svatben obrjadВ Пазарджишкия край гаданията за любов и женитба са календарно обвързани, както в цяла България, с периодите на преход, отразяващи представите за началото на новата година, новия стопански цикъл или на новото слънце. За преходни празници населението счита Бъдни вечер, Коледа и Васильовден, Гергьовден, Еньовден, Спасовден и др. Обредният цикъл около извършване на гаданията в трите географски района на Пазарджишкия край е съставен от същите компоненти, които включват обредността на обичая Еньова буля (Напяване на пръстени), известен почти навред в България. Структурата на обредния комплекс обхваща следните основни елементи: 1. подготовка за извършване на обичая – бране на цветя и билки, поставяне на китки с нишани и други предмети в гърне или котле с вода; 2. оставяне на покрития и заключен съд да “преспи” под звездите; 3. вадене на китките на сутринта от момиче или млада жена и наричане за женитба, здраве и благополучие.
В Панагюрище и средногорските села обичаят Напяване на пръстени се практикува на втория Бъдни вечер и на Васильовден. В Панагюрище в котел с вода, поставен на кръстопът, се натопяват китки с нишани на моми и невести. Под котела е поръсен ечемик, а във водата поставят суроватка (суровачка). Момата, която е донесла котела, стои край него и изважда по една китка, а невеста нарича за всяка. “Коя е честита на стол да седне, свекру да седи, масло да кърти”; “Коя е честита на Божи гроб да иде”; “Коя е честита в зла свекърва” и т. н. Всяка мома щом дойде при котела, взема сурвачката, разбърква водата и пръстените и казва: “Здрава, здрава, годинице и ти здрава и аз здрава и тате и мама здрави”. След наричането всяка мома отнася в къщи от ечемика, засява го под дръвника и вярва, че с който момък жъне насън през тази нощ – него ще вземе. В средногорските села Бъта и Баня едновременно с правенето на котлето с нишаните, момите приготвят и обредно дряново дърво, което окичват с нанизи от пуканки, разноцветни хартиени ленти и варакосани китки. Тук пръстените се напяват на втория Бъдни вечер, а на Василовден се извършва обичаят Късане на пръстените. Край котлето се извива хоро, водачът му носи дряновото дърво и всеки от присъстващите си откъсва дряново клонче и хартийка, които поставя в къщи под възглавницата за здраве и женитба.
Обредният комплекс Еньова буля или Напяване на пръстени е познат в Пазарджик и Пещера като Калиница, а в Ракитово – като Правене на кюп. В тези селища гаданията се извършват на Яньовден/Еньовден. Описание на Калиница в Пазарджик е направил Васил Чолаков през 1872 г. В Пещера и в Пазарджик обредните лица в обичая са куми (кума – в Пазарджик), булка, калиница и невести (Пазарджик). Обредната роля на кумите в Пещера и калиницата в Пазарджик издават кръстосаните на гърдите колани. Кумите трябва да носят коланите 3 дни и 3 нощи. Невестите в Пазарджик са облечени в дрехи на скоро омъжени невести и сватбени лъскави телове на главите. Една от девойките правят булка с червено було и булчински венец. И в двата града окиченото със зеленина и заключено котле или гърне “преспива” под трендафил с бяла кърпа, а в Пазарджик с булото на булката. На другия ден (Яньовден) момите пеят и обикалят къщите, а домакините ги даряват с пари и хранителни продукти. На зелена поляна или в градина момите заобикалят съда с натопените китки с нишани и млада жена (Пещера) или кумата изважда китките и нарича за женитба, любов и здраве. В началото на ХХ век момите от Пазарджик при обиколката си по къщите трябвало да минат през мост, да хвърлят пари в кладенец. Обредният комплекс Калиница е познат в квартал Вароша на града, а в квартал Чиксалън той се практикува на Василовден, тъй като населението там е придошло от средногорските селища. Съвсем близки по съдържание са песните изпълнявани от момите на Яньовден в Пещера и Пазарджик:
Калиница, калимера,
дай си, боже, ситен дъждец,
да напои цветенца,
цветенцата, пръстените.
Бан да пукне, бан да умре,
да си взема млада булка,
млада булка калиница.”
Песента е публикувана от Хр. Вакарелски през 1934 г., а по-ранен вариант на тази песен е записал В. Чолаков през 1872 година:
Калиница, калимера!
Лудо младо коня кове,
че го праща бан на войска.
Бан да умре, бан да пукне,
да остане лудо младо,
да си вземе калиница.”
В статия отпечатана в пазарджишкия вестник “Подем”, Хр. Вакарелски привежда доказателства, че обичаят Калиница няма гръцки произход и смята, че “песента е претърпяла значително затъмнение на смисъла си, именно в днешния текст не се разбира, че песничката е лирическо съкращение от големия мотив “Отведен насила младоженец във войската, който е еднакво разпространен по цялата етническа територия…” През 30 ‒ 40-те години на ХХ век калиницата при обиколката си по къщите в Пазарджик е поливана с вода от момичетата, а песента е същинска молитва за дъжд, както е при обичая Пеперуда.
Обичаят Правене на кюп в Ракитово съдържа същите обредни моменти, които се наблюдават в Пещера и Пазарджик. Добре съхранени са обредните действия около наливането на водата в гюма (котлето). След окичването на белия котел, което е съпроводено с песни, две млади момичета-изтърсаци с живи родители отиват на чешмата и го пълнят с вода. По пътя трябва да минат през мост. Около гюма се извива хоро, пеят се песни. Всяка махала прави свой гюм. Вечерта на празника целокупна жена с жив мъж и живи родители нарича белезите пред събраните моми, жени и ергени: “Да вземеш учител” или “да вземеш съдия” и т.н. Извива се хоро, водачът му държи китка от яньовица и житни класове. След развалянето на гюма всеки гледа да си вземе от яньовия венец, пръскат се с вода от котлето.
Във Велинград обичаят Еньова буля се практикува до 60 ‒ 70-те години на ХХ век от българите мюсюлмани на Гергьовден, което се обяснява с голямото стопанско значение на този пролетен празник. Добре съхранен до наши дни е обредният комплекс Муртофал сред населението с турско самосъзнание в родопските села Фотиново и Нова махала. Структурата на гергьовденския Муртофал се покрива с общобългарското съдържание на комплекса Еньова буля .
От направения преглед на гадателните практики за любов и женитба в трите географски райони на Пазарджишкия край може да се направи изводът, че те влизат в състава на обредността на празници, бележещи природни и стопански предели – Василовден, Гергьовден и Еньовден. В основата им стоят древни гадателни практики с любовно-женитбен характер. Според проучванията на Т. Колева и В. А. Гордлевский може да се допусне, че това е обредност, позната на народите от средиземноморската културна област със съответствие и у някои кавказки народи, които исторически и културно също принадлежат към тази област . Съставът на изпълнителките в Напяване на пръстените, Калиница, Правене на кюп и Муртофал, а именно моми достигнали брачна възраст, обредното съдържание на наричанията и осмислянето на обичая от населението, определят функцията му като брачна. Наличието на зеленина и сурвачка (Панагюрско) в котела като продуциращо и апотропейно средство и ритуално-чиста вода с магическа сила, е предпоставка за осигуряване на здраве и благополучие на момите и жените. В родопските и някои средногорски селища обичаят битува до наши дни, докато в Пазарджик е изоставен към 40-те години на ХХ век. В края на този период в Калиница участват момиченца от 8 до 10-годишна възраст, а в песента и обредния комплекс се вмъкват елементи от обичая Пеперуда. Гаданията на момите за любов и женитба от Пазарджишкия край могат да се определят като типични обреди, които имат социализиращо значение, тъй като узаконяват преминаването на момите в групата на полово зрелите, които имат право на брачен живот.

 

 

Лилия Шулева

Посещения

Bulgaria 69.6% Bulgaria
United States of America (the) 13.8% United States of America (the)
China 4.4% China
Germany 3.4% Germany
Canada 2.0% Canada
Russian Federation (the) 1.0% Russian Federation (the)

Total:

32

Countries
1370
Today: 8
This Month: 130
Total: 1,370