pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net


1094.Умира Гюрчин Наумов Димов, наричан Пляка или Плякот.Български революционер, Крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Гюрчин Наумов е роден през 1851 година в Сланско, тогава в Османската империя. През 1896 година убива известния Мефаил ага, след което преминава в нелегалност, а през пролетта на 1897 година заминава за София.

През 1900 година заедно с Йордан Пиперката става четник в четата на Мирче Ацев. Участва в разщиряването на революционната мрежа в Прилепско и Крушовско, както и в ликвидирането на мюсюлмански разбойници. През 1901 година за кратко е в четата на Никола Русински, а от 29 август 1901 до 23 юли 1902 година - в четата на крушевския войвода Велко Марков.

При сражението в село Ракитница на 23 юли 1902 г. войводата Веле Марков, както и по-голяма част от четата му загиват, като само Гюрчин Наумов и още трима четници успявят да пробият турската блокада. На 30 юни 1902 година окръжният комитет в Битоля назначава Гюрчин Наумов за крушевски войвода.

По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в защитата на Крушевската република. След въстанието остава в Крушевско, където се включва в борбата срещу гръцката и сръбската пропаганда.

На 23 септември 1904 г. при сражение с турски аскер Гюрчин Наумов е убит.

 

1902 г.  Избухва Горноджумайското въстание.
Горноджумайското въстание е организирано от Върховния македоно-одрински комитет с ръководители Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. Въстанието си поставя за задача не толкова освобождението на Македония от турско робство, колкото да привлече вниманието на европейската общественост към македонския въпрос и да предизвика намесата на Великите сили за прилагане на реформите, предвидени в чл. 23. от Берлинския договор за християнското население в европейските владения на Османската империя. Въстанието се ограничава в някои селища на Горноджумайския край – Железница, Сърбиново (днес Брежани), Градево, Бистрица и др. В съседните райони – Разложко, Мелнишко, Петричко, Малешевско и Струмишко, се водят само отделни сражения между въстаниците и турските войски. Броят на четниците възлиза на около 2500 души. Въпреки това за потушаването на въстанието са съсредоточени големи войскови части от Високата порта. 15 села са изгорени. Голяма част от местното население е избито, а друго търси спасение чрез бягство в свободното Българско княжество. Неуспехът на въстанието нанася удар на комитетската мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация във въстаналите селища. Жестокостите на турските власти предизвикват реакция сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят. Под тяхно давление Високата порта е принудена да приеме изработените от тях пъдарски реформи. Опасността от нови разкрития на местните комитети заставя ВМОРО да ускори подготвяното от нея въстание.

 

1883 Роден е Чудомир Петров Кантарджиев.Български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Кантарджиев е роден в град Сливен на 23 септември 1883 година. Завършва гимназия в Сливен и става учител в Бургаско. От 1902 година е студент в Софийския университет, където се включва в дейността на Вътрешната организация. През 1904 година прекъсва образованието си и влиза в четата на Яне Сандански. От 1906 година е окръжен ревизор на четите в Серски революционен окръг и нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.
Кантарджиев е част от така наречените санданисти, приближените на Сандански, които настояват за децентрализация на ВМОРО. Той подкрепя Сандански при убийството на задграничните представители на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов. Заедно с другите санданисти Кантарджиев активно участва в Младотурската революция от 1908 година. Легализира се и през 1909 година е учител в Българското педагогическо училище в Сяр. По-късно през същата година, със стипендия отпусната му от Младотурското правителство следва инженерство в Лозана, Швейцария.
При избухването на Балканската война през 1912 година се завръща в България и става войвода на Неврокопската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение. По-късно служи в щаба на 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст с корона.[1]
След края на Първата световна война в 1918 г. се установява да живее в родопското село Лъджене (днес квартал на Велинград) и е част от кръга на Гьорче Петров, противопоставящ се на дейците около Тодор Александров. След убийството на Тодор Александров, поради съмнение, че Кантарджиев е замесен в него ЦК на ВМРО му издава смъртна присъда и той е убит по време на така наречените Горноджумайски събития, на 17 септември 1924 година в Пловдив, където се е укрива.

Krum Prokopov

 

1870 Роден е Крум Спасов Прокопов.Български просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Прокопов е роден в 1870 година в село Гайтаниново, тогава в Османската империя, днес в България. Баща му е видният български учител в Източна Македония Спас Прокопов. В 1895 година завършва VII клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” и учи три семестъра право в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Прекъсва и работи като учител в Разлога, Неврокоп и Горно Броди, Серско.
От 1900 до 1901 г. Спас Прокопов учителства в Лозенград, като едновременно е и ръководител на околийския революционен комитет на ВМОРО. В 1903 г. влиза в Школата за запасни офицери в Княжево. След това работи като чиновник в Българската земеделска банка, а по–късно се занимава с търговия.

hristok Burmov

 

1869 Роден е Христо Димитров Бурмов. Български офицер, генерал-лейтенант. През 1889 година завършва Военното училище в София, а през 1898 година - Генералщабната академия в Торино, Италия. От 1892 година е поручик. През 1899 година е повишен в чин капитан и служи в Оперативното отделение на Щаба на армията като офицер за особени поръчки. От 1900 година е редактор на списание "Военен журнал". След като преминава през някои строеви длъжности като командир на рота и други, в 1903 година е назначен за старши адютант при щаба на Първа пехотна Софийска дивизия.
През 1904 година като майор е назначен за военно аташе във Виена, а три години по-късно - за командир на дружина в 6-и пехотен полк. От 1908 година е подполковник. През 1910 година е началник щаб на Трета Балканска дивизия, а през 1911 - командир на 11-и Сливенски полк.
През октомври 1912 година е произведен в чин полковник. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като началник щаб на Трета Балканска дивизия. През 1914-1915 година последователно е началник на Школата за запасни подпоручици и началник щаб на Първа инспекционна област.
При намесата на България в Първата световна война полковник Бурмов, въпреки несъгласието си с българския избор и провежданата политика, отново заема строева дръжност и добросъвестно отдава своя принос във военните усилия на страната[1]. Като командир на Трета бригада (53 и 54 полк) на Седма Рилска дивизия Христо Бурмов ръководи разбиването на сръбските части в Македония - при Голак планина, Виница и връх Кара Таш, както и превземането с помощта и на други части на Велес (15-17 октомври 1915 г.)[2]. На 17-31 октомври 1915 г. бирагадата на полковник Бурмов участва в боевете с французите край Криволак. В тези тежки сражения Бурмов поддържа духа на своите подчинени с изключителна лична самопожертвователност и смелост[3]
От април 1916 година Христо Бурмов е командир на Десета пехотна Беломорска дивизия, която охранява егейското крайбрежие. На 20 май 1917 година е произведен в чин генерал-майор и е назначен за командващ Втора пехотна Тракийска дивизия на Македонския фронт - пост, който заема до 15 юли 1918 година, когато е назначен за началник на Щаба на Действащата армия. Като началник-щаб на армията генерал Христо Бурмов носи своята отговорност за закъснялата реакция на съглашенския пробив при Добро поле през септември 1918 година. Както пише неговият съвременник Димитър Азманов, "По време на тези събития Бурмов остана непоправим оптимист. Той погрешно вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това бе една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение...Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха така храбро на толкова много и силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите..."[4].
След войната генерал Бурмов е началник на Втора военна инспекция. През лятото на 1919 година се увонява от армията и се отдава на научна дейност. През 1932 година е избран за пръв председател на Военнонаучния институт. На 6 май 1936 година, шест месеца преди смъртта си е произведен в чин генерал-лейтенант.Генерал-лейтенант Христо Бурмов умира на 23 декември 1936 г. в София.

 

1813 Умира Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански епископ) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

1874 г. Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

В момента на сайта

В момента има 18  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
491637