ЗИМНИ МАСКАРАДНИ ИГРИ В ПАЗАРДЖИШКО
Маскарадните обичаи заемат своето място в празничния календар в повечето от селищата в Пазарджишка област.
В миналото маскарадните игри, освен през зимата и пролетта, се играели в някои селища и през есента. В някои от тях те са запазени живи и до днес, в други - отдавна забравени. Настъпващите промени в костюмите, маските, атрибутите са резултат от стремежа към атрактивност на участниците в маскарада. Появяват се нови персонажи, отпадат други, но маскарадните игри са живи и до днес.
Практикуват се на прехода между старата и новата година или с настъпването на земеделската нова година. Насочени са към благополучието и възпроизводството на природата и човека.
Настоящият текст разглежда зимните маскарадни игри, които се изпълняват през така наречените „мръсни дни" - от Коледа (25 декември) до Ивановден (7 януари) в селищата - Варвара (1 януари), Главиница (7 януари) и Овчеполци (14 януари).
Саморъчно изработените маски и костюми са тези, които веднъж облечени върху телата на маскиращите се ги преобразяват, превръщат и в „нещо друго. Маскираните вече не са себе си.
Те придобиват нови сили. Чрез маската и костюма осъществява връзка с „отвъдния", „чуждия" свят, от където трябва да измолят благодат за живите.
Играейки в група и увеличавайки броя си, те засилват многократно и апотропейните сили, които притежават. В един преломен календарен период, в който границите между „този" и „онзи" свят са отворени, те са персонажа, който има способността с действията си да доведе до уравновесяване на Космоса. В този критичен период за хора и природа маскираните лица чрез магически игри, ритуали, костюми, маски, атрибути, звън на чанове и хлопки прогонват лошото и мрака.
Село Варвара е разположено на 19 км в южна посока от областния град Пазарджик и на 6 км от Септември. Землището му е разположено в полите на Западния Родопи на 320 м. надморска височина. Съседни селища са град Ветрен и село Симеоновец.
На 1 януари - Нова година, Васильовден в селото, се празнува Дервишовден. Участниците в празника - предимно мъже, стягат своите маски и костюми, с които ще се представят. Разделят се по махали, като се стараят никой да не разпознае лицата им под маските. Характерен елемент от маскарадната обредност е сватбата със сватбената група от „булка", „младоженец", „кум", „кума", „цигани", „мечка" с „мечкар" и „поп". Облечените в кожи участници в маскарада тук се наричат „дервиши".
Най-стари са костюмите от обърнати овчи кожи, които не се срещат в съвременния Дервишовден. Днес стремежът към атрактивност и влиянието от други маскарадни групи налага като местни костюмите от кози кожи. Традиционните зооморфни маски - „сурати" - във Варвара, с глави най-често на кози и кочове, са допълнени и заменени с единични и двойни зооморфни маски изработени от тел, плат, кожа и др.
Изключително интересен е обредът „невестата". По традиция на 25 декември се провежда дервишко събрание, предхождащо празника. На него се избира дервишки ансамбъл, който включва невеста, младоженец, девер, деверица, циганин с циганка, мечкар и мечка, поп. Костюмите им са строго определени за всеки един от участниците - местни, автентични (сукман, риза, шамия със зарафлъци, чохено палто, четири, елек, пояс, гугла). Деверицата реди в сито зелени клонки, с които невестата ще кичи гостите и домакините почти през целия ден за здраве и берекет. Срещу 1 януари под звуците на гайдата и ударите на тъпана, съпровождани и с дрънкането на звънци и бакъри в два часа сутринта тръгват с дервишите от единия край на селото - „Каменна поляна" и стигат до другия - гара Варвара. Маскираните мъже и момчета, със саморъчно направени маски и костюми от овчи и други кожи, преминават през селото, като се стараят да посетят всеки дом и поднесат на стопаните новогодишни поздравления и блегопожелания, съпроводени от състава. В групите на маскираните няма жени. При посещението на домовете невестата закичва стопаните със зелена китка. Стопанина посреща маскираните с бъклица или бяло бакърче с вино, а стопанката със сито, в което има жито; кравайчета, баници, направени специално за този ден. С приемане на благопожеланията си тя благославя:
Да е честита Новата година!
Да са пълни дворовете с деца и добитък!
Да са сити нивята със жито!
До са живи и здрави хората!
След обиколката по улиците маскираните пристигат в центъра на селото, пред читалището, където пред събралото се множество играят традиционното дервишко хоро, като се хващат „през ръка".
В края на XX век в селото започват да се правят единични зооморфни ярко оцветени маски с конструкция от тел, плат, кожа, обръч от маркуч, картон, ламарина за зъбите, които се различава от традиционните животински маски, познати в миналото, отдавна изчезнали във Варвра. В по-скоро време от този но тип маски се появяват зрелищните светлозелени глави на носорози. Най-новият тип маски в селото са двойните чудовищни яркооцветени глави, между които е разположена глава на кобра.
Стремежът към оригиналност, творчество и показност у участниците, налага нови типове маски и костюми, които създават повече атрактивност и зрелищност за присъстващите на празника.
Село Главиница (Башикарово) се намира в средата на Пазарджишкото поле, на 205 м. надморска височина и на километър от Областния и общински център - Пазарджик.
Маскарадните игри са съсредоточени на 7 януари - Ивановден. На този ден тук се празнува Джамаловден. Подготовката за празника започва дни преди самия празник.
По своите основни белези маскарадните игри в село Главиница могат да се определят като маскараден тип Джамал. При него е характерно участието на персонажна двойка, състояща се от зооморфен и антропоморфен член - „джамал" и „джамалджия", „камила” и „камилар". Централният персонаж в групата е зооморфен, а „камиларя" има спомагателна роля.
Най-многобройна е групата на маскираните участници с кози кожи, наречени „джамали". Тя дава името на празника - Джамаловден. В миналото, облечени в обърнати наопаки овчи кожуси и крака увити с овчи кожи, „джамалите" носели на главите си конусовиден каук, изплетен от върбови пръчки и украса от разноцветни птичи пера, вълна, кълчища и наниз от люти чушки. Описаният каук отдавна не присъства в днешния маскарад.
Днес участниците в маскарадните игри в Главиница предпочитат като по-атрактивен и постепенно налагат лесичовския тип костюм, изработен от кози кожи и с маски изработени от козя кожа, състоящи се от кюляф и „очила" от разноцветни платове. Често срещани са и костюми, повлияни от село Варвара, чиито маски са облечените персонажи в кози кожи са дву- и триглави чудовища, изработени от плат, хартия, ламарина.
Маскираната група излиза рано сутрин на зазоряване и тръгва да обикаля къщите, като се стреми да уважи всички къщи, след това успяват да стигнат до центъра на селото чак на обяд, където отново играят за здраве и берекет през годината.
Неизменен персонаж към маскираната група „джамали" е групата на „булката" с „младоженец” „циганки", „мечка" с „мечкар".
В къщата, която са решили да посетят маскираните, първо влиза групата на „булката" с „младоженеца". Булката целува ръка на стопанина, след тях влиза камиларят с камилата. „Камилата" е направена от дървен скелет с дървена глава, без рога. Покрита е с козинява черга. Конструкцията се носи от двама или трима мъже. Води я „камилар" с верига (веруга), облечен с кожух и калпак на главата. Камиларят носи волска опашка или кросно от стан, с което подкарва камилата.
Камилата „умира" символично, а с нея умира и всичко лошо. Стопанинът и участниците се суетят около нея, за да я върнат към живот. „Възкресената" камила става, символично възкръсва доброто и вярата в новото начало. Домакините даряват маскираните с хранителни продукти и ги изпращат с много настроение.
Като централен персонаж, „камилата" е и един от най-устойчивите и оцелява във времето и до днес. Без промяна до днес са и персонажите на „камиларя", „булката" и „младоженеца", „циганите". Не може да не отбележим, че магическият характер на действията на маскираните постепенно изчезва. Нарушават се редица забрани като например основната - за деперсонализацията на маскираните. Днес никой не се притеснява от сваляне на маската и разкриване на маскиращият се пред публика. Съвсем не по традиция в маскарадните игри вземат участие жени.
Маскарадните игри в Главиница са най-силно променени в сравнение с други селища. В изследваното селище си дават среща най-представителните костюми от Пазарджишки край. Не малко са и костюмите, отразяващи и осмиващи съвременната действителност. На Джамаловден в Главиница освен посочените по-горе традиционни персонажи играят и нови, възникнали в последните няколко години, подтикнати от стремежа към атрактивност. Такива са участниците, повлияни от Пернишкия тип костюм, които дефилират заедно с традиционните маскирани. Наблюдават се и нови маски - участник с костюм от Балканските войни, мъж-земеделец, „въоръжен" с пръскачка, травестити в атрактивни облекла.
Овчеполци (Ферезлий) е най-голямото село в Овчехълмието. Селото отстои на 18 км в северна посока от Пазарджик. Разположено е на хълмист и равнинен терен. Съседни села са Тополи дол, Блатница и Черногорово. През землището му протича р. Потока. В миналото овцевъдството заема важен дял в поминъка на населението, то дава и името на селището.
„Дудуците" в с. Овчеполци играят на 14 януари (стар Васильовден). Маскираните лица се наричат така заради ритъма и възгласа „ду-ду-гири", съпътстващ движенията им, както и специфичния звън на звънците съпроводено със свиренето на кавал, което тук наричали „дудусат на кавале".
В миналото по-стара традиция на 13 януари неженени мъже, желаещи да вземат участие в маскарада, се събират в къщата на избрания от тях водач (мъж взряла възраст), откъдето започва обиколката на всички къщи в селото, за да пожелаят здраве и берекет. Домакините ги даряват с храна, вино (някои с пари), а „буката" целува ръка на стопанина за благодарност. Маскираните тръгват отново да обикалят рано сутринта на 14 януари. Всяка махала има група. Групите от селото също сформира своя маскирана група и се включват в маскарадните игри.
Във всяка група се включват маскираните персонажи: „булка" с „младоженец", „баба", „старец", „мечка" с „мечкар", „поп", „цигани" и същински кукери. Дудуците са най-многобройните в състава; „жандар", който ръководи дудуците; „циганка" и „Василка" (кукла); „джумал"; „свекър" и „свекърва"; „младоженец" и „булка", облечени в традиционно овчеполско облекло на лицата с бяла кърпа от тензух изрисувана и с отвори за уста и очи. В маскарадното шествие младоженецът черпи с блага ракия, а младоженката с баница или пръска жито за берекет.
Водачът на „джумала” в миналото освен кросно от стан носи и гъдулка (кеменче).
Подготовката започва дни преди празника. Събират се овчи кожи, звънци, хлопки, рога и всичко необходимо за изработването на маскараден костюм.
Процесът за изработване на маската и облеклото е сложен. Маската се прави с естествени материали - кожа, животински рога, багрила.
Всеки участник изработва маската си сам, защото в миналото особено важно било до края на маскарадните игри никой от участниците да не бъде разпознат под маската.
Най-многобройна е групата на Дудуците. Краката им са обути в кеневирени чували (по-старо време - ръжена слама с ръжени въжета). Облечени са обърнати кюркове (овчи кожи). На кръста им върху кожени колани висят големи звънци - чанове. „Въоръжени" са с дървени саби или тояги, с които бият за здраве.
Неизменен персонаж към групата е „Джумалът" - дървена конструкция, покрита с козиняви, вълнени или парцалени черги. Тя се носи от двама души. Отзад за опашка слагат сплит - лук, или царевица. Отпред - „гердан" от наниз изсушени люти чушки, а наниз от пуканки украсява по дължина гърба. За лице прикрепват изработена от картон зооморфна глава. Води се от „дивиджия" с кросно.
Джумалът скача, за да растат посевите, изтръсква се - да има берекет. Дудуците усмиряват джумала, който преуморен от играта, пада и умира. Подковават го, за да му помогнат да се съживи. Докато се разиграва всичко това, дудуците обикалят покрай тях, скачайки и звънтейки със звънци и хлопки.
В последните години от масираната група липсват водачът „джандар", „вълкът", „попът", циганката", „Василката" (невестата, носела кукла с име Василка), "дядото" и „бабата".
Днес игрите на Джамаловден в с. Главиница, Дервишовден във Варвара и Дудуците в с. Овчеполци са неразделна част от празнично културния календар на селищата.
Празнувани от незапомнени времена, оцелели във времето и съхранен до днес, те са и най-чаканите празници. Отличаващи се със своята самобитност, предавани от поколение на поколение, маскарадните игри намират своите приемници и днес, за да продължат да оцеляват през годините.
Мария Йорданова