pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

1960 г. Във Варна е основано държавното издателство “Георги Бакалов” - издателство за литература с морска тематика, научна, икономическа, преводна и оригинална художествена литература. Излизат редица поредици ("Световни морски новели"), библиотеки ("Нептун", "Морета, брегове и хора", "Галактика"), антологии. Издава алманах "Фар", както и литературен алманах "Простори".

1945 г. На заседание на Върховния съюзен съвет на БЗНС д-р Георги М. Димитров под натиска на съветските представители в СКК и на БРП (к) подава оставка от поста главен секретар на БЗНС. На този пост е избран Никола Петков.Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва право в Париж. Член е на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земеделско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война 1939–1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител e в VI ВНС (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност.

1935 г. Роден е Дамян Дамянов - български поет. Завършва българска филология в Софийския университет през 1961 г. Работи като литературен консултант във вестник "Народна младеж". От 1968 г. е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". Първата му публикация е от 1949 г. във в-к "Сливенско дело". През 1997 г. получава наградата "Ив. Вазов" за цялостното си литературно творчество. Негови съчинения "Ако нямаше огън" (1958), "Очакване" (1960), "Лирика" (1962), "Стени" (1964), "Живей така, че ... Есета, силуети, импресии" (1969), "Тетрадка по всичко" (1980), "Отворен кръг" (1983), "Таванът" (1983), "Любовна лирика" (1990; 2. изд. 1992), "Още съм жив" (1993). Автор на пиеси, есета, пътни бележки и др.

1920 г. Родена е Дора Иванова-Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева) - българска езиковедка. През 1942 г. завършва славянска филология в СУ. През 1971 г. е професор в Института за български език при БАН, а от 1979 г. е директор). Хоноруван доцент и професор по История на българския език във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1969 г.). Един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (1955-1959 г.). Чл.-кор. на БАН (от 1981 г.). Негови съчинения са "Развой на бъдеще време - Futurum в българския език от Х до ХVIII в." (1962 г.), "Германов сборник" - български писмен паметник от Х в. в препис от 1359 г." (1965 г.), "Хомилията на Епифаний за слизането в ада. Неизвестен старобългарски превод" (1975, в съавторство с Ж. Икономова) и др., авторка на изследвания върху стила и езика на Кл. Охридски, Й. Екзарх, Евтимий Търновски, И. Блъсков, В. Друмев, П. Славейков и др.

1905 г. Роден е Александър Петров Стоименов - български художник - живописец и плакатист. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. В периода 1940 г. - 1941 г. специализира във Флоренция . След което работи като учител по рисуване в София и художествен редактор в изданието “Наука и изкуство”. Член е на Дружеството на новите художници. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми. Работи в областта на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Участва в създаването на “Братската могила” в Парка на свободата (днешната Борисовата градина) в София. По-известни творби са “Портрет на жената на художника” (1936 г.), “Предградие” (1937 г.), “Рибар” (1937 г.), “Завръщане” (1938 г.), “Портрет на момиченце” (1958 г.), “Площад “Народно събрание” (1959 г.), “На открито” (1962 г.), “Созопол” (1963 г.), “На разговор” (1964 г.), “Портрет на Рибаров” (1967 г.), “Лодки” (1967 г.), “Автопортрет” (1968 г.), “Натюрморт” (1968 г.) и др.

1902 г. Турското правителство предоставя на ВМОРО 14 500 златни турски лири, за да бъде освободена американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Двете жени са отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград). Действията на четата целят набиране на средства за закупуване на оръжие, което да бъде поставено на разположение на ВМОРО. Затова организацията поставя като условие за освобождаването на двете пленнички предоставянето на паричен откуп от Турция. Опитът на турските власти да открият и ликвидират четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство е принудено да приеме искането на четата. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.

1894 г. Роден е Константин Гърнев - български художник. Завършва художественото си образование в Мюнхен през 1930 г. при Франц фон Щук, където остава да работи и живее. Живописните му творби се отличават със синтетични форми и експресивност. По-известни произведения: "Цирк в Мюнхен" (1932 г.), "Кавалджия" (1934 г.), "Светогорски отшелник" (1934 г.), "Портрет на госпожица Г." (1934 г.), "Хоро" (1935 г.), "Дете с китара" (1948 г.), "Ослепен от войната" (1951 г.), "Стрижене на овци" (1952 г.), "Българска майка" (1954 г.), "Пострадала от войната" (1954 г.), "Варварски коне" (1960 г.), "Български кукли" (1964 г.) и др.

1879 г. Роден е Александър Балабанов - български общественик, филолог класик, поет, писател, преводач и литературен критик. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 г.) и в София, следва класическа филология в Лайпциг. През 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. От 1917 г. е извънреден и редовен професор, ръководител е на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, създава специалността "Класическа филология". Основава литературно-художественото списание"Художник", заедно с Й. Хербст редактира вестник "Време",редактор е в във в-к "Развигор" и сп. "Прометей". Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Съчинения: "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" (1911 г.), "История на класическата литература" (1914 г.) (2 преработени издания 1917 г., трето преработени издания 1931 г.), "Облакът като мотив в поезията" (1914 г.), "Мястото на българската литература" (1930 г.), "Любов и поезия" (1939 г.), "Джобен българско-английски речник" (1943 г., 1946 г., 1991 г.), "Студии, статии, рецензии, спомени", т. 1-2. 1973 г.-1978 г., "И аз на тоя свят", автобиографична повест (1979 г.), "И аз на тоя свят. Спомени от разни времена" (1985 г.), "Избрани преводи" (1989 г.). Псевдоним: А. Развигоров, Гретхен, д-р Айдинов и др.

1878 г. Долнодунавският отряд, ръководен от генерал Цимерман, предприема настъпление в района на Южна Добруджа. Отрядът първоначално има задача заедно с Източния отряд да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна. Освободени са Свиленград и Асеновград. По същото време са освободени и селищата в района на Ивайловградско.

1830 г. Роден е Григор Пърличев - български писател, преводач, общественик. Учи в Охрид, учител в Тирана. Следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, прехвърля се във Филологическия факултет. През 1860 г. печели първа награда в ежегодния поетически конкурс с поемата си "Арматилос" ("Сердарят"). От 1860 г. е учител в Охрид. През 1862 г. написва поемата "Скендербег". Заменя гръцкия език с българския в училищата и в църквите (1863 г.). По негова инициатива през 1869 г. е създадено първото читалище в Охрид. Той е автор на стихотворенията ("Докога, братя мили българи", "Чуйте, чеда македонци", "Песен за унищожението на Охридската патриаршия" и др.); на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.; на дописки във в-к "Време", "Македония", "Право". През 1884 г. пише "Автобиография" (1894 г., посмъртно). Пърличев е първият български преводач на Омир.

В момента на сайта

В момента има 11  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
544514