В53-дневни непрекъснати походи и боеве, Чепинци успешно изпълняват бойната задача. Те изминават повече от 100 км и заедно с другите части на Първа армия съдействат за освобождаването на редица населени места в Македония. За свободата на Македония дават живота си 229 войни от Пазарджишкия край, а 572 са ранени.
След завръщането си в казармата в гр. Пазарджик, в края на ноември 1944 г., полкът е разформирован. На 19 август 1945 г. отличилите се войни от 27 пехотен Чепински полк са наградени с ордени „За храброст“.
Първият набор на нови войници от полка в Пазарджик тържествено полага клетва на 8 април 1945 г. на остров „Свобода“.
На 24 декември 1944 г. Шестнадесета пехотна Беломорска дивизия започва мобилизацията си в районите на Пазарджик, Асеновград и Дупница. Щабът на дивизията и управленията се формират в Пазарджик, 16 дивизионна инженерно-щурмова дружина - в Пазарджик, 16-а противовъздушна дивизионна батарея - в с. Мокрище, 16-а дивизионна бронеизтребителна дружина - в с. Звъничево (1-а и 3-а рота), а 2-а рота, състояща се от 217 души - в с.Огняново. 59-и пехотен полк, щабът на артилерийския полк, 3-о и 4/16-0 артилерийско отделение, 16-а свързочна дружина и службите - в района наПазарджик.
57-и пехотен полк се формира в района на Горна Джумая и Дупница, а 58-и - в района на Асеновград. В трите полка са мобилизирани в по-голямата си част бойците от Пазарджишкия край.
По време на мобилизацията в Пазарджик възниква инцидент. Изразен е протест по повод мобилизиране на по-възрастни, наборите 1919 и 1920 година, продължително служили в Беломорието и освободени само преди 45 дни и неявяване на други - укрили се. При пристигането си около 300 души - запасни, предават на помощник-командира на 59-и полк Никола Байков списъци, подготвени от общините и отечествено-фронтовски организации на укрили се младежи. При отказа на Байков да приеме списъците, момчетата реагират остро и отказват да влязат в казармата. За изход от ситуацията в града пристигат помощник-командирът на 16-а пехотна Беломорска дивизия Димитър Вълканов и заместник-командирът на Втора армия в Пловдив Боян Българанов. Провежда се и голямо публично събрание, на което говорят кметът на града Васил Кодуков, околийският управител Добри Брадистилов,командирът на 59-и пехотен полк полк.Нено Христов и др.
Включването на страната във военните действия извън територията на Балканите от ноември 1944 г. насетне среща неразбиране в определени среди от обществото, както и сред част от редовите войници и офицерскиясъстав.
Димитър Вълканов провежда в Пазарджик конференция с помощник командирите, наложена от трудностите при комплектуване на поделенията създавани от страна на подофицери и фелдфебели. Стига се до разбиване на складове, арестуване на фелдфебели и началник-складове и замяната имс други. Към помощник-командирите са поставени изисквания: да извършат проверка на пълното комплектуване на поделенията; осигуряването на облекло, обувки и годно оръжие за всеки; да проявяват внимание към войниците даизслушват търпеливо и да приемат списъците; да им осигуряват по 2-3 дниотпуск за уреждане на лични и семейни проблеми.
Командир на 16-а пехотна Беломорска дивизия е полк. Цоньо Ганев, помощник-командир Димитър Вълканов, началник щаб подп. Станчо Хаджиев, инструктор - майор Кузо Дееничин, съветник - полк. Николай Волчак.
До 2 януари 1945 г. дивизията привършва мобилизацията си. Превозването на щаба 59-и пехотен полк и другите части се извършва от гара Пазарджик на 4, 5 и 6 януари 1945 г. в четири ешелона и до 9 януари достигат района на Белград.
След двукратно преминаване на р. Дунав при Петровардин и Бездан, дивизията достига покрайнините на гр. Печ. Тук пристига нова заповед, според която се налага незабавно връщане на около 150 км за отбрана на района южно от Сомбор, Апатии, Бачка паланка. Отбранителният участък се простива между реките Драва и Сава по левия бряг на Дунав. След изпълнението на задачата, частите на дивизията преминават на 7 февруари 1945 г. отново и Дунав при Сомбор, а 59-и пехотен полк остава в стария район на Бачка паланка, 58-и пехотен полк прави два прехода от 60 км, за да премине през моста, който на следващия ден трябва да бъде вдигнат.
На 18 февруари инженерно-щурмовата дружина се отправя към Нат Наряд, свързочната за Седеркент, бронеизтребителната към Печ.
На 19февруари 59-и пехотен полк преминава р. Дунав при Батина, а на 25 февруари достига крайния район Сулок. Там се провеждат занятия - показно бойно учение по настъпателен бой, които се ръководят от военния съветник на дивизията Николай Волчак и началник щаба подполковник Станчо Хаджиев. Укрепяват се резервните армейски позиции.
На 6 март 1945 г. германските войски пробиват фронта при р. Драва. Задачата на 16-а пехотна дивизия в резерв, първоначално е да съдейства за възстановяване целостта на отбраната по р. Драва. От 9 до 11 март дивизията се съсредоточава в района на Харкан-Шиклош и влиза в подчинение на командира на 133-и съветски корпус - генерал-майор Артюшенко. На 12 март дивизията е включена в боевете на Дравския участък. В него са селата Драва Сердахеп, Ковачхида, Драва Чехи, Драва Полконя; чифлиците Седен, Теметелия, Жухес, Драва Кож и канала Фекетефиз.
На 12 март 59-и пехотен полк настъпва с първа и трета дружина към с. Драва Чехи, а с втора - към чифлика Седан, но попада под унищожителен огън, понася големи загуби и настъплението е спряно. На 13 март полкът достига чифлика Теметелия, където отново е прикован от противников огън. Същия ден 2/59 и 3/58 дружина със съдействието на 133-ти съветски корпус настъпват към чифлика Седан, където среща силен противников огън. Суматохата иотстъплението вследствие взривяването на съветските самоходки е спряно с личната намеса на командира на корпуса ген. Артюшенко и командира на дивизията полк. Цоньо Ганев. Отстъпващите части са върнати в настъпление. Същата нощ чифликът Седан е превзет.
На 14срещу 15 март частите на 59 пехотен полк започват нощна атака срещу с. Драва Чехи, но осветени с ракети и обсипани с минен и автоматичен огън са спрени. Отделни групи на полка проникват в селата, но са унищожени.
На 17 и 18 март противникът е отхвърлен на западния бряг на канала Фекетефиз. През нощта на 19 март е направен мост през канала и частите след 7-дневни упорити боеве достигат левия бряг на р. Драва.
В ожесточените боеве с укрепилия се противник в селата Драва Чехи, Драва Голконя и Драва Соболч, войните от Пазарджишкия край проявяватчудеса от храброст и дават скъпи жертви. Един от първите е Димитър Делиев от 57 пехотен полк, от Велинград, убит в боя на 14 март при Драва Полконя.Доброволецът Александър Бошнаков от с. Дебращица пропълзява под убийствен огън, за да отнесе в превързочния пункт тежко ранен боец. Същия ден той спомага за обкръжаване и пленяване на група немци.
В боевете при Драва Полконя 57 пехотен полк понася тежки загуби. Между ранените е и командирът на полка. Всички командири на дружини и роти излизат от строя. Полкът е подложен на изпитание, но до поражение не се стига. Командването му поема инструкторът на дивизията Кузо Дееничин от Панагюрище. Под негово ръководство атаката при Драва Полконя е проведена успешно, след което е изпратен да организира атаката на 58-и пехотенполк.
На 18 март, по време на боевете за Драва Чехи, пристига делегация с подаръци от страната. Доброволката Кипра Атанасова от с. Алеко Константиново, от щабната рота на 16 пехотна дивизия и други девойки запълзяват с препълнените с подаръци чували и достигат позициите на нашите бойци под обстрела на немците. В тази акция Кипра е ранена тежко и отнесена в болницата.
Бронеизтребителната дружина, сформирана в селата Мокрище и Огняново участва в Дравските боеве, като се разделя: 1 рота към 57-и пехотен полк, 2 рота към 59-и пехотен полк, а 3-та минава под командването на 8-а дивизия. Първа и втора рота се срещат в Драва Чехи, а след прекратяване на боевете дружината се изтегля по маршрута Ковачхида-Харкан-Шиклош-Торенц.
Кандидат подофицерът от 59-и пехотен полк Костадин Глухчев от Брацигово пръв влиза в Драва Чехи и пръв щурмува къщите, превърнати в бункери. Унищожава войника, който стреля от тавана на една къща и спира напредването на цял взвод немци. В същото време къща и купа слама горят. Там има трима български войници. Глухчев се хвърля в огъня и изнася единствения останал жив - подофицер Маринов.
На 2 април 1945 г., подсилен противников огън, 58 и 59 полк форсират с гумени лодки р. Мур. И тук успехите се дължат на проявените лични качества. Захари Близнаков от Пазарджик, помощник-командир на 59-и пехотен полк преминава реката с първите, като осигурява прехвърлянето на целия полк. На 4 април, когато при с. Коториба противникът спира настъплението на полка, той повежда една стрелкова рота, щурмува левия фланг на врага и го принуждава да отстъпи.
Начело на 9-а рота при форсирането на р. Мур е и помощник-командирът Ваклин Тонков от Пазарджик. В атаките винаги е пръв, а при Ястребци залавя немец. С ротата си пленява 6 тежки картечници и много боеприпаси. В боя за Св. Криж, Стоян Стойнов от с. Лесичово с няколко души от 2-а дружина на 57-и пехотен полк обкръжава и пленява двадесет немски войници и двама офицери. От тях са събрани ценни сведения.
Воините от Пазарджишкия край участват в боевете за с. Коториба, Велики и Мали Стефанец, Св. Криж, Чаковец, Неделище.
За париране нападението от с. Горни Хращан, което врагът предприема неочаквано, принос има батареята на кап. Георги Найденов от с. Бъта, Панагюрско. Смелостта и бързината са от голямо значение. С две тежки картечници батареята е изведена на открита позиция и след няколко минути противниковите минохвъргачки замлъкват. Спасени са 32-и пехотен полк от 12-апехотна дивизия и 59-и пехотен полк от 16-а дивизия, които в този момент се разквартируват в с. Неделище и внезапната стрелба се стоварва върху им. Ранените са много, устроен е превързочен пункт. Двата полка се организират за отбрана.
От 11 до 17 април 59-и полк участва в боевете при с. Ястребци и с. Витан и дава много жертви. От 17 април до 7 май полкът остава в с. Страхонинец.
На 6 май, празникът на храбростта, в Надканижа са наградени за проявена храброст, героизъм и хладнокръвие при бойните действия с военно отличие „За храброст“ - IV степен редник Костадин Власов от Пещера, доброволката Кипра Атанасова от с. Алеко Константиново, Атанас Велев от Пещера, Петър Николов от с. Симеоновец, Димитрия Ангелова от с. Ветрендол. Ген. Владимир Стойчев лично връчва военното отличие на майор Кузо Дееничин.
В двата периода на войната от Пазарджишкия край участие вземат 110 жени. С орден „За храброст“ - IV степен са наградени Величка Вълчева и Величка Александрова от Пазарджик. Деловодител на помощник-командира на дивизията Димитър Вълканов е Димитрийка Ангелова от с. Ветрен дол, която и в най-трудна обстановка успява да предаде нарежданията на командира. Жените вземат участие в медицинското и санитарно обслужване на армията. В Девета хирургична болница в гр. Чурго започват медицинската си практика Николина Стойнова, Величка Георгиева и Иванка Фиткароваот с. Лесичово, получили първоначална подготовка в Пазарджик, а след това завършили двумесечна школа за медицински сестри в София.
Група момичета от с. Церово се записват доброволки в казармата на 27 пехотен Чепински полк и наравно с мъжете се обучават в стрелба. Щом овладеят оръжието, ги изпращат на пост. След заминаване на редовната войска за фронта, те поемат охраната на града - банките, затвора, гарата и други обекти. След това са изпратени в санитарната школа в София, а оттам заминават за фронта. ИсараЧолева, Минка Бързакова, Лиляна Ничева, Димитрина Ничева и Вела Кодукова от с. Церово, в Унгария попадат в 16 пехотна дивизионна лечебница, близо до фронтовата линия.
А в състава на театър „Студио Фронтовак“ е актрисата Юлия Константинова Лазарова от Пазарджик.
От 29 март до 15 април 1945 г. са овладени силно укрепените позиции „Маргит“ и „Ястребци“. На 9 май вечерта 16-а пехотна дивизия форсира горното течение на р. Мур. От 11 до 15 май настъпва на север на австрийска територия в района на Радкесбург, ОберПуркла, Кпех, Гедеровци.
Дивизията се връща в Кадаркут, Чекел, Капошвар и остава в Унгария в помощ на местното население до 3 юли 1945 г., когато тръгва обратно към родината. От 23 до 31 юли се извършва демобилизацията в съответните гарнизони.
От общо участвалите 6 213 воини от Пазарджишкия край, в двата периода на войната, загиват 523 души, от които 229 в първия и 294 във втория период. По възраст те се разделят: до 20 години - 26, от 20 до 30 години - 420, от 30 до 40 години - 72, от 40 до 50 години - 5 души. По броя на загиналите в страната, Пазарджишкият край се нарежда на шесто място.
В Шиклош, в българския Военно-исторически музей, до скиците на боевете на Първа българска армия, броеве от в. „Фронтовак“, военни книжа, бинокли, униформи на загинали бойци и командири, се съхранява и малкото трогателнописмо на първокласничката Величка Андонова от Пазарджик с дата 22 март 1945 г.: „Мили татко, това e първото ми писмо, което пиша на най-обичания човек на света - моя мил татко. Аз искам да си дойдеш по-скоро. Тогава ще те целувам много. Сега ти желая здраве и живот. Твоята мила Величка от първо отделение". Баща й Михаил Андонов не получава това скъпо писмо. Няколко дни по-рано e паднал със смъртта на героите.
В българското военно гробище край Харкан са гробовете на десетки воини от Пазарджишкия край. С грижата си за него дядо Йожо Койя остава верен на обещанието си пред генерал Владимир Стойчев, че ако не загине в боевете, ще отдаде целия си живот на святата памет на българските синове, оставили костите си за свободата на неговата родина.
Жертвите, които дава българският народ са високата цена по пътя към мирния договор, подписан в Париж на 10 февруари 1947 г. България наистина не e призната за съвоюваща, не получава и обезщетение за понесените загуби, но все пак страната запазва територията, която има до 1941 г.
Валентина Псалтова
Коректор:Йорданка Николова