2000 г. Умира Милчо Димитров Лалков - български историк. Роден е на 5 септември 1944 г. в гр. Бяла, Варненско. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” през 1969 г., специалност История и профил "История на Византия и балканските народи". През 1973 г. специализира във Виена , през 1979 г. в Германия и през 1993 г. в Холандия. Получава титлата кандидат на историческите науки през 1976 г. В периода септември 1944 г. – февруари 1947 г. Милчо Лалков защитава дисертация на тема “Българо-югославските политически отношения и връзки”. През 1992 г. с доктората си на тема "България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903 ” получава научната степен доктор. Лалков става доцент през 1981 г. и професор през 1995 г. За периода 1977 г. – 1978 г. е заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена, а от 1982 г. е ръководител на Катедрата по "История на Византия и балканските народи" в Историческия факултет на Софийския университет. Лалков чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България и в Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ. През 1995 г. е награден с Хердерова награда. Негови съчинения са: "Балканското национално-освободително движение (1804-1878 г.)", "Балканската война 1912-1913 г.”, "От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г.” , "Между възторга и покрусата. България по време на войните 1912-1918 г.”, "Югославия 1918-1992 г.”, "Драматичният път на една държавна идея" .