pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

 

1976 г.  Умира народната певица Мита Стойчева (1909 - 1976). Представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Родена е на 22 март 1909 г. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон” (1940 - 1942). През 1942 г. - 1943 г. пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Борис Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. създава групата “Наша песен”. В репертоара й влизат хайдушки, любовни, исторически, любовно-битови песни. Част от текстовете на песните й са събрани в сборник “Гукнали сиви гълъби” (1953). По-известни песни: “Авлига пее в градина”, “Снощи се върна юзбаши”, “Заправи Богдан калето”, “Диляна мома хубава” и др.

1972 г.  Умира Александър Вазов (1900 - 1972). Кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Роден е на 26 ноември 1900 г. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино - началото е поставено през 1929 г. с "В царството на розите". След 9 септември 1944 г. се насочва изцяло към него - "Бактериофаги", "Имунизацията на децата", "Нутрията", "Полезни и вредни", "Конят - боен другар на войника", "Етеричните масла", "Владимир Димитров-Майстора" (1955), "Български тютюн" (1957), "Родно море" (1962). Един от основателите на Съюза на български филмови дейци (1934), чийто председател е до 1953 г. Опира се на литературната класика - "Грамада" (1936), и на фолклорните мотиви - "Настрадин Ходжа и Хитър Петър" (1939).

1930 г.  Умира художникът Антон Митов (1862 - 1930). Професор по история на изкуството, дописен член на БАН (1918), член-кореспондент на Дружеството на италианските художници (1910). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Завършва Флорентинската академия (ученик на Чиерамфи). Професор е в Рисувалното училище в София (той е един от неговите основатели). Редактира (заедно с Иван Мърквичка) сп. “Изкуство”, илюстрира “Под игото”, “Утро в Банкя”, “Нова земя”. Картини: “Цар Фердинанд в старобългарско облекло”, “Св. Климент”, “Златари”, “Пловдивска джамия”, “Вършитба в Пловдив”, “Селянки в София” и др. Автор е на първия български труд по история на изкуството “Ръководство по всеобща история на изкуствата”.

1891 г.  Роден е художникът Данаил Дечев (1891 - 1962). Завършва средно професионално текстилно училище в Сливен. Запознава се с изкуството на някои европейски галерии и музеи. Работи с маслени бои предимно в областта на пейзажа. Отделя особено внимание на връзката между природата и човека. Създава тематични цикли - Тракийски, Карловски, Морски, Софийски. Умира на 5 август 1962 г. в София. По-известни творби: "Пейзаж пролет" (ок. 1936), "Пролетна градина" (1938 и 1958), "Пейзаж из Асеновград" (1938), "Тракийски пейзаж" (ок. 1938 - 1940, и 1952), "Пред портите на Бачковския манастир" (ок. 1941), "Карловски пазар" (1941), "Къща от Созопол" (1946), "Пловдив" (1951), "Пейзаж от Лудогорието" (1953), "Пролет в Княжево" (1956), "Копривщица" (1958 г.), "Старият орех" (1959), "Пейзаж от Балчик" (1959) и др.

1890 г.  Роден е Константин Илиев Константинов - български писател. През 1906 г. следва във Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1911 г. завършва Правния факултет. Стажува в Софийския окръжен съд, съдия е във Врачанския окръжен съд (1914 г.), след което е повишен в мирови съдия в Цариброд. След войните работи като съдия и адвокат в София. Председател е на секция “Литература” в Камарата за наука и изкуство (1945 г. - 1947 г.). В периода 1945 г. - 1946 г. е председател на СБП. Председател е още и на Института за преводна литература при Министерството на информацията. Печата за пръв път през 1907 г. в сп. “Българан”. Заедно с Д. Дебелянов и Д. Подвързачов издава сп. “Звено” (1914 г.). Автор е на разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, произведения за деца, роман. Негови са съчиненията “Към близкия” (1920 г.), “Любов” (1925 г.), “По земята” (1930 г.), “Кръв” (1933 г.), “Сърцето в картонената кутия” (1933 г., в съавтор със Св. Минков), “Трета класа” (1936 г.), “Ден по ден” (1938 г.), “Седем часа заранта” (1940 г.), “Път през годините” (спомени в 3 тома, 1959 г. - 1966 г.), “Върхове” (есета, 1967 г.), “Празници” (1969 г.), “Медената питка” (1976 г.), “Пътуване към върховете” (1976 г.), “Надлъж и нашир” (1987 г.), “Малкият коминочистач” (1989 г.). Умира на 3 януари 1970 г.

1881 г.  Роден е Никола Петров - български художник пейзажист. Учи живопис в София при Я. Вешин и Ив. Мърквичка. Негови са произведенията: "Пожъната нива", "Зъберът", "Речица из камъняк", "Чепеларе", "Стадо след дъжд", "Църквата Св. София", "Симфония", "Ерма при Трън", "Лъвовият мост", "Лъджене" (последна негова творба). Илюстрира "Островът на блажените" от П. Славейков. Умира на 10 декември 1916 г. София.

 

 

917 г.  Българските войски предвождани от цар Симеон I нанасят тежко поражение на Византия в битката при река Ахелой.

 

 

 

След сключения мир с арабите войската от азиатските провинции на Византия е прехвърлена на Балканите. За да се насърчи състава на армията предварително са раздадени заплатите, а дворцовият протопол Константин Кефала заедно с Константин Валелиас изнасят дървеният кръст, на който е разпънат Христос и пред него събраната войска се заклева, че ще се бие срещу своите едноверци-българите. След полагане на клетвата сухопътната армия се насочва срещу България. В едно от писмата си патриарх Николай Мистик, посочва, че византийската армия нахлува в българските територии заради тревожните известия идващи от стратезите на Тракия, Македония, Солунската, Драчката област, а също и от херсонския стратег Вогас. Тъй като византийската армия се придвижва покрай морето, то най-вероятно навлизането в българска територия е става при Дебелт. Във връзка със сведението на Скилица, че битката е станала край град Анхиало на 6 август 917 г., някои изследователи считат, че там прегрупиралите се български гранични части се опитват да спрат византийското настъпление, но след неуспеха се изтеглили към река Ахелой и се присъединяват към основните сили.Фронтът на имперската армия е с лице на север, и е навярно с дължина над 4 km., докато този на българската армия е успореден на ромеите и с лице на юг.Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която макар да не е особено пълноводна, в източния си край е тинеста, достатъчно дълбока и широка за да е сравнително безопасна за преминаване.

Все още се спори за конкретното място на провеждането на битката - дали е станала североизточно от устието на Ахелой, близо до Месемврия, или сражението е проведено югозападно от реката, т.е. в полето между Анхиало и Ахелой.

Тъй като е известно, че след поражението много от византийците се издавили в морето и реката от една страна, а от друга, военачалникът Лъв се спасил като избягал в Месемврия, то има вероятност битката да е станала на източния бряг. Ако сражението е станало на югозапад от Ахелой, магистър Лъв Фока трудно би стигнал до Месемврия, а обикновените войници, които не са осведомени като командния състав за района биха предпочели да побягнат по обратния път и нямаше да има толкова голям брой удавени.

От друга страна, ромейската армия никога не би се построила за сражение с гръб към морето, което говори против теорията, битката да е проведена на изток от Ахелой. Подобно разположение противоречи на всички стратегикони. В случай на неудачно развитие на дадено сражение, същите тези стратегикони препоръчвали между армията и лагера да има достатъчно разстояние за отстъпление, маневриране и прегрупиране. Както знаем, ромейският лагер бил построен в близост до Анхиало, а не до Месемврия. Сам по себе си, този факт потвърждава общоприетото мнение, че битката наистина е проведена в Анхиалското поле. Големият брой удавени ромеи в Ахелой се обяснява със самия развой на сражението.

Не бива да се пропуска и факта, че източно от Ахелой няма големи хълмове, които Симеон би използвал за да скрие своя резерв. Такива хълмове се наблюдават в северния край на Анхиалското поле, т.е. на около 4-5 km. западно от устието на реката.

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея - центърът и дясното й крило губят бойно построение.

В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.

Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. От разгромът се спасяват непокътнати само 2 000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. Но почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.

Българската страна също дава доста жертви - предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.

В момента на сайта

В момента има 10  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
565151