Йордан Биков

 

Българинът, който на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. подобрява световния рекорд във вдигането на тежести с постижение от 485 кг в трибоя и получава двете титли - световен и олимпийски шампион. Този рекорд не е подобрен и ос днес.

Йордан Живков Биков е роден на 17 ноември 1950 г. в град Пазарджик. Още като дете е привлечен от спорта. Първоначално се занимава с гимнастика, но под влиянието на по-големия си брат Георги и учителя си по физическо възпитание се насочва към вдигането на тежести и бързо напредва в новия за него спорт. На три поредни ученически спартакиади става последоватено: трети, втори и първи. Поканен е и заминава да учи в Спортнотс училище „Олимпийски надежда“ в София. По това време треньор на младите щангисти там е Иван Абаджиев, който налага на учениците строга дисциплина. За него спортът и учението трябва да вървят заедно, като едното не доминира над другото.
Пътят му към големия успех не е лек. На първото си световно във Варшава през 1969 г. е чак 12-ти. На европейското пък е 9-ти. Година по-късно е 4-ти в Европа, а на световното в Кълъмбъс (САЩ) е 5-ти, но взима първия си медал - бронз в изтласкването.
През 1971 г. Биков получава и лоши удари от съдбата - „нула" на европейското в София, но не заради свои грешки, а заради тенденциозните рефери, които не признават опитите му.
Същата година на световното в Лима (Перу) вече идва първият златен медал - в изтласкването. Иначе в двубоя остава 6-ти. Важното е, че спечелените от него точки помагат на България да стане трети в отборното класиране - най-високото място на тима ни към онзи момент.
Първата си голяма титла Йордан Биков печели на европейското първенство в Констанца през 1972 г. в категория до 75кг, въпреки че малко преди това контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в надпреварата. Когато Иван Абаджиев обявява състава за Констанца, Биков фигурира в него, въпреки че изостава с подготовката. Проблемите не успяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-добрите щангисти в света по онова време - двукратния олимпийски шампион Виктор Куренцов (СССР).
Въпреки постигнатите успехи, до последно има съмнения за участието на Йордан Биков на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. В крайна сметка той е избран да се състезава за България. Битката в категория до 75 кг предвещава да бъде много оспорвана. След първото движение - повдигането, се открояват ясно трима фаворити за медалите - Канигин (СССР), Трабюлси (Ливан) и Биков (България). С втория си опит в изтласкването на 177,5 кг Биков си осигурява златния медал. Българинът не се примирява единствено с победата. Това, което иска, е да подобри рекорда на Куренцов в трибоя. Всички погледи в залата са отправени към Биков, който се подготвя да направи опит на 185 кг. Настъпва един от паметните моменти в българския спорт. Българинът повдига тежестта и така успява да събере 485 кг в трибоя, което е нов световен рекорд. Уникалното на това постижение е, че то остава вечно, понеже след тази олимпиада трибоят в щангите е премахнат и е въведен двубоят. През 1972 г. Олимпийските игри се считат и за шампионат на планетата в съответния спорт. Биков е една от причините старата категория до 75 кг, да започне да се нарича „българска“. Той дава началото на златната диря, за да я продължат по-късно Неделчо Колев, Йордан Митков, Асен Златев, Янко Русев, Минчо Пашов, Александър Върбанов и Борислав Гидиков.
За блестящите успехи през 1972 година е награден е орден „Народна република България“ I степен. Обявен е за Почетен гражданин на Пазарджик и Спортист № 1 на България за 1972 година. През тази година придобива и званието „Заслужил майстор на спорта“.
Тежка контузия на коляното му пречи да продължи победния си ход по световните рингове. След като се отказва официално през 1975 г. от активния спорт завършва Висшия институт по физкултура, става треньор в Средно спортно училище „Георги Бенковски“ - Пазарджик. Два месеца е селекционер на националния тим на Китай (1977), за известно време помага на Иван Абаджиев в националния отбор на България, работи в Африка (1988). В годините 1996-2000 заема длъжността експерт за Пазарджишка област към Държавна агенция за младежта и спорта.
Президент е на Професионален футболен клуб „Хебър"-Пазарджик, в периода 2001-2003 г.
Общински съветник е в Пазарджик от листата на НДСВ (2003-2007).
Като член на Национално дружество „Традиция“ е активен участник във възстановките из цялата страна на патриотични събития от историята на България.
Йордан Биков е първият наш щангист с Голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла, а също и рекордьор - има два световни рекорда, като този от 485 кг в трибоя от Мюнхен 1972 г. остава вечен. И всичко това той постига за четири месеца.

powered by social2s
Joomla templates by a4joomla