pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

1969 г.  В София умира Веселин Анастасов Стоянов - български композитор, пианист и музикален педагог. Роден е на 17 април 1902 г. в Шумен. Син е на А. А. Стоянов. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Творчеството му се отличава с оригинални стилови черти и заема важно място в съвременната българска музика. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство” (1934 г.), “Саламбо” (1940 г.) и “Хитър Петър” (1952 г.), балетът “Папеса Йоана” (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо” (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.

1965 г.  В София умира Стефан Стефанов Славчев – български офицер, генерал-майор (от 15 август 1917 г.). Той е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийския артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в Шести артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническите част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийския крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в Трета армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През Първата Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в Първа армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията през 1919 г.; преподава артилерия във Военното училище, професор е по артилерия в Генералщабната академия. Автор е на книги и учебници.

1920 г.  В Казанлък е роден Стоил Пеев Попов - български драматичен артист. Завършва Държавната театрална школа в София (1946 г.) като ученик на Н. О. Масалитинов и Вл. Трандафилов. Един от основателите е на Народния театър за младежта, участва в първата му постановка - пиесата "Котаракът в чизми" по Шарл Перо, изнесена на 25 януари 1945 г. Постига значителни успехи в роли от репертоара на детско-юношеския отдел. По-значителни образи: Вълкът ("Червената шапчица" от Е. Шварц), Карабас Барабас ("Златното ключе" по А. Н. Толстой). Участва във филмите: "Тайната вечеря на седмаците" (1957 г.), "Последният рунд" (1961 г.), "Ивайло" (1964 г.), "На всеки километър" (тв, 1969 г.), "Неочаквана среща" (телевизионна новела, 1973 г.), "Капитан Петко войвода" (тв, 1980 г.) и др. Попов дублира роли в популярните детски филми "Ум, белият делфин" и "Патето Яки". Участва в предавания на радиото и телевизията.

1881 г.  В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев.
Българо-македонското благотворително дружество е основано в края на декември 1884 г. в Русе с председател Христо Иванов. Освен благотворителна дейност то си поставя за цел още да подпомага работата на Н. Живков в издаването на в. "Македонец". Поради разногласия със своите съмишленици в София избира ново ръководство начело с Васил Диамандиев. Изключените от дружеството Константин (Коста) Паница и Н. Живков основават ново дружество, наречено "Искра", което също си поставя за цел подпомагане борбата на македонските българи за освобождение. То се обявява за централно и полага усилия да изгради свои клонове в различните краища на Княжеството. Както първото, така и второто дружество не оставят някаква особена трайна диря и скоро прекратяват своята дейност.

Васил Диамандиев е учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден на 30 януари 1839 г. или 1840 г. в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война от 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител е в Учредителното и в Първото Велико Народно събрание. Един от инициаторите е за откриването на Софийската публична библиотека (днешна Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство. Умира на 1 май 1912 г.

 

1879 г.  В Берковица е роден Петко Йорданов Наумов – български музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българското музикално училище (1904 г.) (днес Българска държавна консерватория), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Автор е на критически статии за концерти, драматически представления и др. Умира на 5 март 1933 г. в София.

 

1879 г.  В Оряхово е роден Александър Цолов Цанков - български общественик, политик, държавник, публицист, академик (1935 г.). Министър-председател на България в периода 9 юни 1923 г. – 3 януари 1926 г. и председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1931 г.). Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1905 г., специализира Държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Професор е по политическа икономия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”; член е на Българската академия на науките. Започва политическата си дейност като социалдемократ, известен като публицист с псевдонима Александър Аджера. Ръководител е на Народния сговор (1921-1923 г.) и на Демократически сговор (от август 1923 г.). Министър на народното просвещение е (1923-1926 г.; 1930-1931 г.). Създател е на партията “Народно социално движение” (1932 г.), разтурена след Деветнадесетомайския преврат 1934 г. Автор е на “Икономическа история на България” (заедно с проф. Д. Мишайков), “Политическа икономия” (1931 г.) и др. След Деветосептемврийския преврат (1944 г.) емигрира в Германия. Оглавява създаденото от него Задгранично правителство на България. В края на 40-те години заминава за Буенос Айрес. Осъден е задочно на смърт от Народния съд през 1945 г. и е лишен от политически и граждански права. Общото събрание на Българската академия на науките възстановява посмъртно членството му през 1993 г. Автор е на “България в бурно време. Спомени” (1998 г.). Умира в Буенос Айрес на 27 юли 1959 г.

1876 г.  В Ямбол умира Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Роден е на 26 април 1848 г. в Ямбол. Учи в родния си град и в Одрин, работи при баща си. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол.

1865 г.  В Казанлък е роден Петко Димитров Клисуров - български художник приложник. През 1888 г. завършва живопис във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. След завръщането си в България известно време е учител в София, Пловдив, Варна, Сливен и Казанлък. Хоноруван (в периода 1899-1908 г.) и редовен (1911-1920 г.) преподавател по рисуване в Рисувалното училище. Творби: стъклопис с български църковни дейци в Синодалната палата в София (пострадала при бомбардировките, 1943 г.), копие от негова икона и мозайката “Иисус Христос” в храм-паметника “Св. Александър Невски”. Картини: “Дръндар” (1906 г.), “Портрет на д-р Русев”, “Портрет на Русева”, “Люляци”, “Натюрморт” (1921 г.) и др. Негов проект за килим, показан на Световното изложение в Париж през 1901 г. е награден; получава 4 сребърни медала от Кралската академия във Флоренция, сребърен медал от Пловдивското изложение (1892 г.). Петко Клисуров умира в София на 13 май 1933 г.

1828 г.  В Ямбол е роден Желю Войвода, Дядо Желю - български революционер (1828 - 1893).
Сподвижник на Димитър Калъчлията. От 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Панайот Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Той е воевода на чети по време на Сръбско-турската (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885 - 1886 г.).
Умира на 24 юни 1893 г. в Карапча.

1874 г. Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

В момента на сайта

В момента има 10  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
480057