pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

1885 г. В хода на Сръбско-Българската война българската армия печели битката при Сливница.Решителен е боят при сеоло Гургулят.

Отрядът на капитан Попов в състав три пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два ескадрона получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да срещне Моравската дивизия.

 

На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов развръща отряда на позиция от вис. Вишая до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън по батареите и настъпващия противник. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрекъснато се усилва и загубите на отряда се увеличават, капитан Попов решава да премине в настъпление, което започва към 16.00 ч. Отрядът се вдига на щикова атака и противникът не издържа на удара.
 
В боя вземат участие местните жители, включително и жени.
 
Резултати

На 7 ноември(стар стил) в 8.30 ч. капитан Попов развръща отряда на позиция от вис. Вишая до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън по батареите и настъпващия противник. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрекъснато се усилва и загубите на отряда се увеличават, капитан Попов решава да премине в настъпление, което започва към 16.00 ч. Отрядът се вдига на щикова атака и противникът не издържа на удара.
В боя вземат участие местните жители, включително и жени.
Резултати

 

1944 г. В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина. България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия преминава в две фази. Първата обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибър, в чиито състав влизат 10 дивизии, 8 бригади и други войскови подразделения. Срещу тях България мобилизира 455 хиляди души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7-ма СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.

 

Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април военните действия се водят главно в района на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя от края на април до началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хиляди души убити и ранени войници и офицери.

1925 г. Роден е Костадин Спасов Кюлюмов - български писател, сценарист. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Автор е на белетристични книги от областта на криминално-разузнаваческия и военно-приключенския жанр, на редица драми и сценарии за игрални филми, в които се опитва психологически да мотивира и героизира образа на комуниста-революционер. Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), “Школникът” (1965 г.), “Опасен полет” (1967 г.), “Слънце над Пирин” (1973 г.), “Четвърта оперативна зона” (1974 г.); съсценарист на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Автор е на драмите Вечерен гост” (1965 г.), “Последният шанс” (1969 г.) и др. Книги: “Момичето и предателят” (1964 г., в съавт. с В. Диаватов), “Урок по толерантност” (1973 г.), “Момъкът и планината” (1974 г.), “Залезът” (1975 г.), “Безсънни нощи” (1976 г.), “Скалите на пролетта” (1977 г.), “Не отбивай водата” (1978 г.), “Възшествието” (1978 г.), “Тихи утрини” (1979 г.), “Разлюлени сенки” (1979 г.), “Да дочакаш слънцето” (1980 г.), “Записки на Иван Козарев” (1980 г.), “Мисли на майстора” (1981 г.), “Младостта на инспектора” (1982 г.), “Яне” (1982 г.), “Скендер войвода” (1983 г.), “Срещу вятъра” (1983 г.), “Фаталният изстрел” (1985 г.), “Душманин на империята” (1985 г.), “Смърт за надежда” (1987 г.), “Полковникът” (1989 г.), “Убийството на хан Кубер” (1992 г.) и др. Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 г.

1922 г. Провежда се референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Целта е да се проведе всенародно допитване за наказване на виновниците, довели България до Първата национална катастрофа (1913 г.) и Втората национална катастрофа (1918 г.) На 14 октомври 1922 г. ХIХ-тото ОНС приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Ив. Евстр. Гешов (на снимката)-(16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г. ), д-р Ст. Данев (1 юни 1913 г.– 4 юли 1913 г. ) и Ал. Малинов (21 юни 1918 г. – 18 октомври 1918 г. ) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават "невинен", и бели - за "виновен". Предвидено е ако резултатите от допитването докажат вината на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване, с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок), а 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите).

1915 г. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски принуждават съглашенската армия да отстъпи на гръцка територия.

 

Първата световна война се води между т. нар. - Троен съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласкало на преден план въпроса за преразпределение на колониалните владения в света. Формален повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.

 

България се включва във войната през 1915 г., след като на 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.

1908 г. В Цариград е свикан Светият синод на Българската екзархия от митрополитите Авксентий Велешки, Козма Дебърски, Иларион Неврокопски и Герасим Струмишки.

 

Споразумението за създаване на паралелен Цариградски Свети синод е постигнато през септември 1908 г. Решението е взето от делегация на Светия синод и българските архиереи от Македония.

 

Първият Свети синод след Освобождението е създаден през 1881 г. За негови членове са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски. Съставянето на Свети синод в Княжеството е регламентирано с Екзархийския устав от 26 февруари 1883 г. Възстановени са и църковните настоятелства в Княжеството. На 28 юни 1902 г. екзарх Йосиф I обнародва такрир за съставяне на Свети синод и на Смесен съвет в Цариград на основата на четирите епархии във вилаетите.

 

Страната ни капитулира в края на септември 1918 г., с което става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението.

1868 г. Роден е Никола Иванов Генадиев - политически и държавен деец, юрист, журналист и публицист. Той е роден в Битоля (днес в Република Македония). Завършва право с докторат в Брюксел. След завръщането си в България се отдава на адвокатска практика. През 1890 г. заедно с брат си Харитон издават в Пловдив в. "Балканска зора", който първоначално е опозиционно настроен против управлението на Стефан Стамболов, но по-късно минава на стамболовистки позиции. В края на ХIХ и началото на ХХ в. е един от редакторите на печатния орган на Народнолибералната партия (стамболовисти) – в. "Нов век". След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г.– 22 февруари 1907 г.). От 27 февруари до 3 март 1907 г. отново е управляващ министерството, а от 3 март 1907 г. до 16 януари 1908 г. пак е негов титуляр. В коалиционния кабинет на Д-р В. Радославов е министър на външните работи и изповеданията (4 юли – 17 декември 1913 г.), а от 4 юли до 23 септември 1913 г. е управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. След убийството на Д. Петков прави неуспешен опит да заеме лидерския пост на Народно-либералната партия. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван и освободен от затвора чак през есента на 1918. Пуснат на свобода, продължава политическата си дейност. Като един от водачите на Народно-либералната партия дава съгласието си за сливането й с други либерални партии и образуването на Национал-либерална партия (1920 г.) участвайки в нейното централно ръководство. През септември 1923 г. неочаквано напуска не само ръководството на партията, но и самата партия и заедно с група свои съмишленици полага основите на нова политическа формация, наречена Народно единство. Скоро след това, на 30 октомври 1923 г., е убит пред дома си в центъра на столицата.

1874 г. Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

В момента на сайта

В момента има 25  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
501737