pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

1982 г.  Умира Максим Исаков Наимович - български литературен критик и публицист. Роден е на 13 април 1921 г. в София. Завършва право в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (1945 г.). Той е един от основателите на в. "Народна младеж". Активен сътрудник на периодичния печат. След 9 септември 1944 г. работи като редактор в литературния печат. Пише очерци, разкази и повести. Негови съчинения са: "С въдица и кошче" (1957 г.), "Девойката от фургона" (1960 г.), "По пътищата на съвременността" (1966 г.), "Едно поколение" (1966 г.), "Срещи с поезията" (1971 г.) и др.

1979 г.  Умира историкът Иван Унджиев (1902 - 1979), водещ специалист по историята на Българското възраждане. Иван Унджиев е роден на 15 март 1902 г. в Тетевен. Завършва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, работи като учител, главен инспектор по история в МНП, заместник-директор е на Народна библиотека в София (1950 - 1953), научен секретар на Института “Ботев - Левски”, професор в Института за история при БАН. По-популярни трудове: “Васил Петлешков” (1935), “Васил Левски. Биография” (1952), “Карлово. История на града до Освобождението” (1968), “Христо Ботев” (1975, в съавторство с Цв. Унджиева), “Георги Бенковски” (1983) и др.

1966 г.  Умира Никола Тодоров Балабанов - български литературен историк и театрален критик. Никола Балабанов е роден на 11 ноември 1893 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” и специализира в Прага и Париж. Издава сп. "Завети" (1934-1944 г.). Автор е на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р Петър Берон, Любен Каравелов, Неофит Бозвели, Добри Чинтулов, братя Миладинови. Съчинения: "Неофит Бозвели" (1925 г.), "Театър и драма" (1933 г.).

1909 г.  Роден е Боян Василев Атанасов - български юрист. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като дипломат в Лондон, Париж, Лисабон и Вашингтон. Преводач от английски, португалски, френски език. Превежда книги на Ж. Амаду, Ъ. Хемингуей, Д. Дефо, У. Фокнър, Волтер и др. Умира на 24 ноември 1997 г. в София.

 

1902 г.  Роден е писателят Ангел Каралийчев (1902 - 1972). Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, завършва дипломатическия отдел при Свободния университет (1928). Публикува своя творба за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборник разкази “Ръж”, през 1925 г. - първата му детска книга “Мечо”. Сътрудничи на леви издания, след 1925 г. се ориентира към сп. “Златорог”. След 9 септември 1944 г. продължава да участва в литературния живот на страната. Създава повече от 20 книги за възрастни и 15 за деца. Един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците за Г. Димитров “Наковалня или чук”. Превежда произведения на руската класическа литература. Други негови съчинения са: “Приказен свят” (1929), “Лъжовен свят” (1932), “Земята на българите” (1939), “Старопланински бунтовници” (1939), “Тошко Африкански” (1940), “Росенският камен мост” (1941), “Соколова нива” (1946), “Житената питка” (1948) и др. “Избрани произведения” в 2 т. излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов. Умира на 14 декември 1972 г. в София.

1901 г.  Родена е Пенка Касабова - българска педагожка, избрана за пожизнен секретар на Фондацията за предучилищно възпитание в България (основана през 1940 г.). Сестра на Г. Милев. От 1919 г. до 1925 г. работи в Американска детска градина; учи при Елисавета Кларк. Продължава обучението си в Националния колеж за образование в Чикаго. Завръща се в София през 1929 г. и учителства в курса на Американската детска градина към Института за детски учителки. Изнася многобройни лекции из цялата страна, с които популяризира идеята за ранното възпитание на децата. Издава сп. “Първи стъпки”. След 9 септември 1944 г., по покана на О. Василев, работи в Българското радио, води детския радиочас. Работи като главен инспектор по предучилищното възпитание в Министерството на просветата; през 1948 г. е уволнена по политически причини. Сътрудник на сп. “Свободна България”. По-късно завежда детския отдел в издателство “Народна младеж”. Умира на 13 септември 2000 г. в София.

1875 г.  По инициатива на Кириак Цанков в Букурещ е създадено "Българско човеколюбиво общество".
Кириак (Ячо) Антонов Цанков е български революционер и общественик. Роден е в Свищов през 1847 г. Цанков е син на Драган Цанков, сподвижник на Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски. Взема участие във всички революционни комитети, работили в Румъния за освобождението на България. През 1873 г. изработва прочутия “Мемоар”, който е поднесен на султан Абдулазис. След Освобождението (1878 г.) е депутат в Учредителното Народно събрание, а през 1883 г. – министър. Заема и различни дипломатически постове. Публикува писмата на Васил Левски и документи във връзка с преминаването на Ботевата чета в България. Умира в Букурещ на 21 октомври 1903 г.

1737 г.  В София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма, е екзекутиран.

1874 г. Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

В момента на сайта

В момента има 28  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
486906