Борислав Гидиков

Подобрява и трите световни рекорда на олимпийските игри в Сеул 1988, а преди това и един световен рекорд в изхвърлянето през 1986 година.

Борислав Кръстев Гидиков е роден на 3 ноември 1965 г. в с. Мало Конаре, община Пазарджик. Към щангите го насочва неговият баща с думите: „Във футбола си зависим от още десет на терена, а в щангите всичко сам си правиш"

Постъпва в Средно спортно училище „Г. Бенковски“ - Пазарджик, когато е в пети клас при треньора Живко Чакъров. След това негови треньори в спорта са Христо Попов и Людмил Кочев. В младежкия национален отбор е привлечен лично от Иван Абаджиев когато е ученик в 10 клас, а от 1985 г. вече е в мъжкия национален отбор.

Състезателната му кариера е от 1979 година до 1990 година. До 1983 година е състезател на „Хебър“ - Пазарджик, а до 1990 - на „Славия“ - София. Първото му голямо състезание е турнирът „Дружба“ през 1983, на което става 4-ти в категория до 67,5 кг.

Борислав Гидиков става световен шампион за юноши през 1984 година в Линяно Сабиадоро, Италия. На следващата година става втори на планетата за юноши в Единбург, Шотландия.

Своя пръв световен рекорд поставя в София през 1986 година при куриозна ситуация - съдията прави грешка и поставят 168,5 кг, половин килограм повече и цял един над предишния рекорд. Борислав Гидиков изобщо не усеща този половин килограм повече - на тренировки е вдигал и по 175 килограма.
Борислав Гидиков е и шампион от Острава 1987. На европейски първенства е втори (1986) и трети (1987). Става трети във финала на Световната купа през 1987 година в Сеул. Тогава е поредният голям успех на българските щанги, защото призовата тройка е само от наши щангисти. Носител на трофея е Михаил Петров, втори е Александър Върбанов, а трети - Борислав Гидиков.
Печели златни медали на четири турнира за Световната купа - Варна 1985, Добрич 1986, Пазарджик 1987 и Пловдив 1988.
През 1986 година защитава званието „Заслужил майстор на спорта“.

Борислав Гидиков тръгва за олимпиадата в Сеул като резерва заради получена травма, но се аклиматизира най-бързо по време на 20-дневния лагер в Япония преди игрите и треньорът Иван Абаджиев му гласува доверие на титуляр в отбора. Прави 6 сполучливи опита и побеждава Инго Щайнхофел от ГДР и Александър Върбанов, които остават съответно втори и трети. Той е един от оцелелите в големия допинг скандал с българските щанги на игрите. Тази олимпиада се оказва и последното състезание в живота на шампиона - тежка травма в ръката му пречи да продължи напред и той се отказва от състезателна дейност.

Голямата му любов към щангите го връща постоянно в спортната зала, където предава своя опит на по-младите спортисти, вдъхва им кураж, помага със съвети. Като треньор помага на Николай Пешалов да победи „непобедимия“ Наим Сюлейманоглу на Европейското първенство в София малко преди олимпиадата в Сидни 2000. С настъпването на промените започва да развива частен бизнес.

От 2007 година Борислав Гидиков е генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести. Под негово ръководство българският национален отбор се изкачва на второ място в класирането по медали на Европейското първенство в Тел Авив през 2014 година. В Израел българските щангисти приключват участието си е 6 медала - 2 златни, 1 сребърен и 3 бронзови.

Извоюва златен медал от олимпиадата в Сеул през 1988 и е световен шампион от 1987. Има и още 2 сребърни и 1 бронзов медал от първенства на планетата и на континента.

С решение на Общински съвет Пазарджик от 20 май 2020 година Борислав Гидиков е удостоен със звание „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината“.

powered by social2s
Joomla templates by a4joomla