За създаването на Пазарджик няма точна теория. Има различни версии за това. Според турски пътешественик Евлия Челеби от средата на 17-ти век султан Мурад първи заселил в града едно татарско племе. Затова е наречен Татар Пазарджик. Според това писание Пазарджик бил основан още през 14 век.
Според Стефан Захариев султан Баязид втори заселил Татар Пазарджик през 1485 с аккермански татари на мястото, където се събирали околните села в определени дни да си пазаруват. Управлението възложил на татарският предводител Саръ хан с титлата "бей", който да бъде по-близо до изхода на прохода наречен "Момина клисура". Той се установил в разваленото село Загорово със своите войници. Те основали първите къщи в източния край на града. Махалата, обособена там, се наричала "Хаджи Калъч", на името на турски юнак. Този същия съградил и първата джамия. Около пазара, който ставал по-рано на мястото на Пазарджик, се слагат основите на града от първите негови жители – татарите - войници на Саръ хан. Трябва обаче да се отбележи че едновременно с татарите или малко по-късно в Пазарджик се заселват турци. Те са били преди всичко юруци - турци. Името на първата джамия в града "Хаджи Калъч" също говори за това че именно такива турци са заселили Пазарджик. Тази джамия е съществувала до преди освобождението и се е намирала зад читалище "Виделина". Малко след това Саръ хан започнал злоупотреби и татарите една нощ го нападнали и изклали цялото му семейство. Правителството, като разбира за бунта, изпратило жандармерийския офицер Аалибей да потуши бунта. Той преселва в града спахийте от Баткун и турци от други турски села. 
През 1492 година правителството изпраща за управител Шаттър ага. Той премества мехкемето (съдилището) там, където е сега улица "Асен Златаров". Шаттър ага и неговите наследници управляват града до 1657 година.
В началото на XVI век е бил малко селище. Тогавашните пътешественици дори не го отбелязват. През втората половина на този век се отбелязва развитие на Пазарджик. Тогава е завършен строежа на "Куршум хан", строен по идея на везир Макбул Ибрахим паша. По времето на този везир Пазарджик бил докаран до цветущо състояние и обявен за град. Поради стратегическото си положение Пазарджик станал един от най-важните градове в османската империя за този век. Затова през този век града особено много се разраснал и благоустроил. Тогава са издигнати "Ески джамия", "Паша хамам", "Куршум джамия". През турско време Пазарджик е имало три хамама (бани). Най-старият, който носел името Тъмният хамам е бил този във Вароша. Той е бил малък и задоволявал нуждите на населението, докато градът е бил още малък. След него в 1569 година е построен най-големия - Паша хамам. Третият, наречен Мадем хамам, което значи минерален хамам, без водата му да е била минерална . През 1575 година е построен най-грандиозния паметник на град Пазарджик от турско време Куршум хан. Освен нездравия терен край Марица и наводненията на реката, главния път и Куршум хан били причината за развитието на града в северна посока. Поради зачестилите войни на турците с маджари, поляци и руси се породила необходимостта от създаване на военна станция. През 16 век Пазарджик, освен по пространство и сгради, се разраснал и по население. От далечни и близки краища се трупало население, което било мохамеданско: татари и османски турци, дошли от близките села юруци - турци от Средна гора и Родопите и цигани. По това време в града има 30 християнски къщи. В града нямало християнски храм.
Занаятчии от българските села слизали към града. В пазарните дни донасяли своите стоки и ги продавали. Тогава българите започнали да се заселват в града и направили първите къщи на левия бряг на Марица. След като се увеличили къщите в една махала турците я нарекли Варош. От 17-ти век насам Татар Пазарджик още по-бързо се развивал, като през 19-ти век добива своя пълен разцвет. Наред с Пловдив и София той е бил един от най-големите градове в европейска Турция. Тогава той имал 24 - 25 хиляди население. За увеличилото се Българско население и неговите махали в Пазарджик през първата половина на 17 век ни дава сведения турски документ от 1633 година за поголовния данък на немохамеданите. По онова време българските махали били: Вароша, Ибрахим паша, Диване-Сефер, Табанджа, Хачлън Кебир, Тесла, Хаджи Фелех, Джедит. Пътешественика Jene (Жене) през 1787 минава през Пазарджик и пише: "Пазарджик е твърде голям град. В него се развива голяма търговия както с желязо така и с кожи. В тукашните места се намират много старини. Изкопават се много сребърни и медни монети."
През средата на 19-ти век Пазарджик се състои точно 33 махали и 3420 къщи. Небивалия напредък на града през вековете се дължи на прекомерното му занаятчийско и търговско стопанско развитие. В кръга на търговията му влизали освен българските земи и Румъния, Сърбия, Виена, Мала Азия и главно Цариград. Славата на неговия Марашки панаир през юли се носела надалеч.
В разцвета на Османската империя Пазарджик имало множество джамии. Някои от тях са: Хаджи калъч джамия, Ески джамия, Диване сефер, Махмуд атик, Сердар джамия, Орга джамия. Бояджии Бали, Имарет джамия, Маден джамия, Сарачана джамия, Каратерзи, Науб-Хамза, Пири бей, Чарши джамия, Куршум джамия, Хаджи Сали, Кятип Юсуф, Мусала джамия, Люлюк джамия, Чилсалън джамия.
Най-старата и най-забележителна черква в Пазарджик, чийто живот през епохата на възраждането е тясно свързан с това на града и която винаги е била катедрала, е черквата "Света Богородица". Тя е четири пъти построявана все на едно място, все така дълбоко на метър и половина в земята и ограждана с висока стена за да не дразни турците. Най-старите спомени от епохата на нейното тежко минало са:
1. Един стар сребърен кръст половин метър висок, високохудожествено златарско изкуство - дар от събора на еснафите в 1715 година;
2. Една сребърна репида, дар от абаджишкия събор през 1748 година;
3. Две сребърни репиди и един кръст подарък от абаджишки събор през 1765 година.
През 1790 по време на руско-турската освободителна война, когато еничарите се разбунтували повсеместно, разрушили църквата до основи. През 1834 година при голям пожар във Вароша църквата изгаря до основи заедно с училище в двора й.
Църквата Света Богородица е известна със своя иконостас. Работа е на Макри Фръчковски от градчето Галичик, Дебърско. Другите български църкви в Пазарджик датират от средата на 19 век, след успелите борби за църковна независимост.
В 1848 година е построена църквата Свети Константин в махалата Канлъкавак. Тя била от дърво и бързо изгоряла. Възобновена е през 1868 година от камък и тухли.
През 1856 година в Ени махала е изградена църквата Света Петка от солиден материал.
През 1860 година Чиксалън е построена църквата Свети Архангел.
През 1862 година гърците построяват църквата Свети Сотир.
Евреите също имали твоя черква - синагога. Вероятно е построена началото на 18 век. Към средата на 19-ти век изгоряла. През 1872 година построяват втора синагога на същото място.
IИзползвани са материали от проф. Иван Батаклиев