„Св. Петка", гр. Пазарджик - християнски храм. Третата поред построена черква в гр. Пазарджик. Разположена в Петковски квартал. Причината за по-късното построяване на храма е, че българското население тук е по-малочислено и в съседство с него преобладавало мюсюлманско население. Направените няколко по-ранни опита да бъде построена черква са осуетявани от турците. Като година на нейното построяване
Стефан Захариев посочва 1856 г. На възпоменателна плоча, съхраняваща се в църковния олтар, е отбелязана датата 1 февруари 1852 г. На нея като ктитори (дарители) са отбелязани: Георги (Стоянов), Никола (Ангелов), хаджи Стоян, хаджи Стоян Батакли, Тодор механджи (Тодор Петков) Марко, Вълчо Пенев, хаджи Йоно, Стойко кюркчи, Димитър (Йовчев), хаджи Никола Иванов, Димитър Стойков, Атанас, Ангел Събков механджи и Касандра. Посочената от Захариев госина се опровергава и от обстоятелството, че през 1854 г. към нея се открива училище, в което като пръв учител е Драган Манчов. Черквата представлява еднокорабна базилика, на която основите са от камък, а стените са изградени от непечени тухли (кирпичи). Камбанарията към нея е строена по-късно. Черковната й утвар е сравнително бедна. Най-старата икона, която притежава черквата е „Св. Богородица" (от 1827 г.). През 1853 г. черквата получава като дар иконата „Св. Харалампи" от Гено Секулов - механджия. През 1870 г. хаджи Ламбре Хекимина и съпругата му Домника, сестра на видния наш художник иконописец Станислав Доспевски, подаряват една икона на черквата. До Освобождението (1878 г.) черквата се обслужва от свещениците поп Атанас Георгиев, поп Йоаким, поп Недельо Петков, иконом поп Лазар Георгиев, поп Бальо, поп Ангел Петров и хаджи поп Спас Тодоров.
Енциклопедия "Пазарджик"