Това са празниците на занаятчийските сдружения, свързани почитането на деня на светеца-покровител на съюза. Традицията на празнуването която се основава на вярата в приятелството на светеца-закрилник е характерна както за възрожденската епоха, така и за периода след Освобождението. Занаятчийските сдружения са най-масовата професионална организация, която се пренася от предосвобожденската България. Всяко занаятчийско сдружение има свой устав и правилник, бюджет, знаме, печат и патронен празник, който е денят на избран от него светец-закрилник. Началото на 20-ти век светец закрилник на кожухарското и кафтанджиевското съсловие в Пазарджик е Свети Илия. Абаджиите празнуват на Свети Харалампий, градинарите на Атанасовден, членовете на земеделското съсловие почитат своя патрон Свети Модест, а бакало-кръчмарите свети Трифон. След Освобождението развитието на занаятите се управлява нормативно от държавата. Успоредно със същите традиционни занаятчийски съсловия се създават и нови. През 20-те и 40-те години на 20-ти век много от тях се обединяват. Това дава отражение върху патронните празници на новите професионални обединения. Нови браншови сдружения, непознати и на по-ранен етап са професионалните обединения на аптекарите, лекарите, зъболекарите, съдиите и адвокатите, учителите и военните. През 1930 година е учредена журналистическа група. Техните професионални празници са традиционно свързани с определен църковен празник на светец-покровител или християнско събитие. През 30-те години патронен празник на полицаите е Архангеловден, учителите празнуват на Цветница, банковите чиновници на Тодоровден. През 1934 година абаджийството съсловия се обединява в шивашко сдружение под името абаджийско шивашко мъжко и дамско сдружение с патронен празник Петровден. През 1935 година няколко занаятчийски сдружения образуват Кожухаро- шапкарско-антерио-юрганджийско сдружение, което празнува на Атанасовден, а метално-коларството занаятчийско сдружение има за патрон Свети Спиридон. През 1927 година занаятчиите празнуват своя патронен празник Свети Спиридон при следния дневен ред : В 9:30 часа сутринта в неделя членовете на сдружението се събират в клуба и оттам организирано отиват в църквата Света Богородица, откъдето след извършване на богослужението се отправят пак за почерпка. Патронния празник на градинарското производително-зеленчукарско в дружество "Труд" е денят на Свети Конон, а на готварското сдружение "Оборище" - Свети Георги. Архангеловден се празнува от касапите и полицаите, а Свети Спиридон като патрон на обущарите. През 30-те и 40-те години Никулден се отбелязва особено тържествено от търговците в Пазарджик. Предишния ден в салона на читалище "Виделина" се устройва традиционна вечеринка - бал, за която жените на търговците подготвят нови тоалети. През този период патронните празници се съчетават с общи годишни или тържествени събрания, а водосветът се извършва от свещеника преди да започне събранието. Характерни и неизменни за занаятчийските празници са традиционните шествия със занаятчийските знамена, църковните ритуали - водосвет и панихида, общото угощение на членовете на сдружението. Общо занаятчийски празници през периода от края на 19 век до средата на 20 век са: Атанасовден, Прошенките на Сирни заговезни и Димитровден. На Атанасовден членовете на занаятчийските сдружения се събират, за да почетат паметта на починалите занаятчии. Обичаят се нарича спеванеченица - вари пшеница и се опява от свещеник. Свети се вода за живите и се почерпват майсторите. Провежда се общо годишно събрание, в дневния ред на което е включен и водосветът. По случай Прошенките, членовете на сдружението се събират на извънредно годишно събрание, на което след разглеждане на текущите въпроси се пристъпва към традиционното опрощаване и водосвет. Празникът завършва с почерпка от дружествената каса в кръчма, в Занаятчийския дом, в Абаджийския хан или на други места. Патронните занаятчийски празници се съхраняват по описания вид до средата на 20 век.
Лиляна Шулева
Коректор:Йорданка Николова