pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Что лучше инжектор или карбюратор? Подробнее на странице http://kamael.com.ua

2002 г.  Умира Георги Борисов Робев - български хоров диригент. Ръководи много хорове в страната. От 1960 г. е диригент, а от 1966 г. е главен диригент на БХК "Св. Обретенов". От 1959 г. работи в Музикалната академия. През1984 г. става професор. Дирижира стотици концерти в България и чужбина (Европа, Япония, САЩ, Канада). Преподава в курсове за диригенти в България, Италия, Франция (организирани от Сорбоната). Записи с негови изпълнения са правени в повече от 10 грамофонни къщи, сред най-големите в света. Има десетки тв филми с негови изпълнения във Франция, Белгия, Русия, Великобритания. Многократно е член на международни хорови конкурси в Гориция и Арецо (Италия), Тур (Франция), Ланголен (Великобритания), "Золтан Кадай" (Будапеща). Събира, обработва, и записва български и чужди песни за св. св. Кирил и Методий. По поръчка на фирма от САЩ обработва и записва религиозни песни от целия свят за два компактдиска, третият е в проект. Компактдиск на "Кармина Бурана", произведен и записан в София, е обявен във Франция за "компактдиск за II тримесечие на 1986".

1988 г.  След продължил 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) заради участието им в серия бомбени атентати през 1984-1986 г. След четири месеца присъдата е изпълнена..

Върховният съд започва разглеждане на делото за терористичните актове на 4 април 1988 г. На подсъдимата скамейка са изправени 7 души. Останалите получават от 1 до 5 години затвор.
Най-големият от серията бомбени атентати е извършен на 9 март 1985 г. на гара Буново. Той е дело на терористичната организация "Турско националноосвободително движение в България". Терористите поставят бомба във вагон за майки с деца на влак по линията Бургас-София. Загиват седем души, от които две деца. Девет души са тежко ранени, а с по-леки наранявания са около 20 човека.

1971 г.  Умира Атанас Периклиев Дудулов - български скулптор. Завършва Художествена академия (по скулптура) в София, специализира две години в Прага. Ученик е на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Автор е на паметниците "На падналите през войните" (в Златица), "Статуя на Антим I” (във Видин), "Първата пушка през Априлското въстание" (в Копривщица) и на скулптурните творби "Крали Марко", "Поп Богомил", "Св. Климент" и др.

 

1962 г.  Родена е Петя С. Дубарова - българска поетеса. Публикува за първи път на 14 години в сп. "Родна реч" - стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст. Тя е автор на книгите "Аз и морето", стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), "Поезия", стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стихотворения (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството й”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

1930 г. Роден е Димо Минков Заимов – български художник. През 1954 г. завършва живопис във ВИИИ "Н. Павлович" - София при проф. Дечко Узунов. Работи в областта на живописта, политическия и филмовия плакат и в монументално-декоративните жанрове (от 1963 г.). Преподавател е по рисуване във ВИИИ, а от 1973 г. е доцент. През 1967 г. организира самостоятелна изложба в Будапеща. Има участия в изложби в Полша, Унгария, Русия, Румъния. По-значителни негови творби са: "Разсаждане на тютюн" (1964 г.), "Медет" (1964 г.), "Жена с плодове" (1968 г., НХГ), "Три майки" (1970 г.), "Семейство" (1972 г.). Автор е на стъклени витрини и декоративни стени: витраж в музея в Батак (1972 г.), керамично пано в хотел "Етър", Велико Търново (1973 г.), декоративна пластика на фасадата на хотел "Рига", Русе (1975 г.), пано-керамика в заседателна зала на хотел "Бургас" в Бургас (1976 г.), пано сграфито в хотел "Преслав" (1976 г.) и др. Носител е на наградата на ЦК на ДКМС (1962 г.), на КИК (1964 г.), на БСФС (1965 г.), (1967 г.), на СБХ - "Илия Петров" за декоративно-монументална живопис и др.

1925 г.  Роден е Васил Димитров Цонев - български писател; брат на актьора Коста Цонев. През 1953 г. завършва архитектура във ВИСИ (ВИАС) в София. Работи като редактор във вестник “Стършел” (1950 г., 1959-1968 г.), главен диспечер по строителството на Димитровград (1950-1951 г.). През 1968-1976 г. работи на свободна творческа практика. От 1976 г. е наблюдател към ръководството на Българската телевизия. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Автор е на повече от 2 500 разкази и фейлетони, на сценариите на филмите “Баща ми бояджията” (197 г.2), “Адиос, мучачос” (1977 г.), на сценарии за 25 мултипликациони филма, на 20 радиопиеси.

 

1923 г.  Роден е Николай Делчев Наплатанов - български електроинженер, член-кореспондент на БАН (1977 г.). Завършва електроавтоматика в политехническия институт "М. И. Калинин" в Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1952 г.). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960 г.) и кибернетика в Стенфърдския и Калифорнийския университет в Бъркли в САЩ (1972 г.). Основател и ръководител на катедрата "Промишлена автоматика" и на катедра "Автоматика и телемеханика" във ВМЕИ, гр. София. През 1968-1970 г. е ректор на ВМЕИ. Директор е на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика и на Института по техническа кибернетика при БАН. През 1967-1971 г. е член на Комитета за култура, а от 1969 г. на Международния комитет по кибернетика в Лондон. Редактор е на 9-томната поредица "Основи на техническата кибернетика" (т. I; т. II, в съавт.; т. VIII, 1971-1977 г.) и на 5-томната "Автоматично управление по електрозадвижванията" (т. I; т. III, в съавт.; 1979 г.). Изобретател е на "Методи и устройство за управление на товарно-автомобилния транспорт в открит рудник" (1971 г.), патентовани в САЩ и Канада.

1920 г.  Роден е Атанас Василев Натев - български философ, естет и литературен теоретик. Завършва философия в Софийския университет през 1951 г. През 1968 г. защитава докторска дисертация в Московския университет "М. В. Ломоносов". Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант е на фондацията "Ал. фон Хумболт" в Германия (Кьолн и Хановер). Преподавател е в Софийския университет, професор по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководител е на секция "Естетика и изкуство" в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподавател е по естетика в Художествената академия "Н. Павлович" и по теория на литературата във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Чете лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др. През 1990 г. е директор на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Гост-професор в Бон, Залцбург и др. През 1979 г. става носител на Хердерова награда. Автор е на съчиненията "Цел или самоцелност на изкуството" (1960 г.), "Изкуство и общество" (1961 г.), "Съвременна западна драматургия" (1965 г.), "Литературознание и изкуствознание" (1968 г.), "Подстъпи към теория на драмата" (1972 г.), "Изкуство и култ. конфекция" (1974 г.), "Залежи в познатото" (1976 г.), "Обрати на художествеността" (1982 г.), "Театрална идеография" (1983 г.), "Литературни идеи на XX в." (1985 г.), "Беседи върху самобитността на изкуството" (1988 г.), "Изкуството като антитеза на културата" (1991 г.), "Демокрацията - втората употреба" (незавършена).

 

1901 г.  Умира Димитър Греков - политически и държавен деец, юрист. Завършва право във Франция и през 1875-1877 г. е адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Заема поста министър на правосъдието в кабинета на Т. Бурмов (юли - ноември 1879 г.). Същият пост заема от ноември 1879 г. – март 1880 г. в правителството на епископ Климент и в кабинета на Л. Соболев (юни 1882-септември 1883 г.). През 1881-1882 г. е подпредседател на Държавния съвет. В навечерието на Сръбско-българската война 1885 г. е натоварен с мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е български дипломатически агент в Белград. Като депутат в III Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През 1890 г. Ст. Стамболов го привлича в кабинета си, като му поверява Министерството на външните работи и изповеданията, което той възглавява до падането на правителството през май 1894 г. След убийството на Ст. Стамболов по предложение на Д. Петков застава начело на Народнолибералната партия, но през 1897 г. се отказва от този пост и се отдава на адвокатска практика. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател. Този пост заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира. Междувременно е избиран неколкократно за народен представител. Той е председател на III Обикновено народно събрание (септември - декември 1883 г.).

1874 г. Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

В момента на сайта

В момента има 14  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
473179